Тежестта на кризата в България не е сред най-сериозните в ЕС и е съпоставима със стопанския спад в Румъния и Хърватия.

В обема на българския износ се наблюдава дори леко увеличение, каза в интервю за ДВ датски финансист.

Ето какво още каза представителят на Международния валутен фонд за България и Румъния Тони Либек за Дойче Веле:

"Това, което е най-важно в момента за България, е да се избегне набъбването на дефицитите в бюджета, в платежния и във външнотърговския баланс. На фона на политиката, която води сегашното правителство, това е трудна, но достижима цел, особено по отношение на съхраняването на ниския бюджетен дефицит.

Излизането на България от кризата зависи преди всичко от възстановяването на икономиките в Западна Европа, които са и най-големият пазар за български стоки и услуги. Най-трудното за българското правителство през следващата година е да осъществи добрите си намерения.

Не мога да кажа как ще бъде отстранено влиянието на корупцията и организираната престъпност в страната, защото тези процеси се следят преди всичко от Европейската комисия и Европейския съюз като цяло.

Позитивен знак е обстоятелството, че заради буферите в своите финанси България не се възползва от възможността да вземе заеми от Международния валутен фонд или други световни финансови институции и в този смисъл страната стои по-добре от някои свои съседи и страни в Източна Европа. А по отношение на бюджетния дефицит България изглежда добре дори и на фона на западноевропейските си партньори.

Разбира се, кризата и тук няма розови краски. Неблагоприятни остават очакванията за нарастване на безработицата и за рецесията в производството. Преди два месеца Международният валутен фонд прогнозира спад в българския брутен вътрешен продукт за 2010-та с два и половина процента. Има известни очаквания за внасяне на позитивни корекции в нашата прогноза. Когато получим подробни данни, ще преценим дали това ще се случи.

Не искам да прогнозирам развитието на безработицата или евентуалното нарастване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс.

Не защото тези прогнози са много лоши, а точно обратното  - заради признаците, че има нарастване на вътрешното търсене и договорите за сделки, както и за увеличение на експорта на български стоки.

Ето защо сме склонни да направим преценка на макроикономическата рамка, в която ще се развива българската икономика през следващата година.

Въпрос на вътрешна преценка е кога за България ще бъде най-добре да се присъедини към Еврозоната и да въведе еврото.

Това обаче на първо място означава, че икономиката и потреблението в страната трябва добре да се подготвят за този шок..."