Европейската централна банка намали лихвените проценти за първи път от пет години, съобщава "Ройтерс".
Тя обаче остави инвеститорите в неведение за следващия си ход предвид нарастващата несигурност относно инфлацията след рязкото забавяне през последната година.
ЕЦБ понижи рекордно високата си лихва по депозитите с 25 базисни пункта до 3,75%, присъединявайки се към централните банки на Канада, Швеция и Швейцария, които започнаха да отменят някои от най-драстичните повишения на лихвените проценти, използвани за укротяване на инфлационния скок след пандемията.
Днешният ход се разглежда като начало на цикъл на облекчаване, но продължаващият натиск върху цените и заплатите замъглява перспективите и може да принуди Централната банка на еврозоната да изчака месеци, преди да предприеме ново понижение.
"Управителният съвет ще продължи да следва подход, зависим от данните и среща по среща, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението", посочват от ЕЦБ.
ЕЦБ запази възможностите си за юли, но редица влиятелни политици, включително членът на борда Изабел Шнабел и гуверньорът на Централната банка на Нидерлнадия Клаас Нот вече изказаха аргументи за пауза през следващия месец. Това предполага, че следващият възможен прозорец за облекчаване на лихвите ще бъде през септември.
Икономистите очакват още две намаления на лихвените проценти от ЕЦБ тази година - най-вероятно през септември и декември, а пазарите оценяват между още един или два хода - голяма промяна от началото на годината, когато се очакваха повече от пет намаления.
"Решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката на перспективите за инфлация в светлината на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика", добави ЕЦБ. "Управителният съвет не се ангажира предварително с конкретен лихвен курс".
Консервативните политици, които все още, изглежда, имат мнозинство в Управителния съвет, определящ лихвите, твърдят, че ЕЦБ не бърза с намаленията, тъй като възстановяването на икономиката доказва, че високите лихвени проценти не задушават растежа.
Част от тяхната предпазливост може да се дължи на неочаквано упоритата инфлация. ЕЦБ днес повиши своята прогноза за инфлацията за 2025 г. до 2,2% от предишните 2%.
"Въпреки напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остава силен, тъй като растежът на заплатите е висок, а инфлацията вероятно ще остане над целта и през следващата година", отбелязват от ЕЦБ.
Някои икономисти твърдят, че най-големият риск за графика за намаляване на лихвите всъщност е Федералният резерв на САЩ, а не заплатите и инфлацията.
Федералният резерв ясно сигнализира за забавяне на облекчаването на политиката, а по-нататъшно забавяне на намаляването на лихвените проценти в САЩ вероятно ще направи и ЕЦБ по-предпазлива, тъй като разширяващият се диференциал в лихвените проценти би отслабил еврото и би повишил импортираната инфлация.