Европейската централна банка вероятно ще повиши депозитната си лихва още следващия месец и поне още веднъж до края на годината в опит да предотврати прехвърлянето на енергийния шок от войната в Близкия изток към базовата инфлация, показва анкета на "Ройтерс" сред икономисти.
Очакванията за бързо овладяване на ценовия натиск постепенно отслабват. Инфлацията в еврозоната вече е с над един процентен пункт над целта на ЕЦБ от 2%, а продължаващата вече трети месец война поддържа цената на петрола над 100 долара за барел.
След последното заседание на ЕЦБ редица представители на институцията загатнаха, че се подготвят нови повишения на лихвите, тъй като икономиката на еврозоната започва да се доближава повече до "неблагоприятния сценарий" на банката, отколкото до базовите ѝ прогнози.
Около 85% от анкетираните икономисти - 59 от общо 70 - очакват ЕЦБ да повиши депозитната лихва с 25 базисни пункта до 2,25% през юни. Преди априлското заседание подобно мнение са изразявали малко над половината от участниците в проучването.
Въпреки това мнозинството анализатори смятат, че финансовите пазари преувеличават с очакванията за серия от агресивни повишения, тъй като доказателствата за т.нар. вторични инфлационни ефекти засега остават ограничени.
"ЕЦБ иска да покаже, че е готова да повишава лихвите, ако това се наложи. Но големият проблем остават недостигът на критични енергийни доставки и негативният ефект върху икономическата активност, което в крайна сметка предполага по-предпазлив подход", коментира старшият икономист на Generali Investments Мартин Волбург.
Според проучването почти половината икономисти очакват поне още едно увеличение на лихвите до края на годината, най-вероятно през следващото тримесечие. Само малка част прогнозират три или повече повишения.
Главният икономист за Европа в Morgan Stanley Йенс Айзеншмидт заяви, че ЕЦБ е изправена пред труден избор - колко агресивно да действа, за да предотврати трайно откъсване на инфлационните очаквания от целта на банката. Според него поне две увеличения на лихвите изглеждат вероятни.
Анкетата показва още, че инфлацията в еврозоната вероятно ще остане средно 3,2% до края на годината и 2,8% през 2026 г., което е леко повишение спрямо предходните прогнози и приблизително съответства на оценките на ЕЦБ.
В същото време икономическият растеж се очаква да остане изключително слаб. Икономистите прогнозират растеж от едва 0,1% през първата половина на годината и увеличение на БВП на еврозоната от 0,8% през 2026 г.
Анализаторите предупреждават, че ако войната доведе до реални прекъсвания на веригите за доставки и по-сериозен енергиен недостиг, рискът инфлацията отново да се окаже по-устойчива от очакваното ще нарасне значително.
"Вече сме близо до сценарий, в който отново може да се окажем в грешка, приемайки инфлацията за временна. Войната продължава вече 10 седмици и напрежението във веригите за доставки започва да се усеща", коментира глобалният ръководител на макроикономическите анализи в ING Карстен Бжески.
USD
CHF
GBP
