Инфлацията в еврозоната се сви под целта от 2% през май

Инфлацията в еврозоната е паднала под целевото ниво на Европейската централна банка през май, съобщава "Ройтерс".

Данните подкрепят очакванията за ново намаление на лихвените проценти тази седмица, въпреки че глобалното търговско напрежение подхранва дългосрочния ценови натиск.

Инфлацията на потребителските цени в 20-те страни в еврозоната се е забавила до 1,9% през май от 2,2% месец по-рано. Това е повече от очакванията за 2%, а причината е спад в цените на енергията и рязък спад в инфлацията на услугите.

Базовата инфлация, или цените без волатилните цени на горивата и храните, междувременно се е понижила до 2,3% от 2,7%. Спадът е обусловен от забавяне на растежа на цените на услугите до 3,2% от 4%.

ЕЦБ намали лихвените проценти седем пъти от юни миналата година насам. Поредно намаление в четвъртък е почти изцяло сигурно, предвид слабия растеж на заплатите, облекчаването на цените на енергията, силното евро и лекия икономически растеж - фактори, които сочат към облекчаване на инфлацията.

Ценовият натиск е толкова слаб, че някои икономисти дори очакват инфлацията да продължи да пада под целевата стойност от 2% на ЕЦБ през тази година и да не се вдигне до 2026 г.

ЕЦБ понижи основната лихва до 2.25%

Решението е взето заради опасения от икономическа стагнация и търговски конфликти

Това поражда дилема за ЕЦБ, тъй като краткосрочните и дългосрочните перспективи за цените се различават значително. Причината е, че инфлацията може да бъде подложена на възходящ натиск от редица фактори в по-далечна перспектива.

По тази причина инвеститорите смятат, че ЕЦБ ще спре с намаляването на лихвите след юни и ще направи само още едно понижение тази година - вероятно през есента.

Лихвените проценти в момента също са твърдо в "неутралната" територия - нито забавят икономическия растеж, нито го стимулират. Това е аргумент за някои да направят крачка назад и да видят как непостоянната търговска политика на САЩ ще се отрази на растежа и цените.

Някои предупреждават, че инфлацията може скоро да се повиши отново, предвид необичайно високото геополитическо напрежение.

Инфлацията в Еврозоната спада до 2,3% през февруари 2025 г.

В ЕС тя е най-висока на годишна база в Унгария, Румъния и Естония

Търговска война, увеличени мита, деглобализация и пренареждане на корпоративните вериги за създаване на стойност - всичко това се очаква да повиши цените. Освен това продължаващото свиване на населението в трудоспособна възраст и инвестициите, свързани с отбраната и изменението на климата, също биха могли да повишат ценовия натиск.

Как тези противоположни тенденции ще повлияят на политиката на ЕЦБ, засега не е ясно, но банката като цяло отчита краткосрочната ценова волатилност, тъй като се насочва към инфлацията в средносрочен план - свободно дефинирана концепция, която обикновено означава една до две години напред.

Политиците обаче може да бъдат принудени да се намесят, ако смятат, че спадът в цените дърпа надолу дългосрочните очаквания.