Някои виждат в това добре дошла конюнктурна програма, а други - опит да се купи политическо и икономическо влияние. Става въпрос за предложението на Пекин да участва в структурните фонодове на Европейския съюз.

Китайците определено не страдат от липса на пари, а по-скоро от доходоносни възможности за инвестиция. Тъй като ЕС е изпрвен и без това пред едно икономическо затишие, Брюксел се надява чрез потенциалните милиардни инвестиции от Далечния Изток да се раздвижи конюнктурата на Стария континент.

Интересът на Пекин към технологичните компании и банки подсказва, че те се надяват на нов технологичен трансфер. Очаква се обаче да има и реципрочност – европолитиците преговарят за участието в подобряване на китайската инфраструктура.

Както се и очакваше дипломацията на „чековата книжка“ не среща обаче взаимна любов. САЩ се страхуват от загубата на икономическото си надмощие в Европа, което успяха да изградят през последните десетилетияq благодарение на постоянно отпечатваните нови петродолари. Особено като се има в предвид и трансатлантичската Зона за свободна търговия, която трябва да бъде следващата стъпка на политическото сближаване между САЩ и Европа. Поради тази причина се гледа с недобро око на китайските (както и на руските) инвеститори.

Все пак от Вашингтон вече имаше вербален огън, след като някои европейски страни, сред които и Германия, взеха участие в управляваната от Китайската народна репулика азиатска банка за развитие, вместо в доминирания от САЩ Международен валутен фонд. Отвъд океана не се гледа с добро око на една икономическа европейска еманципация.

Но поради политическото, икономическото и финансовото състояние на Китай, не може да се наложат санкции, както това се случи с Русия. Въпреки че от САЩ постоянно заплашват с подобна мярка Пекин, заради постояннит хакерските атаки. Но зависимостта на Вашингтон от финансово стаблините китайци ще попречи на въвеждането на подобни санкции.

Китай вече подлага на изпитание американското господство в Латинска Америка, като предлага на региона 250 милиарда долара инвестиции за следващите 10 години. Китайски компании изливат пари в Африка, за да осигурят доставки на суровини в замяна на нови пътища, болници и жп линии.

Китайските интереси към европейските компании имат и политически причини. Пекин иска да бъде възприет в кръга на международните водещи сили, а да не се гледа на него както досега - като на големия далечен гигант. Те също така се надяват да придобият такова влияние и ангажириност в европейската политика, каквото сега имат САЩ и Русия след разпадането на СССР.

Това обаче означава, че една самостоятелна европейска политика – която липсва от първата половина на 20 век – ще се измести за евентуалното близко бъдеще.