Китай се връща към въглищата, докато управляващата комунистическа партия се опитва да съживи икономиката, което предизвиква опасения, че Пекин отлага усилията си за намаляване на въглеродните емисии, предава АП.
Официалните планове предвиждат увеличаване на капацитета за производство на въглища с 300 милиона тона тази година, според информациите. Това се равнява на 7% от миналогодишното производство от 4,1 милиарда тона, което е увеличение от 5,7% спрямо 2020 г.
Китай е един от най-големите инвеститори във вятърна и слънчева енергия, но лидерите на страната призоваха за повече енергия, захранвана с въглища, след като икономическият растеж спадна миналата година и недостигът на енергоносители причини спиране на тока и на заводите. Руската агресия срещу Украйна допълни безпокойството, че външните доставки на петрол и въглища може да бъдат нарушени.
Въглищата са важни за "енергийната сигурност", заявиха служители на кабинета на среща на 20 април, на която бяха одобрени планове за разширяване на производствения капацитет, според Caixin, списание за бизнес новини.
Китай е водещият производител и потребител на въглища. Глобалните тенденции зависят от това, което прави Пекин.
Комунистическата партия отхвърли обвързващите ангажименти за емисии, позовавайки се на нуждите си за икономическо развитие. Пекин се въздържа да се присъедини към правителствата, които обещаваха постепенно да прекратят използването на енергия от въглища.
В реч пред ООН през 2020 г. китайскит лидер Си Дзинпин каза, че въглеродните емисии ще достигнат своя пик до 2030 г., но той не обяви количествена цел. Си каза, че Китай цели въглероден неутралност чрез засаждане на дървета и други тактики, компенсиращи отделният от индустрията и домакинствата въглероден двуокис до 2060 г.
На Китай се падат 26,1% от световните въглеродни емисии, повече от два пъти от дела на САЩ от 12,8%, според Световния институт за ресурси. Rhodium Group, изследователска фирма, казва, че Китай отделя повече въглеродни емисии от всички развити икономики взети заедно.