През трите седмици на войната с Украйна руската икономика изпадна в дълбока криза, като населението се сблъска с обезценяване на рублата, ограничения на ключови услуги в банките и рязко покачване на цените. Много от руснаците са без работа, а най-бедните са в най-лошо положение. Руската редакция на BBC разказва какво се случва с руската икономика и какво можем да очакваме в бъдеще.

Нахлуването на Русия в Украйна предизвика една от най-тежките кризи в икономиката на страната днес. Тази криза тепърва започва.

"Следващите години от управлението на Путин ще приличат много на най-лошите години от управлението на Елцин", пише Бранко Миланович, бивш икономист в Световната банка. Той публикува две прогнози за краткосрочните и дългосрочните последици от настоящата криза.

През следващите месеци Русия я очаква мрачен период с нарастваща безработица и инфлация, които ще засегнат най-вече бедните. Правителството може да реши да въведе купони за продукти на дажби. Според Миланович, кризата ще бъде по-тежка от тази през 1998-1999 г., но спадът няма да е толкова сериозен, колкото през 1992 г.

Икономическите последици от войната и санкциите вече могат да се видят с просто око в Москва: магазините на световни марки в търговските центрове са затворени, засега временно.

През последните седмици хората купуват уреди, стоки за ремонт, мебели и дрехи от магазини, които са обявили, че се изтеглят от Русия или преустановяват дейността си. В магазините на Ikea и Uniqlo например, както и пред банкоматите, се извиха опашки, докато руснаците трескаво се опитваха да изтеглят останалата им валута.

Затворените магазини и ресторанти на международни марки са не само символ на кризата и удар по потреблението. Ефектът може да бъде много по-дълбок: веригите за доставки могат да бъдат прекъснати, руските компании, които работят със западни компании, ще пострадат, а икономиката ще загуби хиляди работни места.

Колко дълбока може да е кризата?

"Това, което виждаме сега, е, че икономиката е в ступор. Намираме се в ситуация, наподобяваща началото на пандемия, когато има прекъсване на външнотърговските отношения, прекъсване на някои вериги за доставки и огромна несигурност за това как ще се развие ситуацията", каза София Донец, главен икономист в Renaissance Capital.

Според нея в момента е трудно да се правят прогнози, тъй като не е ясно дали ще има някакво размразяване на външнополитическите отношения, или те ще останат в сегашния си вид. И за колко дълго. Едно е ясно за Донец - рецесията, т.е. свиването на икономиката, е неизбежна през тази година.

"Засега оценяваме предпазливо свиването на икономиката в широк диапазон от 6 до 10% през тази година, като осъзнаваме, че има възможност както за положителни, така и за отрицателни изненади в този диапазон в зависимост от геополитическата ситуация", обяснява тя.

Според Донец спадът ще наподобява кризите от 1998 г. и 2014-2015 г. "За съжаление, взимаме най-лошото и от двете", добавя тя. Рецесията може да бъде толкова дълбока, колкото през 1998 г., а възстановяването от нея - толкова бавно, колкото от кризата през 2014-2015 г.

Приблизително същите прогнози правят и други икономисти, като всеки път посочват, че ситуацията е променлива и прогнозите могат да бъдат преразгледани. Британската анализаторска компания Capital Economics прогнозира, че руската икономика ще спадне с 12% след енергийното ембарго в САЩ и Обединеното кралство. В прогнозата се прави уговорката, че падането може да е много по-силно.

Банка Barclays смята, че руската икономика ще се свие с 12,5% през тази година и с 3,5% през следващата, а наложените на Русия санкции ще останат в сила за дълго време. Goldman Sachs очаква спад от 10%, пише Bloomberg.

"Франк медиа" пише, че месец преди началото на военните действия представители на руските държавни банки и Централната банка са оценявали въздействието на строгите санкции върху руската икономика. Тези оценки бяха представени на правителството и на президента Владимир Путин. По онова време обаче най-тежкият сценарий, който се разглеждаше, не беше военна акция, а признаване на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска "народна република". Банкерите описват кризата като: спад на БВП с повече от 10%, повишаване на валутните курсове до 150-200 рубли, както и рязко повишаване на инфлацията и спад на личните доходи.

При всички случаи е ясно, че по-бедното население ще пострада най-много от кризата. Инфлацията в Русия е 2,2% през първата седмица на войната и 2,1% през втората. Според прогнозата на "Райфайзенбанк" до края на март инфлацията на годишна база ще достигне 18%. Вече поскъпват не само електрониката и автомобилите, но и храната.

Нарастващите цени на хранителните продукти засягат най-силно тези, които харчат по-голямата част от доходите си за храна: много от тях ще трябва да намалят други разходи или да преминат към нискокачествени продукти. Все още няма точни данни за ръста на инфлацията при храните, но е ясно, че тя ще се повиши.

Преди ескалацията икономистите имаха съвсем различни очаквания за Русия: че икономиката постепенно ще се възстанови от пандемията от коронавирус и кризата, която я съпътстваше през последните години.

Международният валутен фонд например прогнозира, че БВП на страната ще нарасне с 2,8% през 2022 г. и с 2,1% през 2023 г.

В последното изявление на МВФ за руската икономика се казва, че е твърде рано да се правят заключения за мащаба на кризата. Той отбеляза, че руските активи и обменният курс на рублата са силно влошени. Фондът предупреди, че санкциите ще окажат сериозно въздействие върху световната икономика и ще засегнат особено тежко страните, свързани с Русия чрез тесни търговски връзки. ОИСР също така пише за забавяне на растежа на световния БВП и за нарастваща инфлация.

Какви санкции бяха наложени на Русия?

Западните страни налагат санкции на Русия от 2014 г., когато бе анексиран Крим. Населението обаче не бе пряко засегнато от санкциите до края на февруари 2022 г. Всичко това се промени в края на февруари.

Първи пострадаха клиентите на ВТБ и други банки, засегнати от санкциите. Те загубиха възможността да използват телефоните си за плащане - Apple Pay и Google Pay спряха да работят с картите на тези банки. Оказа се, че те не могат да използват тези карти и за плащане на покупки в чужбина или в чуждестранни онлайн магазини.

Около седмица и половина по-късно хиляди клиенти на руски банки се оказаха в същата ситуация: по това време международните платежни системи Visa и MasterCard преустановиха дейността си в Русия.

Проблеми с картите си обаче имат не само обикновените руснаци. Михаил Фридман, руски милиардер и основател на Alfa Bank, който живее в Лондон, открива в деня след включването му в списъка със санкции, че банковата му карта не работи. Сега той трябва да получи разрешение от британските власти да похарчи парите. Той може да разполага с 2500 паунда на месец, пише Bloomberg, за което издание бизнесменът даде обширно интервю.

"Може би трябва сам да започна да чистя къщата си. Това е добре. Когато бях студент, живеех в общежитие с четирима мъже, но след 35 години това е изненада", казва Фридман. Фридман подаде оставка и от борда на директорите на Alfa Bank.

Много руски бизнесмени и длъжностни лица, включително самият президент Владимир Путин, попаднаха в западните санкционни списъци заедно с Фридман.

За бизнесмени като Фридман това означава загуба на част от състоянието и необходимост да променят структурата на собствеността и управлението на компаниите си, така че санкциите да не се прилагат и за тях. Това може да промени стратегиите на компаниите и да повлияе на финансовата им устойчивост, а чрез нея и на положението на служителите им.

Западните държави също замразиха резервите на Руската централна банка. Централната банка използва тези резерви, за да подкрепи рублата чрез продажба на валута. След като тези резерви бяха замразени, властите задължиха износителите на стоки да продават валутните си приходи. Но тези интервенции не попречиха на рублата да спадне. За три седмици война рублата се обезцени с над 30% спрямо долара и остава силно нестабилна.

Друга чувствителна мярка беше забраната за доставка на нови евробанкноти в Русия. Централната банка беше принудена да ограничи тегленето на валута от депозити до 10 000 долара, като тегленето на евро за руснаците беше забранено. Миналата седмица САЩ забраниха доставките на долари за Русия.

Успоредно с това икономиката започна да търпи удари от оттеглянето на частни компании - не санкции, наложени на държавно ниво, а бизнес инициатива. Някои компании напуснаха веднага, като освободиха служители, други спряха производството си в очакване на подобряване на ситуацията, а трети просто замразиха всички инвестиции в страната, но не намалиха текущото си производство.

На руския уебсайт на "Макдоналдс" все още има реклама, в която се казва, че компанията купува 99% от продуктите си от руски доставчици. В компанията работят 60 хил. души в Русия, а над 100 хил. работни места са създадени от доставчиците.

Ако дадено предприятие реши да затвори окончателно, това може да засегне хиляди хора. Веригите за доставки ще бъдат прекъснати и компаниите, които отглеждат картофи или моркови например, ще трябва да намерят нови купувачи. Този пример показва колко интегрирани са западните компании в руската икономика и колко силно тяхното оттегляне ще наруши веригите за доставки.

Съществуват и редица други санкции, които могат да засегнат руската икономика със забавен ефект. Например САЩ са наложили санкции върху вноса на високотехнологични продукти. Сега не е възможно да се внасят американски (или произведени в Тайван по лиценз) микрочипове в Русия и засега е невъзможно да се заменят с руски аналози. Всичко това ще има много чувствително въздействие върху космическите проекти и гражданската авиация.

Като цяло на Русия вече са наложени повече санкции, отколкото на която и да е друга страна в света, включително на Иран и Северна Корея. В списъците със санкции са включени не само руски компании и банки, но и цели сектори на икономиката. Всъщност руските предприятия могат да се окажат откъснати от световните финансови пазари за дълги години, което неизбежно ще забави тяхното развитие.

Последният пакет от санкции на ЕС, например, ограничава доставките на различни съоръжения за ски курорти и скъпи автомобили за Русия - тези мерки може да изглеждат дребни, но като цяло след няколко години руският бизнес може да бъде лишен от възможността да закупува ново оборудване и технологии и следователно да не може да се развива.

Новите санкции срещу Русия: за какво става дума и кога ще бъдат отменени

В петък, 18 март, Централната банка обяви нова "широкомащабна структурна корекция" на икономиката на страната именно заради напускането на бизнеса и санкциите. Предприятията ще трябва да се адаптират към външните условия и да пренаредят "производствените и логистичните вериги". Основната характеристика на тази нова реалност е високата инфлация, обяви Централната банка.

Какви санкции все още са възможни?

Бившият старши икономист на Световната банка Бранко Миланович пише, че санкциите, наложени от САЩ, се отменят много трудно и могат да останат в сила в продължение на десетилетия. Той дава пример с Куба, за която санкциите са в сила от повече от 60 години.

Дори правителството, което рано или късно ще замени сегашното, ще трябва да направи сериозни политически отстъпки, за да отмени поне част от санкциите, пише Миланович. Това може да се окаже неприемливо за него.

САЩ наистина предприеха много строги мерки - освен лични санкции и санкции срещу банки, те наложиха и забрана за внос на руски петрол, газ и въглища.

От друга страна, ЕС все още не е взел решение за налагане на петролно ембарго - една от малкото оставащи възможности за налагане на ограничения срещу Русия. В този случай Capital Economics описва истински сценарий за икономически апокалипсис: БВП се свива рязко, доларът поскъпва до 200 рубли, инфлацията надхвърля 30 %, безработицата се увеличава рязко, а компаниите фалират.

Самите европейци все още не са готови за петролно ембарго, тъй като то би било удар за собствената им икономика и потребители - бензинът и отоплението вече поскъпват. Въпреки това забраната за внос на руски петрол вече се обсъжда активно. Медиите твърдят, че тя може да бъде наложена, ако войната продължи.

По-рано миналата седмица заместник-ръководителят на финансовото министерство на САЩ Вали Адейемо заяви пред CNBC, че САЩ обмислят и по-строги санкции, като например пълно ембарго върху търговията с Русия или блокиране на достъпа на страната до морските пътища, както и да последват ЕС в налагането на санкции върху криптоактиви.

Как руските власти искат да помогнат на икономиката и населението?

"Изборът на това, което правителството може да направи, е много ограничен. И това се определя от външнополитическите решения на Владимир Путин и от външните санкции", пише Миланович.

Според него проблемът не е в това, че правителството взема грешни решения, а в това, че в настоящата ситуация просто няма правилни решения.

През последните седмици руските власти редовно съобщават как искат да подпомогнат икономиката на страната. Властите обещават да подпомагат бедните семейства и хората, които са загубили работата си, както и да индексират пенсиите и социалните помощи по-често и по-добре. За хората, чиито доходи са намалели с повече от 30 %, те предлагат кредитна ваканция.

Тази седмица правителството обяви и план за подкрепа на икономиката в размер на 1 трилион рубли. Министър-председателят Михаил Мишустин нарече документа "гъвкав" и обеща, че той ще бъде постоянно допълван. Вестник "Бел" отбелязва, че планът е публикуван от Министерството на икономиката на Челябинска област.

Ако се съди по този списък и по предишни изявления на длъжностни лица, властите възнамеряват да помогнат на предприятията главно по два начина - да намалят административния натиск и да им предоставят различни заеми при благоприятни условия.

Всички тези мерки са подобни на тези, които правителството предприе през 2020 г. Но след това бизнесът се оплака, че те не са достатъчни: кредитите са били трудни за получаване, а последиците от пандемията са били твърде тежки. Този път щетите за икономиката могат да бъдат много по-сериозни и тези мерки вероятно няма да са достатъчни.

"По време на пандемията мерките на правителството, макар и да не бяха твърде обемни или с високо качество, работиха доста добре. Тук е трудно да се каже, защото икономическият контекст ще се промени много - прекъсването на някои процеси вероятно е неизбежно", каза Донец.

Колко ще издържи икономиката?

През годините на високи цени на петрола Русия е натрупала доста големи резерви. Те се съхраняват във Фонда за национално благосъстояние и към 1 февруари възлизат на почти 175 млрд. долара.

Тези пари могат да бъдат изразходвани в подкрепа на икономиката и бизнеса. Вече беше обещано, че фондът ще бъде изразходван например за подпомагане на системно важни компании, както и за изкупуване на по-евтини руски акции, както съобщи вестник "Ведомости".

Част от тези средства вече са били заделени за различни инфраструктурни проекти в предвоенния период. Властите може и да не се откажат от тях, тъй като те са част от обещанията на президента Владимир Путин, а и тези инфраструктурни проекти биха могли да стимулират икономиката. Миналата седмица той заяви, че няма да се откаже от тези планове.

Не е ясно доколко обаче тези резерви ще стигнат, тъй като не е съвсем ясно как властите ще ги изразходват.

Резервите на Русия могат да бъдат достатъчни, за да покрият например целия държавен дълг и да избегнат евентуален фалит. По данни на Министерството на финансите към 1 февруари той е възлизал на 59,5 млрд. долара. По-голямата част от тях бяха облигационен дълг - почти 39 млрд. долара.

В същото време рейтинговите агенции Fitch и Moody's дават на Русия рейтинг "пред фалит". Те се съмняват, че страната ще бъде в състояние или ще иска да изплати външните си дългове в условията на санкции и политически натиск. На 16 март Русия успя да изплати купонния доход по облигациите си, но агенциите не промениха рейтинга й.

Трябва да се разбере, че икономиката има механизми да се адаптира към всяка кризисна ситуация, тя не може да бъде напълно разрушена. Хората, живеещи в страната, просто ще станат по-бедни, а значението на страната за световната икономика ще намалее.

"Изключването на една достатъчно дълбоко интегрирана в световната икономика страна от тази световна икономика, дори и само частично, винаги води до намаляване на потенциала за растеж", казва София Донец.

Потенциалът за растеж е степента, до която икономиката може да расте стабилно, без да прегрее, т.е. без да се появят кризисни тенденции. Тя оценява този потенциал на около 1%.

В дългосрочен план, според Миланович, руските власти ще трябва да поемат по пътя на заместването на вноса и да развият връзки с азиатските страни. В действителност и двата сценария ще бъдат много, много трудни за осъществяване. А ефектът от настоящата ситуация ще бъде осезаем в продължение на няколко десетилетия, пише икономистът.