Беларуският президент Александър Лукашенко предложи САЩ да се включат заедно с руския енергиен гигант "Газпром" в изграждането на завод за азотни торове в Беларус, съобщи "Ройтерс", позовавайки се на държавната агенция БелТА.
Лукашенко заяви във вторник, че вече е постигнал договореност с руския президент Владимир Путин "Газпром" да участва в проекта, като е избрана и площадка за бъдещото предприятие.
"Трябва да отправим предложение към американците. Те искат торове, включително азотни торове. Заповядайте, нека го построим заедно, използвайки вашите технологии", заяви беларуският президент.
По думите му, ако Вашингтон не прояви интерес, Минск ще реализира проекта съвместно с Русия.
"Ако не - ще го построим с "Газпром", с руснаците, и ще продаваме готовата продукция", каза Лукашенко.
Предложението идва само ден след като американският президент Доналд Тръмп съобщи, че Вашингтон работи по сделка за закупуване на беларуски калиеви торове на по-ниска цена от тази, която САЩ в момента плащат за доставки от Канада.
Между Москва и Вашингтон
Идеята американски компании да участват в съвместен проект с "Газпром" изглежда необичайно на фона на отношенията между Русия и САЩ, но се вписва в специфичната дипломатическа линия, която Лукашенко се опитва да следва през последната година.
Беларус остава един от най-близките политически и военни съюзници на Русия и подкрепя Москва във войната срещу Украйна. Същевременно от 2025 г. Минск постепенно възстановява преките контакти с Вашингтон след години на почти пълна международна изолация.
Лукашенко се оказва в особена позиция. Той управлява Беларус от 1994 г. и е най-дълго управляващият действащ държавен ръководител в Европа. Западни правителства и правозащитни организации определят управлението му като авторитарно заради репресиите срещу опозицията, ограниченията срещу независимите медии и начина на провеждане на изборите.
Това обаче не попречи на администрацията на Тръмп да установи пряк канал за преговори с Минск. През последната повече от година американският пратеник Джон Коул води разговори лично с Лукашенко, при които освобождаването на политически затворници постепенно беше обвързано с премахване или смекчаване на част от американските санкции.
Само през септември бяха освободени нови групи затворници, а при предишен кръг през март свобода получиха 250 души. Вашингтон на свой ред премахна санкциите срещу някои беларуски предприятия и води разговори за ограниченията върху калиевия сектор - един от основните източници на приходи за страната.
Правозащитни организации и беларуската опозиция обвиняват Лукашенко, че използва политическите затворници като разменна монета. Минск отхвърля определението "политически затворници".
Неутрален посредник - не, но полезен канал
Това поставя Лукашенко в парадоксална международна позиция. Той трудно може да бъде определен като неутрален посредник между Русия и Запада заради политическата, икономическата и военната зависимост на Беларус от Москва. Минск обаче запазва възможността да разговаря едновременно с Кремъл и с администрацията на Тръмп и в отделни случаи този канал вече дава практически резултати.
Сегашното предложение за завод за торове е пример за същия подход. Лукашенко фактически предлага американски технологии и капитал да бъдат съчетани с руския "Газпром" и беларуска производствена база - проект, който само допреди няколко години би изглеждал политически почти невъзможен.
Засега няма информация Вашингтон да е отговорил на предложението.
За Лукашенко обаче самото му отправяне е показателно: въпреки близкия съюз с Путин и дългогодишната изолация от Запада беларуският лидер отново се опитва да превърне географското и политическото положение на страната си между Русия и Запада в инструмент за собствена дипломация.
Предложението на Лукашенко идва и в момент, когато световният пазар на торове е под силен натиск заради продължаващата криза около Ормузкия проток. Близкият изток е един от основните центрове за производство и износ на азотни торове, амоняк и карбамид, а ограниченията върху корабоплаването през Ормуз затрудниха доставките от региона и повишиха транспортните разходи.
Това увеличава стратегическото значение на производството извън Персийския залив. Беларус вече е един от водещите световни производители на калиеви торове, а изграждането на голям завод за азотни торове с участието на "Газпром" би позволило използването на руския природен газ като суровина и производството да бъде разположено далеч от рисковите морски маршрути през Ормуз.
Именно в този момент президентът Доналд Тръмп обяви, че САЩ преговарят за покупка на беларуски калиеви торове на по-ниска цена от тази на доставките от Канада. Лукашенко очевидно се опитва да разшири възможното икономическо сближаване - от продажба на беларуски калий към съвместно американско-руско-беларуско производство на азотни торове.
Така предложението му има не само дипломатически, но и чисто икономически контекст. При продължителни проблеми с доставките през Персийския залив нов производствен център в Беларус би могъл да се превърне в алтернативен източник на торове за международния пазар.
USD
CHF
GBP
