Днес Международният валутен фонд (МВФ) публикува редовните си доклади за перспективите пред световната икономика (World Economic Outlooк) и за финансовата стабилност в Света (Global Financial Stability Report). И двата доклада са колкото обстойни толкова изпълнени с допускания, предположения и условности. В тях, разбира се като цяло, е изразен оптимизъм за възстановяването на Световната икономика, но тонът излъчва толкова много несигурност, че читателят остава с усещането за неизбежни големи проблеми пред това възстановяване. И за всичко това е виновна пандемията. Ето какво пише в World Economic Outlook, който е с подзаглавие "Възстановяване по време на пандемия".

"Глобалното възстановяване продължава, но инерцията отслабна, затруднена от пандемията. Порaди силно заразния вариант Delta на COVID-19 рисковете за здравето са многобройни, което възпрепятства връщането към нормалния начин на живот. Пандемичните огнища в критичните точки на глобалните вериги на доставки доведоха до по-дълго от очакваното прекъсване на доставките, което подхранва инфлацията в много страни. Като цяло рисковете за икономическите перспективи се увеличиха. В сравнение с нашата прогноза за юли, глобалната прогноза за растеж за 2021 г. е преработена и леко спадна до 5,9 % и е непроменена за 2022 г. на 4,9 %. Зад тази обща скромна ревизия се крият големи понижения в някои страни. Перспективата за групата на развиващите се държави с ниски доходи е значително по-слаба поради влошаване пандемична динамика. Понижаването на рейтинга също отразява по-неблагоприятни краткосрочни перспективи за страните от групата на развитите икономики, отчасти поради прекъсвания на доставките".

Например, прогнозите за икономическото възстановяване на Еврозоната са за ръст на БВП от 5% през 2021-а и 4.4% през 2022 година, като по този начин напълно се компенсира спадът от 6.3% през 2020-та. Горе долу същата картина на изпреварващ спада ръст се наблюдава и за развитите икономики в Азия къде са включени държави като Япония, Южна Кореа, Тайван и т.н. За тази група страни за 2021-а е предвиден ръст на БВП от 3.8%, а за през 2022-а - ръст от 3.5%, като по този начин спадът през 2020-а от 2.9% е компенсиран повече от два пъти. Но има страни като например Тайланд, Филипините, Аржентина, Венецуела, Уругвай и Еквадор, където ръстовете на БВП през 2021-а и 2022-а няма да могат да компенсират спадовете от 2020 г..

На този фон България, както впрочем и почти всички страни от Европа и ЕС, стои добре. Според МВФ икономиката на страната ни през 2021-а ще нарасне с 4.5%, а през 2022- с 4% и така два пъти ще покрие спада от 2020 г. Прогнозата за потребителските цени у нас е те да се увеличат с 2.1% през 2021-а и с 1.9% през 2022-а. Специално тази прогноза на фона на сегашната ситуация изглежда неправдоподобно ниска. По повод на инфлацията и това какво и как се измерва при нея, в доклада на МВФ има специална глава, в която се вижда, че ценовите нива зависят от толкова много неизвестни непредсказуеми фактори, че достоверността на всякакви прогнози в тази област е доста спорна.

Проблемът за стабилното възстановяване у нас обаче може да дойде от ниското ниво на ваксинираните.

В доклада на МВФ се прави директна връзка между нивото на ваксинираните и скоростта и устойчивостта на икономическото възстановяване. Икономически развитите държави се очаква да се възстановят на своите Брутни вътрешни продукти на предпандемичните нива през 2022-а. В същото време за развиващите се страни прогнозата е, че това няма да стане дори и след 2024-а.

"Тези различия са следствие от "голямото разделение при ваксините" и големите различия в политическата подкрепа за ваксинацията. Докато над 60% от населението в развитите икономики е напълно ваксинирано и някои сега получават бустерни инжекции, около 96 процента от населението в страните с ниски доходи остава неваксинирано", пише в докладите на МВФ.

В тях се посочва също така, че прекъсванията на доставките представляват друго политическо предизвикателство. От една страна, епидемии от пандемия и климатичните смущения доведоха до недостиг на ключови ресурси и намалиха производствена дейност в няколко страни. От друга страна, този недостиг на доставки, наред с освобождаването на забавено търсене и възстановяването на цените на суровините, предизвика бързо нарастване на инфлацията на потребителските цени например. Цените на храните са се увеличили най-много в страни с ниски доходи, където продоволствената несигурност е най-остра и води до увеличаване на тежестта за по-бедните домакинства и повишаване на риска от социални вълнения.

Като допълнителни рискове за възникване на инфлационни трусове са посочени рязкото повишаване на цените на горивата и на металите (в това число и на редките метали заради зелените политики) и трудното за предвиждане движение на тези цени поради невъзстановените трасета на доставки и рязко увеличеното им търсене в условията на започнало икономическо възстановяване.

Докладът за глобалната финансова стабилност през октомври 2021 г. подчертава друго предизвикателство пред паричната политика, породено от повишеното поемане на риск на финансовите пазари и нарастващата нестабилност в сектора на небанковите финансови институции. От МВФ се опасяват, че едно рязко покачване на инфлацията, макар и да е временно, може да подтикне централните банки и националните бюджети към прекалено бърза смяна на досегашните политика на финансови стимули за бизнеса и доходите. Една непремерено бърза отмяна на тези стимули и евентуално увеличаване на лихвените равнища с цел овладяване на инфлационни трусове, според МВФ крие рискове от натоварване на бизнеса и бюджетите с непосилни плащания, особено за страни с високо ниво на задлъжнялост, с възникване на ликвидни проблеми и с бързо разрастване на броя на фалитите.

"При рекордно високи нива на публичния дълг всички инициативи трябва да се основават на надеждни средносрочни рамки, подкрепени от възможни мерки за приходи и разходи. Паричната политика ще трябва да върви по тънката граница между справянето с инфлацията и финансовите рискове от една страна и подпомагането на икономическото възстановяване, от друга. Централните банки трябва да са готови да действат бързо, ако рисковете от повишаване на инфлационните очаквания станат по-съществени в това неизследвано възстановяване. Централните банки трябва да имат диаграма условни действия, обявяват ясни задействания и действат в съответствие с тази комуникация. В по-общ план яснотата и последователните действия могат да доведат до избягване ненужни политически инциденти, които разтърсват финансовите пазари", пишат анализаторите на МВФ.

Според тях основна причина за всички тези сложни предизвикателства е развитието на пандемията в света. "Най -важният приоритет трябва да бъде ваксинирането на поне 40% от населението във всяка страна до края на 2021 г. и 70% до средата на 2022 г.", пише в докладите на международната финансова институция. Как тези изисквания кореспондират с нивото на ваксинираните в България и с готовността на населението у нас да се ваксинира, всеки сам може да си направи изводите.