Отчетите на ЕС за финансовата 2020 г. дават вярна и точна представа за състоянието, приходите не са засегнати от грешки, но процентът на грешки при плащанията остава прекалено висок. Това е заключението на публикувания  Годишен доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) за финансовата 2020 г. За втора поредна година одиторите изразяват отрицателно становище относно разходите. Те също така очертават рискове и предизвикателства, свързани с администрирането и доброто финансово управление на средствата от ЕС, които се отпускат във връзка с кризата, предизвикана от коронавируса.

Одиторите установиха, че общото равнище на нередности при разходването на средства на ЕС остава стабилно на ниво от 2,7 % за 2020 г. (2019 г. — 2,7 %). През 2020 г. над половината от одитираните разходи (59 %) се определят като високорискови разходи, което представлява увеличение на този дял в сравнение с 2019 г. (53 %) и предходните години. Правилата и критериите за допустимост, на които се подчиняват този вид разходи, често са сложни и това увеличава вероятността от възникване на грешки. Високорисковите разходи продължават да бъдат засегнати от съществено ниво на грешки с изчислен процент грешки в размер на 4,0 % (2019 г. — 4,9 %). Както и през предходната година, одиторите заключават, че грешките при този значим вид разходи са широкоразпространени и поради това изразяват отрицателно одитно становище за 2020 г.

През 2020 г. бяха докладвани шест случая на предполагаема измама, разкрити при одитната дейност на ЕСП — по-малко, отколкото през 2019 г., когато бяха докладвани девет случая. Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е започнала разследване по всички случаи.

"С оглед на големите предизвикателства, които стоят пред всички нас, трябва да обърнем още по-голямо внимание на доброто финансово управление на ЕС", заяви Клаус-Хайнер Лене, председателят на ЕСП. "През следващите седем години ЕС ще разходва значително повече средства, отколкото в предишния програмен период. 27-те държави членки се споразумяха по отношение на програмата за възстановяване след COVID-19, която ще бъде финансирана чрез емитирането на държавен дълг. Това решение бележи сериозна промяна във финансите на ЕС. То създава и ясна необходимост от ефективни проверки на това как се разходват средствата на ЕС и дали се постигат планираните резултати."

Отговорът на ЕС на пандемията от COVID-19 ще има много силно отражение върху финансите на ЕС — за финансовия период 2021—2027 г. общият размер на разпределените средства за инструмента "Next Generation EU" (NGEU) и за многогодишната финансова рамка (МФР) ще бъде 1,824 трилиона евро, почти двойно повече от разходите за периода на предходната МФР. С оглед на това ЕСП посочва, че съществува риск от забавено начало на изпълнението на фондовете със споделено управление в рамките на МФР за периода 2021—2027 г. Подобно забавяне засегна и изпълнението на фондовете във финансовия период 2014—2020 г.

ЕСП посочва също, че усвояването от страна на държавите членки на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове продължава да е по-бавно от планираното. До края на 2020 г., последната година от текущия седемгодишен бюджет, само 55 % от договореното финансиране от ЕС за периода 2014—2020 г. са били изплатени. Това е довело до увеличаване на неразплатените поети задължения до 303,2 млрд. евро в края на 2020 г., което се равнява на почти два годишни бюджета. Одиторите отбелязват, че между държавите членки съществуват значителни различия. Докато Финландия например е усвоила 79 % от общия размер на отпуснатите ѝ средства в края на 2020 г., трите държави членки с най-ниска степен на усвояване (Италия, Хърватия и Испания) са използвали едва около 45 % от разпределените им суми.

От 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство вече не е държава — членка на ЕС. ЕСП отбелязва, че към 31 декември 2020 г. отчетите на ЕС показват вземания, дължими от Обединеното кралство, в размер на 47,5 млрд. евро, въз основа на реципрочни задължения, определени в споразумението за оттегляне от ЕС.

През 2020 г. разходите на ЕС възлизат на 173,3 млрд. евро, което представлява 1,1 % от комбинирания брутен национален доход на държавите — членки на ЕС, и Обединеното кралство. Област "Природни ресурси" е с най-голям дял разходи (34,9 %). Разходите в областта на сближаването възлизат на 34,3 %, а тези за област "Конкурентоспособност" — на 13,9 %. Около две трети от бюджета се изразходват в рамките на споделено управление, при което държавите членки разпределят средства, подбират проекти и управляват разходите на ЕС.

Всяка година одиторите извършват одит на приходите и разходите на ЕС и проверяват надеждността на годишните отчети и съответствието на приходните и разходните операции с приложимите правила и разпоредби на ниво ЕС и на ниво държави членки.

Отчетите на ЕС се изготвят чрез прилагане на счетоводни правила въз основа на международните счетоводни стандарти за публичния сектор. Те представят финансовото състояние на ЕС в края на предходната финансова година, както и неговия финансов резултат за същата тази година. Финансовото състояние на ЕС включва активите и пасивите на консолидираните му субекти в края на годината, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.

Понятието "положително становище" означава, че данните дават вярна и точна представа за финансовото състояние и следват правилата за финансово отчитане. "Становище с резерви" означава, че одиторите не могат да дадат положително становище, но установените проблеми не са широко разпространени. "Отрицателното" становище е показател за широко разпространени проблеми.

За да достигнат до своето одитно становище, одиторите тестват извадки от операции с цел да изготвят статистически обоснована оценка за размера на грешките в областта на приходите и отделните разходни области. Изчисленият процент грешки се измерва спрямо 2 %-ов праг, над който се счита, че нередовните приходи или разходи са в съществен обем. Изчисленият от ЕСП процент грешки не представлява оценка на нивото на измамите, неефективността или разхищенията. Той представлява оценка за размера на средствата, които не са били използвани изцяло в съответствие с правилата на ЕС.

Европейската сметна палата е независимият външен одитор на Европейския съюз. Нейните одитни доклади и становища са основен елемент от веригата на управленска отговорност на ЕС. Те се използват за търсене на отговорност от органите, натоварени с изпълнението на политиките и програмите на ЕС: Комисията, други институции и органи на ЕС, както и администрациите в държавите членки. ЕСП предупреждава за наличие на рискове, предоставя становище за достоверност, отчита добрите практики и слабите резултати и предлага насоки за създателите на политики и законодателите относно начините за подобряване на управлението на политиките и програмите на ЕС.