Русия следи с особено внимание развитието по петролопровода Бургас - Александрополис от българска страна и очаква резултатите от екологичната експертиза.

Това заяви руският министър на енергетиката Сергей Шматко. 

Проектът Бургас-Александруполис е атрактивен и икономически изгоден и за трите страни - Русия, България и Гърция, подчерта Шматко.

С уважение се отнасяме към позицията на българската страна, която иска да проведе подробна екологична експертиза, за да бъдат изяснени всички въпроси относно бъдещето на петролопровода. Смятаме, че този проект може да стане ключов за развитието на мощностите за транспортиране на петрол в региона, категоричен бе той.

По думите му до края на годината Русия и Гърция трябва да изберат съвместна позиция по проекта. Създадена руско-гръцка работна група, която в най-скоро време ще проведе своето първо заседание, за да разгледа тази позиция, съобщава РИА Новости.

Припомняме, компанията „Трансболкан пайплан" на 30 септември и 1 октомври внесе за експертиза в министерството на околната среда, енергетиката и климатичните промени на Гърция и България оценката за въздействието на петролопровода върху околната среда.

Документът, който дава оценка за влиянието върху екологията и социалната среда, отговаря на международните стандарти и на изискванията на националното законодателство на България и Гърция.

Оценката е подготвена от консултантите по проекта - „ILF Consulting Engineers" и "Environmental Resources Management (ERM)".

Трансбалканският нефтопровод Бургас - Александруполис, чиято мощност е 35 милиона годишно има възможност за разширяване до 50 милиона тона.

Русия, България и Гърция още през 2007 година са подписали междуправителствен договор за строителството на почти 300-километровия нефтопровод, припомня РИА Новости.

Зa реализацията на проекта на 6 февруари 2008 година е създадени компанията Trans-Balkan Pipeline B.V.

В нея на Русия принадлежат 51%, България и Гърция имат равен дял.

Българо - руските отношения в тази насока се обтегнаха, когато управлението на България бе поето от кабинета „Борисов". В края на месец юли българското правителство се съгласи да заплати своята вноска по проекта - 6.5 милиона евро. въпреки това участието на страната все още е под въпрос.