Еврозоната се върна към растеж през второто тримесечие на 2023 г., който е по-голям от очаквания, след като едва избегна техническа рецесия в началото на годината, показват предварителните данни в понеделник, цитирани от Ройтерс.
Брутният вътрешен продукт в еврозоната се увеличи с 0,3% през второто тримесечие, над очакванията от 0,2% в проучване на Ройтерс сред икономисти. Спрямо година по-рано ръстът е 0,6% при очаквания от 0,5%.
Това се сравнява с нулевия растеж през предходното тримесечие за 20-те държави от еврозоната и спад от 0,1% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2022 г.
Сред най-големите страни в блока Франция и Испания отбелязаха устойчив ръст на фона на по-силен износ и туризъм, докато Германия, най-голямата страна в еврозоната, не регистрира растеж, а Италия претърпя свиване.
Нарастващата инфлация поради високите енергийни разходи след инвазията на Русия в Украйна и покачващите се цени на храните, по-високите лихвени проценти и намаляващото доверие се отразиха на икономиката на Еврозоната.
Но тя също показа известна устойчивост, подобно на пандемията от COVID-19, когато растежът надмина очакванията, тъй като предприятията се приспособиха по-бързо към променените обстоятелства, отколкото политиците предвиждаха.
Но дори ако блокът се справя по-добре от очакваното, растежът през 2023 г. вероятно ще бъде слаб поради големия спад на реалните доходи и нарастващите лихвени проценти.
Европейската централна банка обмисля възможността да спре повишаването на лихвените проценти през септември, тъй като инфлационният натиск показва временни признаци на отслабване и се увеличават опасенията от рецесия.
USD
CHF
EUR
GBP
