Световната банка обяви историческа промяна в политиката си, с която слага край на повече от шест десетилетия на отказ от финансиране на ядрени енергийни проекти.
Според писмо до служителите, изпратено от президента на институцията Аджай Банга в сряда, банката ще "започне да се завръща в ядреното енергийно пространство" в партньорство с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), пише Financial Times.
Новата стратегия идва на фона на нарастващо търсене на електричество в развиващите се страни, както и на глобалните усилия за ограничаване на въглеродните емисии. До 2035 г. се очаква потреблението на електроенергия в развиващия се свят да се удвои, което ще изисква годишни инвестиции от $280 млрд. към $630 млрд., подчертава Банга.
В писмото се посочва, че Световната банка ще подпомага: удължаването на живота на съществуващи ядрени реактори; обновяването на електроразпределителните мрежи; развитието на свързана инфраструктура; ускореното внедряване на малки модулни реактори (SMR), които се считат за по-достъпни и безопасни.
Решението бележи рязък завой спрямо досегашната практика - последният подкрепен от Световната банка ядрен проект датира от 1959 г. Досега банката се въздържаше от подобни инвестиции заради политическа опозиция, най-вече от страна на Германия, както и заради притеснения относно разпространението на ядрено оръжие.
Промяната съвпада с политически размествания в Берлин, където новото правителство на канцлера Фридрих Мерц се отказа от дългогодишната германска съпротива срещу атомната енергия. През май Германия даде сигнал на Франция, че вече няма да възпрепятства признанието на ядрената енергия като равнопоставена с възобновяемите източници в законодателството на ЕС.
Решението на банката също така отразява натиска от страна на администрацията на президента Доналд Тръмп, която настояваше за възстановяване на подкрепата за ядрената енергия като част от националната и международната енергийна стратегия на САЩ.
Надеждите са, че примерът на Световната банка ще бъде последван от други международни финансови институции, включително Азиатската банка за развитие. Евтините, обезпечени с държавна подкрепа заеми са ключови за изграждането на големи ядрени мощности, които често страдат от забавяния и надвишаване на бюджета.
Подновеният интерес към ядрената енергия идва и като отговор на разгръщането на мощни изкуствени интелект системи, които изискват стабилни източници на електроенергия. Ядрените централи предлагат базов, нисковъглероден товар, който допълва колебливата продукция от слънчеви и вятърни инсталации.
Противниците на ядрената енергия продължават да изразяват опасения, свързани с потенциални аварии, като тези във Фукушима (2011), Чернобил (1986) и Три Майл Айлънд (1979), но климатичната криза и геополитическата надпревара с Русия и Китай променят приоритетите.
Към момента Русия, чрез компанията "Росатом", активно изгражда ядрени мощности в страни като Турция, Бангладеш, Индия и Иран. САЩ и други западни страни се стремят да не изостават в тази стратегическа сфера.
Повече от 30 държави се ангажираха по време на климатичната конференция COP28 в Дубай през 2023 г. да утроят глобалния ядрен капацитет до 2050 г., с цел постигане на целите от Парижкото споразумение.
USD
CHF
EUR
GBP
