Дялът на товарите, транспортирани по пътищата в Европейския съюз (около 77%), продължава да се увеличава. Това се посочва в публикувания днес доклад на Европейската сметна палата.

Отбелязва се, че някои правила на ЕС, насочени към популяризиране на други видове транспорт, са остарели или имат обратен ефект.

В доклада се посочва, че инфраструктурната мрежа на ЕС все още не е подготвена за интермодален транспорт.

Пред интермодалния товарен транспорт предстои дълъг път — влаковете и шлеповете засега не могат да се конкурират на равни начала с камионите и тировете, отбелязва ЕСП.

Усилията за прехвърляне на товарните превози от пътния към други видове транспорт не са премахнали ефективно регулаторните и инфраструктурните пречки, които ощетяват алтернативните видове превоз. Тези проблеми трябва да се преодолеят, ако ЕС желае да постигне своите екологични амбиции.

ЕС да вземе големите транспортни проекти на ръчен режим, предлага Новаков

ЕС да вземе големите транспортни проекти на ръчен режим, предлага Новаков

Особен надзор за големите проекти от Европа

Отбелязва се, че транспортът по пътищата е най-гъвкавият начин за доставяне на стоки, а често е и най-бързият и най-евтиният. Поради това 3/4 от превоза на товари в ЕС все още се извършва по този начин. Товарните камиони обаче са големи замърсители на околната среда. ЕСП посочва, че преминаването от пътен към други видове транспорт, като например железопътен или вътрешен воден транспорт, и по-засиленото им използване могат да имат ключова роля за екологизирането на превоза на товари. За да се постигне тази промяна, в периода 2014—2020 г. ЕС е отпуснал 1,1 млрд. евро за проекти, насочени към интермодалността.

Установено е, че липсва специална стратегия на ЕС за интермодален товарен транспорт. Вместо това интермодалността е част от по-общи стратегии за екологизиране на товарния транспорт, които определят конкретни количествени цели за увеличено използване на железопътния транспорт и вътрешните водни пътища. Тези цели обаче не са обвързващи и поради това държавите от ЕС определят собствени целеви нива, които невинаги са сравними или съобразени с целите на ЕС. Поради това не е възможно да се оцени дали комбинираните национални усилия са достатъчни, за да се постигнат общите цели на ЕС за преминаване от пътен към други видове транспорт. Одиторите са на мнение, че във всички случаи определените от ЕС целеви нива за 2030 г. и 2050 г. (удвояване на железопътния превоз и увеличаване на превоза по вътрешни водни пътища с 50%) не са реалистични.

Те посочват и че някои от правилата на ЕС правят интермодалния транспорт непривлекателен. Прилаганата към момента Директива относно комбинирания транспорт е загубила актуалност и не е ефективна.

Няколко опита на Европейската комисия да преразгледа Директивата не са получили одобрението на държавите членки. Други регулаторни разпоредби на ЕС, по-специално в областта на пътния транспорт, пък понякога са в противоречие с целта за увеличаване на привлекателността на интермодалния транспорт. Проблемите, свързани с управлението на капацитета и оперативната съвместимост, вероятно ще продължат да съществуват при липсата на нови законодателни действия на ЕС, отбелязват от Европейската сметна палата.

Европейският съд отхвърли жалбата на България срещу пакета Мобилност

Европейският съд отхвърли жалбата на България срещу пакета Мобилност

От бранша настояват да знаят каква е позицията на българската държава

Отбелязват се и закъсненията в държавите членки при осигуряването на съответствие на инфраструктурата с техническите изисквания, определени от законодателството на ЕС. Експлоатацията на по-дълги влакови композиции, достигащи европейската стандартна дължина от 740 метра, би било едно от подобренията с най-висока икономическа ефективност за интермодалния транспорт в усилията да се конкурира с пътния транспорт. Към момента такива влакове могат да се използват само по половината от коридорите на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Липсата на информация относно капацитета на интермодалните терминали и на мрежата също пречи на превозвачите и логистичните оператори да предлагат на своите клиенти добри интермодални превози.

Въпреки че предложеното преразглеждане на нормативната уредба на TEN-T има потенциал да подобри ситуацията, одиторите считат, че в сегашното си състояние инфраструктурната мрежа за товарни превози на ЕС все още не е подготвена за интермодален транспорт.