Аржентинският президент Хавиер Милей подписа указ, с който значително затяга условията за влизане в страната. Новите разпоредби забраняват достъпа на чужденци с криминално минало и изискват всички пътуващи да притежават здравна застраховка. Според официално изявление на президентската канцелария, мярката има за цел да гарантира, че публичните ресурси се използват в интерес на аржентинските данъкоплатци, а не се обременява социалната и здравната система с непланирани разходи, предава "Ройтерс".
През последните години Аржентина се превърна в неочакван притегателен център за миграция, особено за руснаци и за представители на ЛГБТ общности от държави, в които правата им са ограничени. Десетки хиляди руски граждани пристигнаха в страната след началото на войната в Украйна, търсейки възможност да избегнат мобилизация, международна изолация или преследване заради политически възгледи. Аржентина се превърна и в сигурно убежище за хора от ЛГБТ общността, благодарение на либералното си законодателство, което признава брачно равенство и гарантира антидискриминационна защита.
Особено силен мотив за миграция към страната е възможността децата, родени на аржентинска територия, автоматично да получават гражданство, което от своя страна дава на родителите законово основание за престой. Безвизовият режим за руски граждани и ниските разходи за живот в сравнение с Европа допълнително засилиха този поток.
Решението на Милей идва в момент на политическа преоценка на миграционната политика. Президентът, известен със своите радикални икономически и политически възгледи, се стреми да балансира между желанието Аржентина да остане отворена страна и нуждата от контрол върху нарастващия миграционен натиск. Според критиците новите мерки може да застрашат хора, търсещи закрила от репресии и война, но администрацията на Милей настоява, че става дума за защита на държавния интерес, а не за затваряне на границите.
Аржентина, със своята дълга история на имигрантско общество, навлиза в нов етап, в който глобалната динамика и вътрешнополитическият натиск оформят отново дебата за това кой има право да бъде част от националния проект.