Азербайджан и Армения са в "истински мир" и възстановяват търговските си отношения след десетилетен конфликт. Това заяви пред "Ройтерс" високопоставен азербайджански представител.
По думите му обаче Баку настоява за промени в арменската конституция, преди да бъде подписано окончателно мирно споразумение.
Двете държави от Южен Кавказ водеха периодични войни от края на 80-те години на миналия век - главно заради планинския регион Нагорни Карабах, преди през август миналата година да постигнат предварително мирно споразумение с посредничеството на Съединените щати.
За Азербайджан основната пречка пред подписването на официално споразумение остава преамбюлът на арменската конституция, който съдържа препратка към друг документ от съветската епоха, призоваващ за обединението на Армения и Нагорни Карабах - тогава автономна област в състава на Съветски Азербайджан.
Територията имаше фактическа независимост и беше управлявана от етническа арменска администрация в продължение на три десетилетия, преди Азербайджан да си я върне чрез светкавична военна операция през 2023 г. Повечето от близо 100 000-те ѝ жители избягаха в Армения.
Трайният мир би могъл да доведе до възстановяване на търговските и транспортните връзки в Южен Кавказ, да укрепи отношенията между Азия и Европа и същевременно да промени регионалното влияние на Русия, Турция и Иран.
В кулоарите на форум в град Шуша тази седмица помощникът на президента на Азербайджан и ръководител на отдела за външна политика в президентската администрация Хикмет Хаджиев похвали напредъка на двете страни към мир, включително засилващите се преки контакти и двустранната търговия.
"Живеем в условията на истински мир. За Азербайджан и Армения мирът не е просто нещо, написано на хартия или съдържащо се в декларация - той е реалност", подчерта той, като посочи увеличените доставки на азербайджански петролни продукти за Армения.
Въпреки този напредък той бе категоричен, че Баку не променя позицията си относно арменската конституция.
"Формата на конституционните промени е вътрешен въпрос на Армения", заяви Хаджиев. "За Азербайджан е важно разпоредбите, които разглеждаме като териториални претенции към нашата страна, да бъдат официално премахнати - независимо дали чрез приемането на нова конституция или чрез друг правен механизъм".
"След като този въпрос бъде решен, смятаме, че няма да останат пречки за подписването на окончателното мирно споразумение", добави той.
Арменският министър-председател Никол Пашинян заяви, че иска да проведе референдум за промяна на конституцията и че проектът на новия основен закон ще бъде публикуван до края на тази година.
Партията му "Граждански договор" обаче не разполага с необходимото конституционно мнозинство в парламента, за да свика референдум, а не е ясно дали опозицията, доминирана от проруски сили, ще го подкрепи.
Хаджиев отбеляза, че само публикуването на проекта няма да бъде достатъчно, за да бъде подписано мирното споразумение.
Той също така посочи, че Азербайджан е получил "сериозни и положителни сигнали" от Съединените щати, че строителството на планирания транспортен коридор в региона, подкрепян от Вашингтон, може да започне още тази есен.
Наречен "Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет" (TRIPP), предложеният 43-километров коридор ще преминава през Армения и ще осигури на Азербайджан директен достъп до неговия ексклав Нахичеван, както и до близкия му съюзник Турция.
Маршрутът ще подобри връзките между Азия и Европа в момент, когато Вашингтон се стреми да диверсифицира енергийните и търговските потоци, така че те да не зависят от Русия заради войната в Украйна.
"Нашата позиция е, че този проект (TRIPP) трябва да бъде реализиран възможно най-скоро", заяви Хаджиев.
Той допълни, че инфраструктурата до югозападния азербайджански район Зангилан ще бъде до голяма степен завършена до края на 2026 г., след което ще може да бъде свързана с планираната инфраструктура в Армения и Турция.
USD
CHF
GBP
