Със своята фасада с отлепени стени и стаи, натъпкани с метални легла, клиниката по инфекциозни болести в центъра на Белград от десетилетия е символ на изчерпаната здравна система на Сърбия, която сега трябва да се справи с епидемията от коровирус, съобщава АП.
"Ако коронавирусът не ви убие, тази болница със сигурност ще го направи", казва Бане Спасич, мъж на средна възраст, който наскоро посети мястото за незначителна инфекция. Въпреки че пандемията COVID-19 не е ударила Източна и Централна Европа с такава сила в сравнение с Италия, Испания и Франция, здравните служители в региона се притесняват от липсата на медицински персонал, съоръжения, оборудване и достатъчно болнични легла, за да се справят няколко вирусни огнища едновременно.
Страните в региона предприеха редица ограничителни стъпки - от прекъсване на връзки за пътуване до закриване на училища и университети. Но има опасения, че сравнително ниският брой тестове, които се провеждат, не отразява истинската мащабност на епидемията.
Масовото преселване на лекари и медицински сестри на Запад, главно Германия, се оказва основно препятствие в борбата срещу огнището. Сега медицинският персонал е призован да излезе от пенсиониране, завършили студенти по медицина са помолени да участват доброволно, а администрации обещават специални бонуси на претоварения персонал.
Правителството в Словения прекрати специализантски проучвания за нови лекари и стажанти, за да могат те да се присъединят към усилията за борба с епидемиите. Завършилите лекари, които все още нямат лицензи, ще бъдат назначени, където е необходима тяхната помощ. Малката страна Словения бе силно засегната от разпространението на вируса от съседна Италия с 273 потвърдени случая, сочат последните данни от вторник.
Здравните системи в Сърбия, България, Албания, Босна, Северна Македония и Румъния бяха силно засегнати от масовото преселване на лекари и медицински сестри през последните няколко години. Медиците са се преместили в по-богати страни за по-добро заплащане, но те също са прогонени от болни здравни системи, които им предлагат часове на преумора, скромни заплати и хроничен недостиг на основни медицински консумативи за лечение на хората.
В България правителството обяви финансова подкрепа за всички медици, участващи в лечението на пациенти с коронавирус. Допълнителни 500 евро ще се изплащат на всеки медицински работник с месечните им заплати.
В Албания премиерът Еди Рама заяви, че от март на всички медицински персонал ще се плаща с 1000 евро повече месечно. Средната месечна заплата в Албания е 450 евро.
Президентът на Сърбия Александър Вучич обяви миналата седмица, че всички медицински работници получават 10% увеличение на заплатите, тъй като се сблъскват с гнусна борба срещу коронавируса. Изправени пред ниските заплати и тежките условия на труд се смята, че около 6 000 сръбски лекари и медицински сестри са напуснали страната през последните години. Това накара правителството да отмени споразумение с Германия за наемане на медицински сестри от Сърбия.
Златко Кравич, началникът на общата болница в Сараево, заяви, че е загрижен за способността на Босна да отговори на голямата криза заради недостига на медицински персонал. "Ще ни трябват повече лекари, сегашните ни нива на персонал ще трябва да се увеличат с поне една трета", каза той и призова лекарите да излязат от пенсиониране и "да допринесат за борбата ни срещу тази заплаха от 21 век".
В Хърватия, която също е изправена пред голям недостиг на медицински работници, борбата срещу епидемияте се сравнява с войната на страната за независимост от Югославия през 90-те години наминалия век. "Вярвам, че сме свикнали във всякакви ситуации," каза Алемка Маркотич, ръководител на болницата за инфекциозни заболявания в Загреб.
USD
CHF
EUR
GBP
