"Балканската велика игра" Русия-Запада - XIX век продължава с версия за XXI век

Американският анализатор и експерт по Балканите Януш Бугайски коментира, че Западът трябва да реагира много по-енергично на разширяващото се влияние на Русия на Балканите. Бугайски, старши сътрудник в Центъра за анализ на европейски политики (CEPA) във Вашингтон, твърди, че борбата за влияние между основните сили, а именно Русия и западноевропейските сили, все още продължава на Балканите, подобно на тази, проведена през XIX век.

"Голямата игра, продължителна конфронтация от XIX век между Британската и Руската империи в Централна Азия, често се използва като основен пример за борбата за влияние между основните сили. Но по това време на Балканите се провежда друга Велика игра между Русия и няколко европейски сили, когато Османската империя започна да отстъпва".

"Сега сме свидетели на версията на Балканската велика игра за XXI век, но сега Москва разчита на подривна дейност и измама, тъй като не може да се конкурира военно или икономически със Запада", обяснява Бугайски.

Русия на Путин не просто се намесва или има злонамерени намерения на Балканския полуостров. Тези термини са подвеждащи опростявания, които прикриват дългосрочните цели на Москва и могат да отслабят спешността на съгласуван западен отговор.

Думите и определенията рамкират възприятията и помагат за определяне на политическите действия, така че е важно да се разбере същността на предизвикателството. Кремъл разглежда Балканите като стратегически актив и преследва поне четири последователни цели.

Първата се стреми да разшири геополитическия обхват на Русия. Традиционно Балканите са стъпка към Адриатическо и Средиземно море, връзка между Европа и Азия и навлизане в Централна Европа.

Влиянието на Москва върху балканските правителства, ролята в многонационални формати (включително Съвета за прилагане на мира в Босна и Херцеговина), военните развръзки (както в Сърбия) и нейното институционално присъствие чрез различни "оръжия" на руската държава са основен дял в развитието на региона.

Втора цел е да се разруши западното сближаване и да се подкопае ролята на западните институции. Разпалващ се конфликт не само допринася за разединение на Балканите, но и разделя международните отговори. Един неотдавнашен пример бе играта за териториален обмен между Сърбия и Косово, подкрепена от Москва и отхвърлена от някои западни страни.

Дори дебатите насърчават разривите в региона и разминаване на политиките между западните правителства. Нерешените конфликти и оспорваните държави също позволяват на Кремъл да твърди, че въпреки разширяването си, НАТО не успява да стабилизира Балканите.

Трета руска цел е да намали присъствието на САЩ. Основната причина за възпрепятстване на разширяването на НАТО е да се предотврати нарастващото американско военно присъствие и да се изключат всякакви твърди гаранции за сигурност на страните в региона.

Кремъл предпочита балканските държави да не се присъединяват към Алианса, тъй като това засилва ролята на Вашингтон в защитата на Европа.

Освен това, Русия засилва усилията за отслабване на ЕС и НАТО отвътре, както показват нарастващото й влияния в Хърватия, Унгария и България. Присъединяването към НАТО помага за укрепване на държавната сигурност, но не гарантира имунитет от подривна дейност.

Хейл: В Америка сме оптимисти за бъдещето на България и за нашите отношения

"САЩ са позитивна сила в Близкия изток, България е много важна страна за европейската стабилност и сигурност и за американската визия за бъдещето на Европа"

Четвърта цел на Кремъл е да спечели съюзници или молители. Именно тук икономическите и енергийните измерения са най-силно изразени в корупцията, изнудването, подкупите или подчиняването на служители и политици, които могат да помогнат на Москва, независимо дали чрез отслабване на санкциите, без осъждане на действията на Русия в международни форуми или настояване за завръщане към нормалния бизнес.

Въпреки че Москва не е водещ икономически играч на Балканите, в сравнение с ЕС или Китай, нейните инвестиции и разходи са насочени към максимално политическо въздействие и пропагандата на руската помощ е ярка.

В същото време кампаниите за дезинформация, ръководени от държавата, твърдят, че западните демокрации са пропаднала система, ЕС ще се разпадне и тесните връзки с Русия предлагат ценна алтернатива.

В контекста на тези стратегически цели Москва използва широк арсенал от тактически инструменти, очевидни в четири ключови области.

Първо, насърчава местния национализъм да разбуни конфликтите между конкурентни националистически проекти и да даде възможност на Кремъл да се намеси дипломатически. Например, помага на автономното правителство в сръбската структура на Босна да поддържа страната разделена и насърчава босненските хървати да се стремят към трето образувание.

В Косово, което Русия блокира от членството в ООН, сръбското малцинство е ухажвано като репресирана националност, за да предизвика вътрешен конфликт. Вътрешните сътресения на Северна Македония и възпрепятстването й по пътя към ЕС също са експлоатирани от Москва.

Черна гора предоставя още една възможност за дестабилизация, за което свидетелства опитът за преврат, ръководен от руски военни разузнавачи през октомври 2016 г. и продължаваща подкрепа за сръбските националисти и Сръбската православна църква, които се противопоставят на независимостта на Черна гора.

Вторият инструмент на Кремъл е корупцията на националните политици и бизнесмени, за да се благоприятстват руските интереси, да останат неутрални или да подкрепят позициите на Москва в различни външнополитически офанзиви.

Трето, Москва насърчава енергийната зависимост, като обвързва балканските страни в своите тръбопроводи и закупува рафинерии и други енергийни съоръжения. Енергийната зависимост се използва като метод за осигуряване на политическо съответствие.

И четвърто, руските държавни органи участват в дезинформационни офанзиви чрез местни медии, интернет и социални мрежи, за да повишат престижа на Русия и да подкопаят западните институции.

Посланията имат за цел да се харесат на антиглобалистични, евроскептични, ултраконсервативни и религиозни избиратели, където Русия се маскира като защитник на традиционните ценности, а ЕС и САЩ се представят като аморални и отклоняващи се от всякакви норми.

В същото време Москва продължава да се представя пред радикалната левица като антиимпериалистически и антиамерикански авангард. Тези теми имат резонанс в цяла Европа, но особено в региони с дълбока несигурност за бъдещето.

Русия публикува договореностите между Чърчил и Сталин за подялбата на България

Той добави, че в Югославия на Съветския съюз се падали 50% влияние, а в освободената от съветските войски България - 75%