Британски съдия одобри екстрадирането на основателя на Уикилийкс Джулиан Асандж в Швеция.

С това обаче делото надали приключва, тъй като и двете страни бяха обявили предварително, че в случай на поражение ще обжалват, коментира "Дойче веле".

Повечето наблюдатели очакваха така или иначе Хауърд Ридъл да отговори утвърдително на молбата от Стокхолм. Защото още през декември съдията заяви, че Асандж най-вероятно ще бъде предаден на шведските власти.

Може би и самият Асандж очакваше негативна за него присъда.

Още след последното си явяване пред съда преди две седмици той заяви: "Досега в това дело не бяха представени доказателства за отправените ми обвинения. Освен това нямах възможност да изложа собствената си позиция. Нещата се ограничиха до процедурни въпроси, до валидността на заповедта за арест, но изобщо не стана дума как се е стигнало дотам. Това ми се струва несправедливо."

Регламентът на заповедта за арест на ЕС не предвижда проверка на обвиненията. Необходимо е единствено заповедта за арест да е безупречна във формално отношение. Затова лондонският съд не се занимава със съдържанието на обвиненията на шведската прокуратура, която вини Асандж в изнасилване и сексуално насилие.

Защитата на Асандж продължава да създава настроение против шведската страна. Адвокатът Марк Стивънс заяви: "Мнозина вярват, че Асандж е невинен. Аз също съм убеден в това. Мнозина вярват освен това, че обвиненията срещу него са политически мотивирани."

Тези думи накараха дори шведския премиер Райнфелт да вземе отношение по случая: "Ние имаме независимо съдопроизводство, което действа според шведския закон. Искам изрично да подчертая, че нашето правосъдие не е под никакво политическо влияние."

Адвокатът Стивънс реагира на изявлението на шведския премиер с твърдението, че Асандж бил обявен за враг номер едно на Швеция. Похватите на Стивънс създават наистина настроение сред привържениците на Асандж, но не му помагат пред съда. Защото, ако европейската заповед за арест е безупречна, съответната страна-член на ЕС е длъжна да предаде издирваното лице на другата страна.

Тази норма бе въведена на бърза ръка през 2003 с оглед ускореното екстрадиране на заподозрени в тероризъм. Явно тогава никой не е помислил, че европейската заповед за арест може да се използва и в други случаи. Това е бедата на Джулиан Асандж.