Днес в САЩ се провеждат ключови избори за американската политическа класа и за климата в международната политика.

Предстои да бъде избран изцяло нов състав на 435-местната долна камара на Конгреса и частично да бъде обновен сенатът - избират се 35 сенатори от общо 100.
Ще бъдат излъчени и нови губернатори в 36 щата. Към момента 26 от тях се контролират от републиканците, 9 от демократите, а 1 губернатор е независим.
Вотът на избирателите ще определи и победителите в кампаниите за главни прокурори на отделните щати и десетки други позиции в законодателната власт.

Планирани са и 157 референдума в 34 щата. Те са свързани с различни инициативи, включително за правото за гласуване, легализирането на марихуаната, здравните грижи, данъците и други.

Сривът в популярността на Доналд Тръмп предполага, че демократите най-вероятно ще спечелят превес в Камарата на представителите. Към момента републиканците имат мнозинство от 235 мандата срещу 193 за демократите, седем места са свободни. 
Сред смятаните за твърди фаворити в своите избирателни райони 182-ма са представители на Демократическата партия, 150 на Републиканската. Какво ще е реалното съотношение между двете партии зависи от разпределението на останалите 103 мандата. От тях 39 ще бъдат особено оспорвани, но за голяма част от останалите републиканците имат шанс да защитят местата си.

Републиканците са с несигурни позиции в Монтана, Аляска, някои райони в щатите Вашингтон, Тексас, Ню Мексико, Мейн и др., докато демократите са пред изпитание в райони на Невада, Аризона, Минесота, Калифорния, Пенсилвания и Ню Хемпшир. Общо 39 места са оспорвани.

След вота през 2016 г. демократите добавиха седем места, но загубиха едно в Небраска. Ако на днешните избори партията прибави 24 места, това ще й осигури мнозинство.

Историческа тенденция е при междинни избори управляващата партия да губи позиции, а опозицията да печели.
От 1958 г. досега изключение тази закономерност се наблюдава само при първия президентски мандат на Джордж Буш-младши и втория мандат на Бил Клинтън.

Тенденцията за срив при управляващите е особено отчетлива, когато рейтингът на президента е под 50% процента, а популярността на Тръмп е рекордно ниска - около 40%.

Въпреки това в сената е твърде вероятно републиканците да запазят крехкото си мнозинство от 51 към 49 гласа (демократите разполагат 47 места, а двама от сенаторите са независими), тъй като обновлението е частично. Освен това, към момента от 35-те места, за които се провежда избор, 26 се заемат от демократи и едва 9 от републиканци.

Демократическата партия трябва да защити местата си в 10 щата (Монтана, Северна Дакота, Мисури, Уисконсин, Флорида, Западна Вирджиния, Охайо, Индиана, Мичиган и Пенсилвания), в които американците подкрепиха Доналд Тръмп на изборите срещу Хилари Клинтън през 2016 г. През същата година републиканците изгубиха две места, но запазиха мнозинството си. При хипотеза, че запази досегашните си места, Демократическата партия се нуждае от още две места в Сената, за да си върне изгубеното през 2014 г. мнозинство. Кандидатите на републиканците са поставени на изпитание в Невада, Аризона, Тексас, Мисисипи и Тенеси, докато демократите трябва да защитят местата си в Калифорния, Ню Мексико, Мисури, Флорида, Монтана, Северна Дакота, Минесота, Индиана, Охайо, Западна Вирджиния и Ню Джърси.

Членовете на Камарата на представителите са с двугодишен мандат. Броят на представителите от всеки щат зависи от броя на населението.
Мандатът на сенаторите е шест години, като всеки щат разполага с две места в сената.

На фона на решителната битка за законодателната власт прави впечатление масовото оттегляне на републикански сенатори и конгресмени. 24-ма членове на Камарата на представителите и трима сенатори обявиха, че изобщо напускат политиката, редица други се пренасочиха към различни от досегашните си постове. Републиканската партия не е преживявала подобен процес от 30-те години на миналия век, отбелязват наблюдателите.

Причината най-често е несъгласие с политиката на президента Доналд Тръмп.

На изборите за губернатори прогнозите сочат 18 победи за демократите и 20 за републиканците, като битката ще бъде оспорвана в 12 щата.

Изборите за губернатори и законодателни органи на местно ниво са важни, тъй като от позициите в местната власт зависи коя политически сила ще контролира определянето на границите на избирателните райони. След загубата на демократите в много от ключовите щати през 2010 г. републиканците придобиха голямо структурно предимство.

През 2020 г. предстои преброяване.

Американците проявяват рекорден интерес към изборите през ноември

Американците проявяват рекорден интерес към изборите през ноември

68% от анкетираните от Републиканската партия и 72% от респондентите от Демократическата партия

Ако очакванията за победа на демократите в битката за Камарата на представителите се оправдаят, това ще означава по-голяма подкрепа за прокурора Робърт Мълър в разследването на руската намеса в американските избори и почти сигурно започване на процедура по импийчмънт срещу Тръмп. Вероятно ще бъде приет законът за предоставяне на имунитет на Мълър, който беше внесен още през пролетта.

Освен това демократите ще поискат публичност за разговорите на четири очи между Тръмп и Путин, за които Белият дом мълчи, както и яснота по обвиненията срещу президента в сексуални посегателства и по бизнеса на неговото семейство.

Като цяло ще последва промяна в законодателната политика.

Ако получат мнозинство, демократите ще могат да предотвратят ратифицирането на законите за орязване на здравното осигуряване по програмите "Обамакеър" и "Медикеър".

Ако републиканците запазят мнозинството си, това ще укрепи позициите на Тръмп, включително изолационистките тенденции във външната политика и ерозирането на международния правов ред, провокирано от доктрината на Москва за подялба на света на сфери на влияние.

Дори да спечелят мнозинство в двете камари, демократите ще се нуждаят от подкрепата на част от републиканците при гласуване на импийчмънт, тъй като за него е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети.

При всички случаи обаче спечелването на мнозинство в законодателния орган от страната на демократите ще ограничи властовите възможности на Тръмп. Същевременно то ще осигури по-голямо поле за действие на републиканците, оказващи съпротива срещу неговата политика, и ще даде шанс за започване на оздравителни процеси в Републиканската партия, която преживява криза след номинацията и избирането на Тръмп.

Тръмп и Обама със словесни удари преди междинните избори

Тръмп и Обама със словесни удари преди междинните избори

До момента 33 милиона американци са пуснали бюлетина

Обикновено при междинните избори в битките за Сената и за Камарата на представителите се наблюдават сходни тенденции, но през тази година те са разнопосочни.

Вотът за Сената може да поднесе разочарование на демократите в щати като Монтана, Северна Дакота, Мисури, Индиана и Западна Вирджиния, където републиканците спечелиха през 2016 г. През последните седмици Тръмп води интензивна предизборна кампания в тези щати, където ключовият гласоподавател е бял мъж от сферите на по-ниско квалифицирания труд.

В битката за Камарата на представителите решаващият глас ще дойде от разгневените бели жени с колежанско образование.

С особен интерес наблюдателите очакват състезанието за Флорида - един най-важните щати на изборите през тази година, особено за поста на губернатора. Определят Флорида като "майката" на всички "суинг" щати, където нито един от претендентите няма преднина над 10% в социологическите проучвания. Тръмп не би могъл да спечели изборите през 2020 г. без победа в този щат. Демократът Ендрю Гилъм има малка преднина пред републиканеца Рон де Сантис. Анализаторите посочват, че предимството на Гилъм може да подпомогне сенатор Бил Нилсън в битката за срещу Рик Скот - настоящия губернатор от Републиканската партия.

Традиционно на междинните избори, които се провеждат в средата на мандата на държавния глава, избирателната активност е по-ниска, отколкото на президентските, но през тази година се очаква тя да бъде рекордно висока. До момента около 33 милиона души са участвали в ранното гласуване (през 2016 г. са били 47 милиона, а през 2014 г. 27 милиона). Ако тенденцията се запази, избирателната активност може да надскочи регистрираните през 1966 г. 49% - най-високият процент за последния половин век. Дори това да не стане, най-вероятно активността днес ще бъде над средното ниво от 40% за последните три десетилетия.

На тези избори се отчита увеличаване на деля на кандидатите, които за участват за първи път, както и на броя на жените и кандидатите от малцинствените групи. Последните две категории са застъпени в по-голяма степен при Демократическата партия. Поддръжниците на независимите кандидати като цяло гравитират към демократите.