Държавният департамент на САЩ публикува ежегодния си Доклад за състоянието на правата на човека в Република България. В него се говори за "значителни проблеми с правата на човека, които включват достоверни доклади за: насилие от страна на полицията, включително злоупотреба със свободата на събранията; произволни арести; сериозни проблеми със съдебната независимост; сериозни ограничения върху свободното изразяване, включително насилие и заплахи за насилие срещу журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите; сериозни корупционни прояви; нетолерантност и дискриминация спрямо ромите; насилие над деца; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към сексуалните малцинства", става ясно от самия доклад, публикуван на сайта на Държавния департамент.

Според доклада властите са предприели стъпки за преследване и наказване на служители, които са извършили нарушения на човешките права и корупция, но действията на правителството са недостатъчни и безнаказаността остава проблем.

Полицейско насилие

Според Българския Хелзинкски комитет (БХК) полицията безнаказано физически малтретира задържаните в арестите и практиката е широко разпространена. БХК се позова на собствено проучване, според което една трета от задържаните в полицейски участък в Бургас се оплакват от физическо насилие, включително чрез токов удар. Целта е била да се извлече информация. През август главният прокурор е докладвал на Народното събрание, че 12 от 15-те разследвания за полицейско насилие, във връзка с полицейско насилие по време на антиправителствените протести през 2020 г., са прекратени поради липса на доказателства, докато останалите три продължават.

Условията в някои затвори и центрове за задържане продължават да бъдат лоши, но НПО отбелязаха положителни промени. Има съобщения за пренаселеност в някои места за задържане, корупция в затворническия персонал и неадекватни санитарни, битови и медицински условия.

Медийна свобода

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за членове на пресата и други медии, и правителството като цяло зачита това право, пише в доклада. Въпреки това продължават да съществуват опасения, че корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено регулиране на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите (включително фондове на ЕС), сериозно увреждат медийния плурализъм. През април Amnesty International заяви в своя Доклад за състоянието на човешките права в света, че "свободата на медиите продължава да се влошава, като журналистите, които разследват организираната престъпност и корупцията, са изправени пред силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашване". През септември отганизацията "Репортери без граници" (известни с френското си съкращение RSF) заявиха, че медийната среда е белязана от "физически атаки и клеветнически кампании срещу журналисти; безнаказаност за престъпления на насилие срещу репортери и съдебен тормоз; предубеденост на обществените медии, особено в навечерието на изборите; корупция, дезинформация и липса на прозрачност относно собствеността на медиите; медиен плурализъм, застрашен от концентрация на собственост; както и пристрастност и непрозрачност при разпределянето на държавната помощ за медиите, в ущърб на независимите медии."

Според БХК свободата на изразяване "допълнително се влошава" и е белязана от "рекордно ниски нива на независимо финансиране и доверие в медиите", което превръща независимите медии в "лесна плячка за собственици, които имат политически или икономически връзки с правителството" и така те могат да определят и направляват обществения дискурс.

Според RSF "малкото откровени журналисти са постоянно подложени не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие". В годишния си доклад за 2020 г., представен през май, БХК изрази "тревожност" от "опитите на държавата да прикрие факти чрез репресии, както и крещящия си отказ да разследва и наказва атаки срещу журналисти".

Вътрешни и международни организации критикуваха както печатните, така и електронните медии за редакционна пристрастност, липса на прозрачност при тяхното финансиране и собственост и податливост на политическо влияние и икономически стимули. Въпреки законовото изискване за разкриване на собствеността на медиите, много медии не се съобразиха, а информацията за собствеността на медиите не беше напълно публично достъпна.

Права на бежанците

Относно правата на бежанците Върховният комисарият за бежанците към ООН (ВКБООН) докладва зачестили случаи на насилие, грабежи и унизителни практики срещу мигранти и търсещи убежище по границата с Турция. . БХК твърди, че правителството задържа мигранти и търсещи убежище само когато задържането им не може да бъде избегнато, като например в райони, наблюдавани от НПО, както и във влаковете, но в противен случай изтласква обратно всички останали.

Корупция

Държавният департамент критикува и борбата с корупцията. В Доклада пише "Прокуратурата съобщи, че е работила по 274 досъдебни разследвания през 2020 г., в резултат на които са повдигнати 17 обвинителни акта на 56 лица и има 5 осъдителни присъди. През юли НПО "Антикорупционен фонд" съобщи, че през предходните пет години е наблюдавала разследвания срещу 63 високопоставени бивши министри, заместник-министри, депутати, магистрати, кметове и областни управители. Фондът за борба с корупцията също отбелязва спад в антикорупционните съдебни преследвания с нулеви присъди."

През юни министрите от служебното правителство съобщиха, че договори за 8,6 милиарда лева (повече от 40 процента), възложени от държавни компании при предишното правителство от 2019 г., са използвали "инхаус" процедури и не са преминали през процедури за обществени поръчки. Министърът на регионалното развитие даде пример, в който бившото правителство е отпуснало над 1,5 милиарда лева на държавната компания "Автомагистрали", която е възложила голяма част от парите на частни компании като авансови плащания за проекти, които не са стартирали.

Домашно насилие и права на жените

Според неправителствената организация "Център за творческо правосъдие" законът не осигурява достатъчна защита на жертвите на домашно насилие. Омбудсманът на България разкритикува законовите разпоредби, които освобождават нарушителя от наказателно преследване за нанасяне на средна телесна повреда (например счупен зъб) или по-сериозно нараняване, като умишлено заразяване на лице с болест, предавана по полов път.

Жените в бедните селски и ромски общности имат по-малък достъп до контрацепция поради бедност и липса на информация и образование. Разходите за контрацепция не се покриват от здравната застраховка. Лица под 16 години не могат да си запишат час при гинеколог или да направят тест за ХИВ без съгласието на родителите.

Ромските неправителствени организации заявиха, че много общини поставят дискриминационни изисквания за достъп до здравни услуги, за да ограничат достъпа на ромските жени до тях.

Етническа дискриминация

"Обществената нетолерантност към малцинствените групи продължава и се проявява в честа дискриминация срещу роми и етнически турци. Политическите и правителствени представители понякога го одобряват или подтикват. Правозащитни организации съобщиха, че расовата дискриминация срещу ромите се е увеличила по време на  извънреднотo положение заради коронавируса. Медиите често описват ромите и други малцинствени групи, използвайки дискриминационен, унизителен и обиден език, като изтъкват случаи, в които роми са извършили престъпление. Националистически партии като "Атака", ВМРО-БНД, "Възраждане" и Национален фронт за спасение на България (НФСБ) рутинно прибягват до остри антиромски, антитурски и антисемитски лозунги и реторика. През юни проучване, поръчано от германската фондация "Фридрих Еберт" установи нарастващ етноцентризъм и "индикации за потенциален расизъм", като само 22 процента от респондентите изразяват желание да живеят заедно с турци и 15 процента с роми, докато 15 процента са готови да имат семейство отношения с турци и 5 процента с роми," се казва дословно в доклада.

Законът забранява етническата сегрегация в мултиетническите училища и детски градини, но позволява етническа сегрегация на цели училища. От ромските деца 30 процента (в сравнение с 16 процента пет години по-рано) са били записани в сегрегирани училища извън масовото образование, според Европейския център за правата на ромите. Според неправителствената организация Amalipe има сегрегирани училища в 26 от 28-те региона в страната и приблизително 10 процента от общообразователните училища в страната са били етнически сегрегирани. Ромските деца често посещават де факто сегрегирани училища, където получават по-ниско образование. Имало е случаи на етнически български ученици, които се оттеглят от десегрегирани училища, като по този начин ефективно ги ресегрегират. Ромски НПО съобщават, че много училища в цялата страна са отказвали да запишат ромски ученици.

Лица с увреждания

Хората с увреждания нямат достъп до образование, здравни услуги, обществени сгради и транспорт на равна основа с другите. Законът защитава правата на хората с физически, умствени, интелектуални и сензорни увреждания, включително техния достъп до здравни услуги, образование, заетост, жилища, обществена инфраструктура, транспорт, спортни и културни събития, обществени и политически събития, съдебна система, и други услуги, но правителството не е приложило ефективно тези разпоредби.

Според неправителствени организации продължаващата деинституционализация, която беше предназначена да бъде копие на подобна реформа на детските институции, не успя да реинтегрира хората с увреждания в общността. Вместо това правителството разпредели местни и европейски ресурси за институционални грижи. Продължават съобщенията за физическо малтретиране, използването на механични ограничения и недостойното отношение към лица с когнитивни и умствени увреждания в психиатрични болници и домове за социални грижи.

Дискриминация на сексуалните малцинства

Докладът на държавния департамент говори и за насилие и дискримнация на лицата с различна сексуална ориентация, като дава пример с провеждането на "контра-шествия" срещу обявени предварително публични прояви, организирани от ЛГБТИ общността, по време на които са хвърляни предмети и димки. Съобщава се и за случай на малтретиране на 15-годишен ученик в Пловдив, защото "имал гейски глас". Отбелязват се и позициите на някои партии и политически лидери, като се дава пример отново с ВМРО-БНД и политика Боян Расате.