Държавният департамент все още вижда проблеми с правата в България

Няма съществени промени в състоянието на правата на човека в България през годината. Това констатира в доклада си за миналата година Държавният департамент на Съединените щати.

Под значими проблеми с правата на човека се разбират: изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от правителството или от името на правителството; сериозни проблеми с независимостта на съдебната система; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, странни или интерсексуални лица.

Правителството предприема стъпки за идентифициране и наказване на служители, които може да са извършили нарушения на човешките права, но тези действия често са недостатъчни и безнаказаността беше проблем.

Има доклад, че агент на правителството може да е извършил произволно или незаконно извънсъдебно убийство. Неправителствената организация (НПО) Български хелзинкски комитет (БХК) обвини МВР в некомпетентност и "фрапантно нарушение на закона", когато на 18 септември полицай стреля с личното си оръжие и уби мъж, който бяга от полицията заедно с други двама, заподозрени в извършването на поредица от улични грабежи. Според председателя на БХК Красимир Кънев полицаят е превишил закона, който разрешава използването на оръжие "само при крайна необходимост". На 27 септември министърът на вътрешните работи Калин Стоянов потвърждава в телевизионно интервю, че политическото и професионалното ръководство на министерството "твърдо подкрепя" решението на служителя да използва огнестрелно оръжие срещу "лице, което според доказателствата е извършило тежко умишлено престъпление като напр. грабеж", като добави, че полицаят ще бъде глобен за използване на лично оръжие.

Няма съобщения за изчезвания от или от името на държавните органи.

Конституцията и законът забраняват подобни практики, но има достоверни доклади, че държавни служители ги използват. Законът забранява наказването чрез физическо страдание или унизително отношение и изисква правоприлагащите органи да зачитат честта и достойнството на гражданите. През август Народното събрание прие поправка, криминализираща изтезанията на заподозрени престъпници с цел изтръгване на самопризнание.

Има достоверни сигнали, че затворническите и полицейските власти са подлагали задържаните на жестоко и унизително отношение с цел извличане на информация, получаване на признание или наказване на лица за предполагаемо престъпление. БХК твърди в годишния си доклад за практиките по правата на човека, че 27 процента от лишените от свобода са претърпели насилие по време на задържане, а 24 процента са били подложени на физическо насилие, докато са били в полицейски участък. БХК твърди, че надзирателите в затворите и полицейските служители рядко са наказвани и отбелязва липса на присъди или санкции за извършителите.

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване, включително за членове на пресата и други медии. Правителството като цяло зачита това право. Възникнаха законови и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено управление на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно навредиха на медийния плурализъм. През март Amnesty International заяви в своя Доклад за състоянието на правата на човека по света, че в България "журналисти и независими медии, отразяващи организирана престъпност, корупция или права на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са жертви на злоупотреби с обществени дела служители и бизнесмени". Репортери без граници (известни с френския си акроним RSF) заявиха в своя Световен индекс за свобода на печата за 2023 г., че медийната свобода в страната е "крехка и нестабилна" и че "малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск".

Индексът също така посочва: "Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните сектори."

Групи за свобода на медиите, докладващи за националните тенденции, твърдят, че около 75 процента от журналистите в страната са посочили в национално проучване, че медийната среда е "токсична" и "корумпирана", медийната собственост е непрозрачна, а онези, които накърняват независимостта на медиите, се радват на безнаказаност.

"Амнести" ни критикува за пола и свободата на медиите

И 2023 г. България не е постигнала напредък по отношение на медии и олигарси и има дела за дискриминация

Журналисти са били подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. RSF определи сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти като обичайна практика и критикува властите за нежеланието им да разследват подобни случаи. Независимите медии бяха подложени на открити тактики на сплашване от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура. От асоциацията отбелязаха, че завеждането на делата съвпадна с прессъобщение на прокуратурата, в което се намеква, че Стоянов е участвал в престъпна дейност, като е разкрил личната си комуникация с източник, задържан за притежание на наркотици. AEJ призова прокуратурата "да спре опитите си да дискредитира журналисти само защото не харесва публикациите им и да прекрати практиката си да разкрива журналистически източници".

Правителството не ограничава или прекъсна достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание.

Прокуратурата пита службите заплашван ли е Чобанов

Държавното обвинение се самосезира по случая

Законът предоставя на работниците правото да създават и да се присъединяват към независими профсъюзи, да водят колективни преговори и да провеждат законни стачки. Законът забранява дискриминацията на профсъюзите, предвижда работниците да получават до шест месечна заплата като компенсация за незаконно уволнение и предоставя правото на служителя да поиска възстановяване на работа при такова уволнение. Работници, твърдящи за дискриминация, основана на синдикална принадлежност, могат да подават жалби до Комисията за защита от дискриминация. През юли Народното събрание криминализира нарушенията на правото на сдружаване, като предвижда наказание до пет години лишаване от свобода и глоба. Има и някои ограничения на тези права. Законът забранява на служители от МВР и съдебната система да членуват в национални синдикални федерации. Когато работодателите и синдикатите постигнаха колективен договор на секторно ниво, те трябваше да получат съгласието на министъра на труда, за да го разширят, за да обхванат всички предприятия в сектора.

Законът забранява на повечето държавни служители да участват в колективно договаряне. Законът забранява стачкуването и на служителите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за защита, съдилищата, прокуратурата и следствените органи. Тези служители биха могли да заведат правителството в съда, за да осигурят надлежен процес за защита на правата си.

Законът предоставя право на стачка на други служители в обществените услуги, с изключение на висшите държавни служители, ако най-малко 50 процента от работниците подкрепят стачката. Законът ограничава и възможността на транспортните работници да организират административната си дейност и да формулират своите програми. Профсъюзите заявиха, че законовите ограничения на правото на стачка и липсата на наказателна отговорност за работодатели, които злоупотребяват с правото на сдружаване на своите работници, са в противоречие с конституцията.

Правителството ефективно прилага законите, защитаващи свободата на сдружаване, колективното договаряне и правото на стачка на работниците. Наказанията за нарушения на свободата на сдружаване, колективното договаряне и правото на стачка бяха съизмерими или по-малки от тези за аналогични престъпления като нарушения на граждански права. Срещу нарушителите редовно се прилагаха санкции. Синдикатите съобщават за случаи на намеса на работодателя, възпрепятстване, тормоз, сплашване и неравно третиране на синдикални лидери и членове. Профсъюзите също така обвиниха някои работодатели, че договарят условия, подобни или по-добри на тези, съдържащи се в съответния колективен договор, с членове, които не са членове на профсъюза, за да подкопаят синдикализма и да обезсърчат членството в профсъюз, се казва още в доклада.

Държавният департамент посочи старите слабости на България

Те са корупцията, малцинствата и незаконните арести