В навечерието на референдума за Брекзит през 2016 г. стартира кампания, за която много коментатори твърдят, че използва страшни истории за имиграция и ксенофобия, за да убеди избирателите да напуснат Европейския съюз, пише The Week.

Твърди се, че кампанията "Напускане" "разчита на расизъм", за да се обърне към присъщите предразсъдъци на британската общественост, както Мартин Шоу пише в "Гардиън" миналата година. Независимо от подобни обвинения, антиевропейската кампания осигури победа от 52% до 48% при гласуването за Брекзит с лозунга "Да си върнем контрола!".

Изглежда, че този лозунг порази много от гласоподавателите, които вярват, че ЕС представлява демократичния вакуум. Водещият фен на Брекзит Найджъл Фараж многократно се обръща към политиците от ЕС като "неизбрани бюрократи", докато уебсайтът на кампанията "Напускане" описва институцията като "недемократична".

С Брекзит без сделка, който сега се очертава с нарастването на търговското напрежение между Обединеното кралство и ЕС, The Week разглежда вътрешното функциониране на блока.

Как е структуриран ЕС?

ЕС се състои от редица институции, които работят заедно, но имат много различни функции.

Първо е Европейският съвет. "Общите приоритети на ЕС са определени от Европейския съвет, който обединява национални лидери и лидери на ниво ЕС", пише в официалния уебсайт на ЕС. Или казано по друг начин, съветът е съвкупност от лидери, които са демократично избрани в собствените им страни.

Междувременно Европейският парламент е единственият пряко избран орган на ЕС с представители или членове на ЕП, разпределени от населението на всяка държава-членка. Парламентът е необичаен с това, че не може да предлага законодателство, но законите на ЕС не могат да се приемат без неговото пряко одобрение. Настоящият председател на парламента е италианският политик Давид Сасоли, който беше избран от евродепутатите.

Най-противоречивата институция на ЕС е Европейската комисия. Това е изпълнителната власт, което означава, че тя представя предложения за ново законодателство на Парламента и Съвета, прилага политиката на ЕС и управлява бюджета. Най-важното е, че комисарите не се избират, а вместо това се номинират от страни членки, всяка от които получава по един представител.

По време на финалната си поява в Европейския парламент в Брюксел през януари Найджъл Фараж каза на колегите си, че "ако искаме търговия, приятелство, сътрудничество и реципрочност, нямаме нужда от Европейска комисия".

Той добави: "Това не е просто недемократично, а антидемократично, дава на хората власт без отчетност - хора, които не могат да бъдат държани отговорни от електората."

ЕС защитава тази структурата си на своя уебсайт, като посочва, че всички закони на ЕС, издадени от Комисията, могат да бъдат "одобрени само от демократично избрани политици" в Парламента, който "също одобрява нови комисии, държи Комисията под отговорност и може дори да принуди Комисията да подаде оставка в т. нар. "предложение за недоверие".

И демократичен ли е ЕС?

Както отбелязва мозъчния тръст "Великобритания в променяща се Европа", "демокрацията означава различни неща за различните хора", така че няма лесни отговори на този въпрос.

"За да вземем най-очевидния пример, когато говорим за демокрации, често имаме предвид представителни демокрации, където избираме хора, които да представят нашите възгледи и да вземат решения от наше име", казва независимата изследователска организация.

"Това е много различно от директния демократичен подход, при който, подобно на референдума в ЕС, много или всички решения се вземат от населението като цяло."

И въпреки че ЕС е "международна организация като Обединените нации или НАТО, основана на договори между страните членки", блокът "далеч надминава други международни организации в своя демократичен контрол" и "достига в много повече области на публичната политика, отколкото неговите колеги на друго място".

Предвид противоречивите интерпретации на това какво означава демокрация и докъде трябва да се разширят правомощията на ЕС, мозъчният тръст заключава, че "все още има въпроси относно правилния баланс".

За някои коментатори въпросът за демокрацията в ЕС зависи повече от отчетността, отколкото от представителството. Пишейки за блога на "Лондонското училище по икономика" (LSE), историкът Пипа Катерал предполага, че идеята ЕС да бъде недемократичен може да произтича от неговите функционални различия спрямо националните правителства.

Голяма част в ЕС на практика се назначават от гласуващото население - категорично демократичен аспект на институцията.

Но "тъй като по същество остава международна организация, няма "правителство", което може да се оттегли с вот на недоверие", казва Катерал, професор по история и политика в Уестминстърския университет.

"Парламентът прави закони и провежда изслушвания за потвърждение на назначените, но тези назначени са поставени там чрез пазарлък между държавите-членки, а не директно".

"В този смисъл организацията на ЕС попада по някакъв начин между тази на международна организация (която малко хора очакват да бъде демократична) и тази на държава. Колкото повече обаче изглежда, че ЕС прилича на държава, отколкото на международна организация, толкова повече той се оценява от нормативните очаквания за това колко демократични са първите, а не вторите."

Прозрачността е друг ключов въпрос във възприятията за това дали ЕС е демократичен.

В статия за "Конверсейшън" Алън Бът Филип, бивш лектор по европейска интеграция в Университета в Бат, пише: "Избраните правителства на държавите-членки не желаят да предоставят достъп до дебати в Съвета, които се провеждат зад закрити врати - и където се вземат най-важните решения. Тези срещи не могат да се гледат онлайн и протоколите не се оповестяват публично. Дори представители на Европейския парламент не могат да присъстват".

"Това е трудно сравнимо с твърдението за демократичност."

И така, недемократичен ли е ЕС? Зависи както от обектива, през който разглеждаме въпроса, така и от стандарта, през който гледаме на ЕС.

FullFact заключава, че "в сравнение с държава, ЕС има демократични недостатъци", но добавя, че "най-очевидните средства за защита биха предполагали значително укрепване на правомощията на ЕС, с което още повече прилича на държава".