Малко преди анексирането на Крим руският опозиционери Алексей Навални се осмели да прогнозира, че там се задава нещо голямо. Навални го разбра, дори намирайки се под домашен арест. Маскирани въоръжени лица, очевидно от руските спецчасти влязоха в парламента на Крим и вдигнаха руско знаме. Скоро след това беше насрочен референдум за присъединяването на Крим към Русия.

Но ще предприеме ли Владимир Путин анексиране на част от територията на съседна Украйна?

"Не", написа Навални в блога си на 12 март. Такова действие не отговаря на характера на руския президент. Той е известен като хитър тактик, избягващ директната конфронтация, затова анексирането на Крим трябва да се приема като типичен путински заплашителен жест. В действителност ще превърнат Крим в псевдодържава като Абхазия и Южна Осетия.

Шест дни по-късно Путин опроверга Навални с реч в Кремъл. За ентусиазъм на повечето руснаци и за на хората в зад граница той обяви присъединяването на Крим и пристанищния град Севастопол към Русия. За първи път след Втората световна война европейска държава просто премести границата със съдена страна. (...)

Путин изненада дори най-подозрителните си противници. Сякаш е погребал не само европейския следвоенен ред, но и стария си познат аз. По това време се появи нов Путин, който действаше по неустановени правила. Не само за Запада беше трудно да го разбере, и руснаците имаха проблем с това.

Кой знае, може би Путин е изненадал себе си сутринта на 23 февруари, когато е постановил да се подготви анексията. . Това беше реакцията му на свалянето на украинския президент Виктор Янукович в Киев. За разлика от публичния си имидж, руският президент е основно предпазлив човек. Той се избягва категоричността и предпочита обтекаемото говорене. Но Путин тогава, като обезумял картоиграч, който преобръща игралната маса, той загърби цялата предпазливост и сам постави себе си в засада.

От този момент Путин се промени

Поглеждайки назад ние не знаем докъде би стигнал Путин в този ексцес ако събитията бяха тръгнали в друга посока.

Анексията не спря дотук: Крим се превърна в портал, през който Москва пренесе война и насилие в Донбас.

Най-вероятно тогава в руската столица са замисляли да разкъсат Украйна на две части - проруски югоизток, за който дори беше реанимирано отдавна забравено наименование от царската епоха: "Новорусия". Всичко можеше да бъде много по-лошо, по-кърваво.

Но тогава Западът се оказа по-единен, а Украйна по-упорита от очакваното. Затова Русия успя да откъсна само малка част от въгледобивния басейн, с която днес не знае какво да прави. (...)

През 2015 г., с руската намеса в Сирия, Путин се озова в още един театър на военни действия - отново вследствие на кримската анексия. Този път целта му беше да разбие международната изолация, като докаже, че Русия е незаменима сила.

Удивените руснаците гледаха как военновъздушните им сили бомбардират отдалечени градове в пустинята, а флотът им атакува Сирия с ракети, изстреляни от Каспийско море.

Така стъпка по стъпка Путин започна да се отдалечава от руската вътрешна политика и все повече да се занимава с международната. За руснаците той отдавна не изглежда като политик, загрижен за своите сънародници - сега той изпълнява световна историческа мисия.

Вече не търси признанието на своите съвременници, независимо дали в чужбина или у дома. Сега предпочита да мисли за потомците. "Русия погълна Крим, а Крим погълна Путин" - така описва метаморфозата на Путин политоложката Татяна Становая.

Същевременно руснаците продължават да му благодарят анексирането на Крим. За тях 18 март 2014 г. беше възторжен момент, който обедини нацията. В една своя реч Путин го сравни с обединението на Германия и докато това възмути съседите, еуфорията на руснаците ги помири с тяхната национална държава. Същевременно Путин, противно на собствените си намерения, ознаменува окончателния разпад на Съветския съюз, като отчужди руснаците и украинците един от друг.

Свикнали държавата да ги лъже

Голямата част от руснаците смяташе, че историческата справедливост е на тяхна страна. Фактът, че държавата им в същото време нарушаваше международното право, лъжеше и мамеше, не ги притесняваше.

Те са свикнали да бъдат измамени от самата държава. "Хибридната война" - прикритата употреба на сила, разпространението на фалшиви слухове, работата с провокатори - съответства на хибридната руска вътрешна политика, в която демокрацията е само имитирана. Само че този път враждебните чужденци бяха подмамени и самите руснаци не бяха жертви, а съучастници на Кремъл. Това изпълни дълбока копнеж да се идентифицира с държавата - копнеж, че много от критичните московчани, които отидоха на улиците на Путин през 2012 г., все още се усещаха. Свикнали са самите те да бъдат лъгани от държавата. "Хибридната война" - подмолната употреба на сила, разпространяването на лъжливи слухове, внедряването на провокатори - всичко това съответства на хибридната вътрешна политика в Русия, където само се имитира демокрация.

Само че този път мамеха "враждебните чужденци", докато руснаците не бяха жертви, а съучастници на Кремъл. Това въплъщаваше дълбокия им копнеж да се идентифицират с държавата, копнеж, какъвто изпитваха и много от критично настроените московчани, които през 2012 г. излизаха по улиците на антипутински шествия.

Но след този така еуфоричен 18 март през 2014 г. руснаците отново тръгнаха в различни посоки. Доверието към Путин, което рязко се повиши след анексията на Крим, се върна на старите нива.

Руснаците по някакъв начин изпитват същите чувства като канцлера Меркел, която през 2014 г. заяви, че Путин живее "в друг свят". Сякаш вече няма задължение да се грижи за благосъстоянието на руснаците и сякаш с анексията на Крим вече е изпълнил своята част от обществения договор. От една страна, новият Путин оправдава повишаването на възрастта за пенсиониране уж заради липсата на пари, от друга страна, демонстрира скъпо струващи оръжия-чудо, които смята да насочи срещу САЩ. Социалните проблеми вече не го вълнуват.

И не само Путин, но и Русия се е променила. Ролята на военните нараства. Сега те имат своя собствена младежка организация, с униформи в пясъчен цвят. Военното разузнаване ГРУ засили позициите си в сравнение с вътрешната разузнавателна служба на ФСБ и придоби по-провокативен стил. Има директна връзка между събитията в Крим и отравянето на бившия агент Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия. Един от главните заподозрени очевидно е бил награден за дейността си в Крим.

Сега държавата вижда като своя основна задача отпора срещу реални или измислени заплахи от Запада, а не в развитието на своя народ. "Държавата по принцип не ти дължи нищо, в края на краищата, държавата не е молила родителите ви да ви раждат." - заяви наскоро една нагла чиновничка от Урал при среща с младежи. Жената отговаряше за младежките проблеми. Видео от срещата предизвика бурни реакции в интернет.

"Няма Путин - няма Русия"

И така, докато Путин празнува победа след победа в своята световно-историческа мисия, неговата държава загуби бъдещето си. През есента на 2014 г., все още на вълната на кримската еуфория, висш служител от Кремъл каза за президента: "Докато Путин съществува, ще има Русия. Няма Путин - няма Русия". Това беше абсурдно изречение. Все едно след Путин ще се отвори черна дупка.

Но дори Путин няма да управлява вечно. Време е да се говори какво ще се случи след неговото управление. Но това е опасно, защото режимът се крепи на мита за безалтернативността на Путин. Владислав Сурков - още един високопоставен служител от Кремъл и опитен придворен, наскоро се осмели да спекулира публично за времето след Путин. "Дълголетната държава на Путин" е заглавие на негова вестникарска статия, в която той превъзнася предимствата на сегашната система на Путин спрямо западните демокрации. По думите му, руската държавата се отличава с прозрачност - насилието не е "скрито, както на Запад", то е явно. И всички държавни институции имат само една задача: да свържат народа с "върховния управник", "лидера", на когото народът има доверие. Тези предимства трябва да бъдат разбрани и запазени - така системата ще съществува още много десетилетия напред.

Това е визията за вождистката държава, представена като бъдещето на Русия. Това показва как отчуждението на руснаците от от Запада - за някои доброволно, за някои конформистко, за други принудително - преобрази на близкото обкръжение на Путин. Това е още една късна последица от анексирането на Крим. Бъдещето на Русия е пристегнато в тесен корсет. Никой път не е възможен за нея освен авторитарния. Във факта, че всичко това е резултата от действията на човек, който не обича да го принуждават за каквото и да било, има скрита ирония, която Владимир Путин едва ли може да оцени.

Автор: Кристиан Еш