Сърбия вижда в лицето на Русия политически съюзник, който подкрепя позициите й спрямо Косово. От друга страна Русия очаква от Сърбия подкрепа в ЕС, когато някой ден Белград стане част от Общността.

Това коментира радио "Дойче веле".

Сърбия е единствената страна на Балканите, чието население не желае членство в НАТО, тъй като страната бе бомбардирана от Алианса през 1999 г. Верен приятел сърбите виждат в лицето на Русия, особено по отношение на политиката спрямо Косово. Покрай посещението на руския президент Медведев на 20 октомври в Белград отношенията между двете страни са станали по-стабилни, казва Дузан Рейлич от института за международна политика и сигурност, публикувал неотдавна изследване на тема "Завръщането на Русия на Западните Балкани".

"Руснаците знаят, че някой ден и Сърбия ще стане част от ЕС и в рамките на членството й в Общността Кремъл ще си сътрудничи много по-тясно с Белград, отколкото в момента с балтийските или някои централно-източноевропейски страни", казва Рейлич.

"Русия осъзнава, че ЕС няма друг избор, освен да приеме всички балкански страни в Общонстта", казва Александър Рар, анализатор и програмен директор за Русия и Евразия към Германското сдружение за чуждестранна политика.

"Ако Сърбия остане извън ЕС, а в същото време бъдат приети Словения и Хърватия - то това ще внесе дисбаланс на Балканите и така би могло да възникне още повече несигурност в региона", казва Рар.

В същото време обаче Русия смята да се възползва от геополитическото положение на Сърбия и Балканите, за да може да продава през следващите 50 години своя газ на Западна, но и на Югоизточна Европа.

"Сегашната тръбопроводна структура е от времето на Студената война. Броят на газопроводите е прекалено малък и те преминават през твръде малко страни. Те не са достатъчни, за да се транспортира количеството газ, което Европа иска да получава от Русия и което Русия иска да продава на Европа. Точно по тази причина руснаците се опитват да спечелят някои страни, особено тези на Балканите, за да им отредят роля на разпределители на руския газ", добавя Рар.

Балканските страни, а и другите централно-източноевропейски държави бързо си взеха поука от Украйна, казва Рар. Зависимостта от Русия ще намалее тогава, когато дадена страна не е само получател на газ от Русия, а и транзитна държава. Ако "Южен поток" бъде реализиран до 2015 година, Сърбия и другите Балкански страни ще се превърнат в транзитни монополисти за най-важния продукт за ЕС. Това би означавало, че досегашната политика спрямо Сърбия на старите основатели на ЕС - като Германия, Италия и Франция, трябва да се промени, казва Рар.

Много анализатори и политолози твърдят, че сегашният президент на Сърбия Тадич се опитва да балансира между Запада и Изтока. Борис Тадич се надява, че така ЕС ще прояви готовност за бързи отстъпки спрямо Сърбия, за да не се превърне Белград в оръдие на руските интереси на Балканите.