Европейската Комисията докладва за напредъка по създаването на ефективен Съюз на сигурност. В доклада на Комисията се прави равносметка на постигнатото от началото на тази година и се отбелязва, че има съгласие по голям брой от приоритетните досиета, представени от Комисията — 15 от общо 22 законодателни инициативи в рамките на Съюза на сигурност.

Въпреки това по някои от ключовите предложения, като например тези за терористичното съдържание онлайн и Европейската агенция за гранична и брегова охрана, трябва да се предприемат спешни действия, за да могат те да бъдат приети преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

На този финален етап преди изборите е изключително важно и да се удвоят усилията за борба с дезинформацията и за стимулиране на устойчивостта на изборните системи и цифровата устойчивост.

ЕК е разочарована от Фейсбук, Гугъл и Туитър срещу дезинформацията

ЕК е разочарована от Фейсбук, Гугъл и Туитър срещу дезинформацията

Компаниите не са достатъчно усърдни, ако не се справят, ще има регулация

В доклада се обобщава напредъкът по основните градивни елементи на Съюза на сигурност, в това число запълването на оставащите информационни празноти, изграждането на цифрова устойчивост и устойчивост на избирателните системи, пресичането на достъпа на терористите до средства за действие и мерките срещу радикализацията.

Комисията публикува и новия доклад на Евробарометър относно сигурността на интернет и киберпрестъпността. Проучването показва, че европейците са все по-загрижени във връзка с киберпрестъпността.

79% от тях вярват, че рискът да станат жертва на киберпрестъпление, е по-голям, отколкото в миналото.

Снимка 413401

Източник: Европейска комисия

Киберпрестъпността е проблем без граници, състоящ се от престъпни деяния, които се извършват онлайн чрез използване на електронни съобщителни мрежи и информационни системи. Основните видове престъпления включват атаки върху информационни системи, които могат да възпрепятстват или забраняват функциониране, форми на онлайн измама и фалшификация, като кражба на самоличност и разпространение на злонамерен код, и разпространението на незаконно онлайн съдържание, като детска порнография.

Киберпрестъпността се очаква да причини загуба от милиарди евро годишно и се увеличава натиска върху способността за отговор на правоприлагащите органи. С нарастващото използване на интернет, разпространението на различни видове интернет устройства и все повече лични данни предаването онлайн, проблемът с киберпрестъпността вероятно ще се увеличи, освен ако властите предприемат съгласувани стъпки за изкореняването му.

В отговор на този нарастващ проблем, ЕК разработи координирана политика в тясно сътрудничество с държавите-членки на ЕС и други институции на ЕС. Законодателни действия, които допринасят за борбата с киберпрестъпността, засягат въпроси като нападения срещу информационни системи, онлайн обидни материали и детска порнография, онлайн поверителност и онлайн измами и фалшифициране.

Целта на Специалното проучване на Евробарометър е да се разбере осведомеността на гражданите на ЕС, опита им и възприятията за проблемите на кибернетичната сигурност в 28-те страни от Европейския съюз.

10 минути седмично новини от ЕК срещу фалшивите новини

10 минути седмично новини от ЕК срещу фалшивите новини

Тъй като гражданите се затрудняват и комисията им дава инструменти за информиран избор

Снимка 413411

Източник: Европейска комисия

Анкетираните са запитани колко често използват интернет у дома, на работното място, както и на други места. Тези въпроси са зададени в трите предишни проучвания от май юни 2013 година, октомври 2014 г. и юни 2017 г., В допълнение, в проучването през юни 2017 г. и текущата анкета, на респондентите е зададен въпрос относно използването на интернет на мобилни устройства като лаптопи, смартфони и таблети.

Ежедневното използване на интернет нараства постоянно от 2013 г. насам. Делът на респондентите с ежедневният достъп до интернет нараства от 57% през 2013 г. до 70% през 2017 г. и до 73% през 2018 г. на компютър или на смартфон.

Делът на респондентите, които никога не са имали достъп до интернет е намалял с 3 процентни пункта до 16% в текущо проучване.

На национално равнище резултатите се различават значително, въпреки че във всички държави-членки, мнозинството респонденти използват интернет ежедневно.

Както и при предишно проучване, най-ниският процент от анкетираните с достъпът до интернет ежедневно се наблюдава в Румъния, където малко повече от половината - 54% от анкетираните дават този отговор.

В другите страни най-малко шест от десет от респондентите са потребители на интернет ежедневно. В Холандия (95%) и Швеция (92%) над девет от десет имат достъп до интернет ежедневно.

Снимка 413413

Източник: Европейска комисия

По-голямата част от европейците изразяват загриженост, че могат да станат жертва на киберпрестъпления 

71% изразяват загриженост от това да станат жертва на заразяване на устройства със злонамерен софтуер, 70% за кражба на самоличност, 70% с банкова карта или измами с онлайн банкиране.

Малко по-малко са притеснените да се натъкнат на детска порнография - 67%, хакерство в онлайн социални мрежи или имейл акаунти - 67% или онлайн материали които насърчава расова омраза или религиозен екстремизъм - 65%.

Около 61% са притеснени, че могат да станат жертва на кибератаки, които ги изключват от онлайн услугите, искания за плащане в замяна на възстановяване на контрола на устройство - 60%, измамни имейли или телефонни обаждания - 60% или онлайн измама с недоставени стоките, фалшиви или некоректно рекламирани - 58%.

В повечето случаи е има умерена промяна след проучването през юни 2017 г. Изключения са детската порнография и материали, насърчаващи расова омраза или религиозен екстремизъм. И в двата случая, притеснените да станат жертва на такива киберпрестъпления са се увеличили с 14 процентни пункта.

Близо 80% от хората в България и Европа не знаят за съществуването на уебсайт или мейл адрес, на който да уведомят за киберпрестъпление или друго незаконно онлайн действие.

Снимка 413415

Източник: Европейска комисия

България иска координиран отговор на дезинформацията в ЕС

България иска координиран отговор на дезинформацията в ЕС

Подкрепя прагматичен и балансиран подход в отношенията с Китай