Европейската комисия предлага ново законодателство за политическата реклама, избирателните права и финансирането на партиите.

Днес тя представи предложение за прозрачността на политическата реклама и определянето на целевата ѝ аудитория като част от мерките за защита на почтеността на изборите и на открития демократичен дебат.

Предвижда се да се въведе изискването всяка политическа реклама да бъде ясно обозначена като такава и да включва определена информация, например кой е платил за нея и каква сума. Техниките за целево насочване и подсилване ще трябва да бъдат обяснени публично с безпрецедентни подробности. Освен това ще бъде забранено използването на чувствителни лични данни без изричното съгласие на съответното лице.

ЕК предлага и да се актуализират действащите правила на ЕС относно "мобилните граждани" на Съюза и тяхното право да гласуват на европейски и общински избори и относно европейските политически партии и фондации.

Заместник-председателят на ЕК по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова подчерта, че изборите не трябва да бъдат състезание с неясни и непрозрачни методи.

Хората трябва да знаят защо виждат дадена реклама, кой е платил за нея и каква сума и какви критерии за микротаргетиране са били използвани, категорична бе тя. По нейни думи новите технологии трябва да бъдат инструменти за еманципация, а не за манипулиране. Според нея предложението ще доведе до безпрецедентна прозрачност на политическите кампании и ще ограничи непрозрачните техники за целево насочване.

От своя страна комисарят по въпросите на правосъдието Дидие Рейндерс изтъкна, че честните и прозрачни избори са неразделна част от едно жизнено и функциониращо общество. 

В хода на цифровия преход хората трябва да могат лесно да определят дали виждат платено политическо съдържание, както онлайн, така и офлайн, и да могат да участват в открити дебати без дезинформация, намеса и манипулации. Те трябва да могат ясно да виждат кой е спонсорирал дадена политическа реклама и защо.

Основните мерки, предвидени в предложения регламент относно прозрачността и насочването на политическите реклами, включват:

- Обхват: Политическите реклами ще обхващат рекламите от даден политически субект, за него или от негово име, както и т.нар. тематично ориентирани реклами, които могат да повлияят на резултата от дадени избори или референдум, на законодателен или регулаторен процес или на поведение при гласуване.

- Етикети за прозрачност: платената политическа реклама трябва да бъде ясно обозначена и да предоставя определена основна информация, соято включва името на спонсора на видно място и леснодостъпно съобщение за прозрачност, съдържащо: сумата, изразходвана за политическата реклама, източниците на използваните средства и връзката между рекламата и съответните избори или референдуми.

- Строги условия за целево насочване и подсилване: техниките за политическо целево насочване и подсилване, при които се използват или се предполагат чувствителни лични данни, като например етнически произход, религиозни убеждения или сексуална ориентация, ще бъдат забранени. Те ще бъдат позволени само след изричното съгласие на съответното лице. Целево насочване може да бъде позволено и в контекста на законната дейност на фондации, сдружения или организации с нестопанска цел с политическа, философска, религиозна или профсъюзна ориентация, когато то е насочено към собствените им членове. За първи път ще бъде задължително в рекламите да се включва ясна информация за това на какво основание лицето е станало обект на целево насочване и да се посочва кои групи лица са били обект на такова насочване и какви критерии и инструменти или методи за подсилване са били използвани, наред с другото. Организациите, които използват политическо целево насочване и подсилване, ще трябва да приемат, прилагат и публикуват вътрешна политика за използването на такива техники. Ако не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за прозрачност, политическата реклама не може да бъде публикувана.

- Санкции за нарушения: от държавите членки ще се изисква да въведат ефективни санкции, когато се нарушават правилата за прозрачност на политическата реклама. Националните органи за защита на данните ще наблюдават по-специално използването на лични данни за политическо целево насочване и ще имат правомощието да налагат глоби в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните.

Друго предложение на ЕК е да се преразгледат правилата на ЕС относно финансирането на европейските политически партии и фондации. Според Комисията в настоящата рамка е имало редица пропуски, които пречат на партиите и фондациите да работят и да изпълняват своята мисия да представляват гледната точка на гражданите на ЕС. Актуализирането на регламента има за цел да улесни взаимодействието на европейските политически партии с техните национални партии членки и отвъд националните граници, да се повиши прозрачността, особено по отношение на политическата реклама и даренията, да се намали прекомерната административна тежест и да се увеличи финансовата жизнеспособност на европейските политически партии и фондации.

Освен това Комисията предложи да се актуализират действащите правила за европейските и общинските избори по отношение на гражданите на ЕС, които пребивават в държава членка, различна от държавата, на която са граждани (т. нар. "мобилни граждани на ЕС"). От ЕК посочват, че въпреки че тези граждани са около 13,5 милиона, много малко от тях упражняват правото си да гласуват на европейски и общински избори. За да се гарантира приобщаващо участие преди изборите за Европейски парламент през 2024 г., Комисията предлага целенасочени изменения на съществуващите директиви относно избирателните права, включително задължение за активно информиране на тези граждани относно избирателните им права, използване на стандартизирани образци за регистрацията им като гласоподаватели или кандидати, както и използване на език, широко разпространен сред мобилните граждани на ЕС, пребиваващи на съответната територия. Предложението включва и предпазни мерки срещу отписването на мобилните граждани на ЕС от избирателните списъци в държавата им на произход.

Предстои предложенията да бъдат обсъдени от Европейския парламент и от Съвета. Целта е новите правила да влязат в сила и да бъдат изцяло приложени от държавите членки до пролетта на 2023 г.