епБез сближаване на позициите приключи дебатът в Европарламента около доклада за готовността за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство за свободно пътуване.

Големите политически сили ЕНП и Групата на социалистите и демократите подкрепиха положителните оценки на докладчика Карлуш Коелю, но консерваторите и крайнодесните продължиха да настояват за промяна на критериите за членство в Шенген и забавяне на присъединяването на двете страни. Някои от евродепутатите даже поискаха замразяване на процедурата.

Британският консерватор Тимъти Къркхоуп посочи, че не трябва Европа да действа със скорост, за която не е готова. По думите му прибързаното приемане на България и Румъния не е начинът да бъде възвърнато разклатеното доверие в Шенген.

По думите му създалата се ситуация предоставя възможност да бъдат преосмислени критериите за членство в Шенген, за да могат те да отразяват новите предизвикателства, свързани с организираната престъпност и корупцията на национално ниво.

Марио Боргезио от „Европа за свобода и демокрация" отиде и по-далеч, като той посочи, че процедурата по приемане на двете балкански страни трябва да бъде спряна „на основата на предпазливостта". Той посочи, че съществува риск огромен поток от нелегални имигранти да „залее" по-развитите европейски държави.

Съпартиецът му Джерард Батън посочи, че у нас и в Румъния има 900 000 цигани, които чакат възможност да се възползват от социалните придобивки на Западна Европа.

Холандският независим евродепутат Даниел ван Дер Хол се позова на данните за корупцията и организираната престъпност в България и Румъния на „Трансперънси Интернешънъл". Той изрази мнение, че двете страни не са достойни за Шенген и никога не трябва да стават част от територията за свободно пътуване.

Срещу тях се изправиха депутати от всички останали политически сили. Таня Файон от Групата на социалистите и демократите заяви, че екстремистката реторика на ксенофобите в крайната десница не трябва да взема връх.

Румънският й съпартиец Йоан Енчу посочи, че дискусията е била политическа и няма никаква причина „в движение" да се променят условията, на които неговата страна и България трябва да отговарят, за да станат част от Шенген. По думите му двете страни не са виновни за това, че някои правителства не могат да охраняват собствените си граници, провеждат противоимигрантска политика или са в конфликт с някои еврочиновници.

Подобно мнение изрази даже представителят на консерваторите Павел Ковал, който нарече аргументите срещу разширяването на Шенген „изкуствени".

Евродепутатите от ЕНП изразиха общата позиция, че България и Румъния са направили всичко необходимо, за да бъдат технически готови за влизане в Шенген и това не трябва да се забавя заради интересите на една или друга държава.

Андрей Ковачев не пропусна да отбележи, че ще бъде по-спокоен, ако средиземноморската външна граница на ЕС се охраняваше толкова добре, колкото черноморската, която е поверена на София и Букурещ.

Станимир Илчев от АЛДЕ призова Европа да не си прави експерименти с приемането на България и Румъния в Шенген, но и добави, че правителствата на двете страни трябва да продължат да разсейват опасенията на скептиците.

Социалистката Илиана Йотова посочи, че проблемите с корупцията и организираната престъпност са характерни не само за България и не трябва да се обвързват с членството в Шенген. По думите й това е вътрешен въпрос за всяка страна и в конкретния случай той трябва да се реши с министерски оставки. „Не трябва да сме боксова круша", категорична беше Йотова.

Тя беше подкрепена от Ивайло Калфин, който подчерта, че проблемите на Шенген няма да се решат с оставянето на България и Румъния извън него.

Филиз Хюсменова от АЛДЕ заяви, че след влизането в ЕС, Шенген е голямата цел, към която България се стреми и едно дискриминационно отлагане би имало много негативен ефект върху страната. Тя посочи, че за 4 от 5 европейци корупцията е сериозен проблем и това не включва само България и Румъния.

Тази позиция беше подкрепена и от еврокомисаря по вътрешните работи Сесилия Малмастрьом. Тя подчерта, че дебатът за връщането на границите трябва да бъде прекратен.

Евродепутатите ще гласуват доклада за готовността на България и Румъния за Шенген утре.