ЕС въведе санкции срещу 40 лица от Беларус, обсъжда план „след Лукашенко”

Участниците в двудневната среща на ЕС се споразумяха за въвеждането на санкции срещу лица, отговорни за фалшифицирането на изборите в Беларус и за насилието срещу участниците в мирните протести срещу Александър Лукашенко, предаде Дойче веле.

Кипър оттегли ветото си по санкциите, съобщават информационните агенции с позоваване на дипломатически източници, запознати с хода на дискусиите.

В санкционния списък са включени 40 лица, а самите санкции влизат в сила от днес, съобщи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. По думите му, Александър Лукашенко не е сред лицата в списъка.

"Искаме да дадем шанс за политически диалог", обясни Шарл Мишел решението на европейските лидери.

Гражданите на Беларус имат право да определят бъдещето си, подчерта той.

Припомняме, досега Кипър блокираше решението за санкциите срещу Минск, настоявайки такива да бъдат въведени и срещу Турция заради сондирането за газови находища в в спорни води в източното Средиземноморие.

Някои страни вече въведоха санкции срещу лица от Беларус.

Премиерът на Полша Матеуш Моравецки представи пред участниците в срещата "Икономически план за демократична Беларус". Планът е подкрепен и от другите три страни от Вишеградската четворки - Унгария, Словакия и Чехия.

"Времето за политически декларации отмина, започна времето за конкретни действия. Намираме се в исторически момент, когато беларуското общество получи шанс да направи цивилизационен скок към свобода и демокрация. Само единна Европа може да им помогне да направят този скок." - се казва в документа, с който разполага Дойче веле.

ЕС отказва да признае Лукашенко за президент на Беларус

Заради липса на демократична легитимност

В него се предвижда започване на диалог за безвизов режим за гражданите на Беларус - "веднага щом ситуацията позволи това". Втората точка е за инвестиции в инфраструктурата със съдействието на Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и Световната банка.

Планът включва и бързо сключване на споразумение, наречено "Приоритети за партньорството". Преговорите по него се водят между ЕС и Беларус през последните няколко години, но до президентските избори на 9 август не беше постигнато споразумение. Припомняме, Брюксел не призна за легитимен вота, за победител в който беше обявен Александър Лукашенко.

"Икономиката на Беларус се нуждае от секторни и регулаторни реформи. ЕС трябва да съдейства за провеждането на тези реформи чрез целенасочени инструменти." - се казва още в документа. Той предвижда също помощ за малкия и средния бизнес, като за целта бъде създаден специален европейски фонд.

Лидерите на ЕС призоваха за незабавно спиране на огъня в Нагорни Карабах

Външната намеса е недопустима...

Източник от дипломатическите среди уточнява пред Дойче веле, че тъй като планът е предназначен за "демократична Беларус", едно от условията за неговата реализация е провеждането на свободни и честни президентски избори в страната.

С подобна инициатива излезе и президентът на Литва Гитанас Науседа. Той призова за започване на подготовка за "периода след Лукашенко".

Литовският политик смята, че е необходимо да се разшири достъпът на беларуския бизнес до единния пазар на ЕС, да се увеличи финансирането за Беларус, да се предостави безвизов режим за гражданите на страната.

"Но всичко това можем да осъществим само ако беларуското общество бъде свободно и установи демократична система в страната", подчерта Науседа.