Войнствената реакция на Анкара на напредъка на сирийската армия в северозападната провинция Идлиб доведе сирийската криза към една от най-критичните фази през последните няколко години, като изтласка Анкара и Дамаск до ръба на широкомащабна война, пише близкоизточната медия "Ал-Монитор".
Последният кръг на ескалация започна на 27 февруари, когато най-малко 33 турски войници бяха убити при сирийски военен въздушен удар в задържан от бунтовниците район на провинция Идлиб. Докато министърът на отбраната на Турция Хулуси Акар обвини сирийското правителство, че умишлено е нападнало турските войници "въпреки предупрежденията", съюзникът на Асад Русия твърди, че турските сили са "в бойните формирования на терористични групировки".
Но другият основен съюзник на сирийското правителство, Иран, показа доста неутрална реакция, като подчерта необходимостта незабавно "да се успокои настоящата напрегната ситуация". Иранското външно министерство също призова за провеждането на нова иранско-руско-турска среща на върха в рамките на процеса в Астана.
Независимо от това, ситуацията става още по-сложна, когато ответната операция на турската армия срещу позициите на сирийската армия доведе до смъртта на няколко бойци от подкрепяните от Иран сили в северозападната част на Сирия, заедно със сирийски войници. Според докладите, публикувани в иранските медии, най-малко четирима бойци, свързани с ливанската Хизбула, както и 21 членове на бригадите Фатемиюн и Зайнебиюн - които се състоят от афганистански и пакистански шиитски сили, подкрепени от Иран - са убити при турските удари. Часове след таките на 29 февруари иранският президент Хасан Рохани проведе телефонен разговор с турския си колега Реджеп Ердоган, в който иранската страна призова за разрешаване на проблема с Идлиб чрез диалог. Рохани за пореден път предлага да бъде домакин на турския и руския президенти за нова среща на върха, за да се обсъди продължаващата криза.
Въпреки това дипломатическият призив на Рохани за компромис бе допълнен с пряко предупреждение срещу Анкара от военното командване на Ислямска република в Сирия.
Иранският "консултативен център в Северна Сирия" излезе с изявление на 1 март, в което казва, че турската армия продължава да атакува позиции, принадлежащи на центъра. Макар да предупреждава, че турските войници в Сирия са "в обсег на обстрел" от иранските сили, центърът помоли турските военни "да действат разумно", за да не предизвикат ответни действия от страна на иранската страна.
Докато двете горепосочени позиции на пръв поглед могат да изглеждат противоречиви, всяка от тях показва основни аспекти на цялостния подход на Иран към въпроса за Идлиб.
Изявлението на иранския консултативен център бе изненада за онези, които следят участието на Иран в сирийската криза, тъй като почти никой не бе чувал за съществуването на такъв център. Докато Ислямска република винаги отказваше да признае участието си в битките за Идлиб, изявлението беше ясно потвърждение за активната роля на подкрепяните от Иран сили и самия Иран в тази част на Сирия.
Като такова, решението на Иран да обяви присъствието си в Идлиб може да се разглежда като опит да заяви, че има набор от интереси на северозапад в Сирия, които трябва да бъдат уважавани от другите участници, особено Турция.
Всъщност изявлението бе доста ясно при определянето на тези интереси, както и червените линии на Иран в Идлиб. Според иранския консултативен център, сили на Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC) заедно с Хизбула и други сили за "съпротива" са участвали в осигуряването на контрола на сирийското правителство над стратегическата магистрала М5, която свързва Дамаск с Алепо.
Той също така подчертава, че същите сили продължават да си сътрудничат със сирийската армия срещу "въоръжените сили, подкрепени от турската армия", които искат да си върнат магистралата. Изглежда, че гарантирането на контрола на правителството на Асад над магистрала М5 е един от основните приоритети на Иран в тази област.
Междувременно, макар Иран да описва своите пълномощници, които се бият в Сирия, като "доброволни групировки", формирани за борба с терористи, последното изявление не прави разлика между силите на IRGC и тези подкрепяни от Иран, които нарича "групи за съпротива". Изявлението съдържа мълчаливо предупреждение, че всяко турска атака срещу тези групи ще се счита за атака срещу иранските военни.
Изявлението също показва промяна в подхода на Иран към ролята на Русия в Идлиб. В миналото Техеран разчиташе на руския канал за деескалация на конфликтите между сирийската армия и подкрепяните от Турция сили в Идлиб. Ясно доказателство за този подход е одобрението на Иран за споразумението в Сочи между Москва и Анкара през септември 2018 г. относно създаването на демилитаризирана зона в Идлиб.
Този път обаче Иран изглежда е недоволен от нежеланието на Русия да подкрепя по-сериозно правителството на Асад при честите турски атаки, нещо, което се разглежда като вероятна своеобразна сделка между Анкара и Москва. Следователно изглежда, че Иран се опитва да определи ролята си в Идлиб независимо от Русия.
Фактът обаче, че иранският президент и външното министерство продължават да настояват за дипломация и диалог, е знак, че Иран е наясно с потенциалните рискове от прекалено предизвикателния подход в Сирия. От една страна, Иран има сериозни опасения относно евентуалния крах на процеса в Астана в резултат на настоящото напрежение.
В крайна сметка процесът в Астана е единственият подкрепян от ООН международен мирен процес за Сирия, в който Иран има решаваща роля. Следователно крахът му би лишил Иран от ценен дипломатически актив по отношение на Сирия.
От друга страна, Иран е притеснен, че по-нататъшната дестабилизация на ситуацията в Сирия ще предостави на Израел възможност да удвои своите настъпателни действия срещу Ислямска република и нейните съюзници в Сирия. Израелската атака срещу позициите на сирийската армия в Кунейтра в югозападна Сирия на 2 март показа, че притесненията на Техеран не са безпочвени.
Освен това Иран е обезпокоен от потенциалното споразумение на Вашингтон за пряка подкрепа на Анкара в Идли. Тъй като Ислямска република определи "изгонването на американските сили от региона" като свой основен регионален приоритет след убийството на командващия силите на Кудс на IRGC генерал-майор Касем Солеймани от САЩ по-рано тази година. Всяко американско участие в Идлиб би създало нови предизвикателства за Иран за развитие на плановете му.
В резултат на това, докато активно се опитва да накара другите страни да приемат и зачитат неговите интереси и червени линии в Идлиб, не се очаква Иран да влезе в открита конфронтация с Турция по този въпрос. Вместо това той ще се опита да превърне активното си военно присъствие в района в политически облаги за себе си и своите съюзници в бъдещи дипломатически преговори.
USD
CHF
EUR
GBP
