Лидерите на страните от Европейския съюз се събират днес, за да обсъдят как да укрепят защитата на континента срещу Русия и как да се справят с президента на САЩ Доналд Тръмп след решението му да наложи мита върху стоки от Канада, Мексико и Китай, съобщава "Ройтерс".
В кралски дворец, превърнат в конферентен център в Брюксел, лидерите на 27-те държави от ЕС ще имат и официален обяд с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, както и вечеря с британския премиер Киър Стармър.
Председателят на Европейския съвет Антониу Коща определи еднодневната среща като "усамотение", посветено на отбранителната политика, а не като официална среща на върха, целяща открита дискусия без официална декларация или решения.
Първата сесия се фокусира върху геополитиката и отношенията със Съединените щати. Това означава, че мащабният ход на Тръмп през уикенда относно митата със сигурност ще бъде обсъден - особено след като служители на ЕС се опасяват, че скоро Съюзът също може да се сблъска с подобни мерки.
Тръмп, който започна втория си мандат като президент на 20 януари, ще бъде основен фактор и в разговорите за отбраната, тъй като той поиска европейските страни да харчат много повече за собствената си защита и да разчитат по-малко на Съединените щати чрез НАТО.
Призивът на Тръмп към членката на ЕС Дания да отстъпи Гренландия на Съединените щати - и отказът му да изключи военни действия или икономически натиск върху Копенхаген за постигането на тази цел - също добави напрежение към трансатлантическите отношения.
Очаква се евролидерите да обсъдят какви военни способности са им необходими през следващите години, как те могат да бъдат финансирани и как могат да си сътрудничат повече чрез съвместни проекти.
"Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана", подчерта Коща в писмо до лидерите. "Той трябва да стане по-устойчив, по-ефективен, по-автономен и по-надежден участник в сигурността и отбраната".
Според дипломати дискусията за финансирането ще бъде особено трудна, тъй като много европейски страни имат малко място в публичните си финанси за големи увеличения на разходите.
Някои страни, като балтийските държави и Франция, се застъпват за съвместни заеми от ЕС, които да се разходват за отбрана. Германия и Нидерландия обаче са твърдо против.
Според някои дипломати компромис може да бъде вземането на заеми за финансиране, а не безвъзмездни средства за отбранителни проекти.
Европейските държави увеличиха разходите за отбрана през последните години, особено след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., което доведе до война до границите на ЕС.
Много евролидери заявиха, че ще трябва да харчат още повече. Тръмп настоя европейските членки на НАТО да харчат 5% от БВП за отбрана - цифра, която никой член на Алианса, включително Съединените щати, в момента не достига.
Миналата година страните от ЕС са похарчили средно 1,9% от БВП за отбрана - около 326 милиарда евро. Това е 30% увеличение от 2021 г. насам.
Прикрити са обаче големи различия между страните от ЕС.
Полша и балтийските държави са сред държавите с най-големи разходи за отбрана по отношение на БВП, като Варшава води класацията с повече от 4,1%, според оценки на НАТО. Някои от най-големите икономики в ЕС, като Италия и Испания, обаче харчат много по-малко - съответно около 1,5% и 1,3%.
USD
CHF
EUR
GBP
