Френските избори – залогът за бъдещето на Европа

Президентските избори във Франция протичат в среда на политическа неопределеност в Европа и света. Брекзит и траснсформациите, които ще претърпи ЕС, все още крият неизвестни, а влизането на Доналд Тръмп в Белия дом породи съмнения за предсказуемостта на американската политика.

След разкритията за руска интервенция в американските избори, в Европа открито се заговори за опити за намеса от страна на Кремъл във вота на френските и германските избиратели.

Както и у нас, във Франция противостоянието Брюксел-Москва също се оказа значима тема в кандидатпрезидентската кампания.

Към всичко това се добавя атентатът в Париж от 20 април - три дни преди вота. Анализаторите не се обвързват с категорични прогнози дали той ще повлияе на нагласите на избирателите.

Тези избори се очертават като съдбовни за бъдещето на Европа, защото ЕС не може без Франция и за общността е от решаващо значение кой ще е новият президент.

Единадесет кандидати ще се състезават за доверието на избирателите при първия тур, който се провежда в неделя, 23 април.

Четирима от тях имат реални шансове да се класират за втория тур, който ще се проведе на 7 май - кандидатката на националистите Марин льо Пен, центристът Еманюел Макрон, представителят на дясната партия "Републиканците" Франсоа Фийон и комунистът Жан-Люк Меланшон.
Към четворката основни претенденти гравитира представителят на управляващите социалисти Беноа Амон, който към сегашния момент няма реални шансове за балотажа.

За първи път от 15 години Националният фронт има възможност да заеме лидерска позиция на първия тур чрез кандидатката си Марин льо Пен, отбелязва Би Би Си. Проучванията показват, че на първия тур кандидатката на националистите е с изравнени позиции с центриста Еманюел Макрон, но на втория ще изгуби битката с голяма разлика.

Значима роля за представянето й могат да окажат два фактора с противоположен ефект - атентатът в Париж и разследването срещу нея за злоупотреби с европейски средства.

Има данни, че след трагичния инцидент със стрелбата в Париж рейтингът й бележи леко покачване на фона на радикалната й кампания, белязана от антиимигрантски и антиевропейски патос.

От друга страна, през миналата седмица френската прокуратура поиска от Европейския парламент да свали имунитета й във връзка с разследването за злоупотреби с пари от бюджета на ЕП.

Основният й съперник Еманюел Макрон, който също би могъл да поведе още на първия тур, има шанса да стане най-младият президент в историята на Франция. Двамата се очертават като най-вероятните участници в балотажа, но при близките проценти на водещите четирима кандидати, са възможни изненади.

Неизвестността на френския вот се посреща с напрегнато очакване в Берлин.

Германският президент Франк Валтер Щайнмайер оприличи популистките послания в кампанията с "песни на сирени", обещаващи на Франция велико бъдеще и целящи изваждането на страната от ЕС.

От резултатите на френските избори зависят бъдещето на ЕС, благосъстоянието, мира, единството и много други недооценени блага, посочва Дойче веле.

Ако на първия тур избирателите гласуват със сърцето си, на втория те действат с разума си. Според наблюдателката Барбара Везел, така може да бъде описана френската избирателна система, която би трябвало да изключи възможността екстремисти да влязат в Елисейския дворец.

В Берлин отбелязват и необяснимо нарасналата популярност на комуниста Жан-Люк Меланшон, който според някои анализатори може да поднесе изненада за балотажа - нещо, което преди няколко седмици би било немислимо.

В обобщение - сред петимата основни кандидати двама са с проевропейски профил, трима с прокремълски.

За първи път във френската политическа история действащият президент няма да участва в изборите поради нисък рейтинг.

Ще успее ли проевропейската част от френското общество, която има превес, да спечели вота или неопределеността ще поднесе изненада? Ще има ли Франция президент, който да съхрани френско-германския съюз като опора на европейското единство?
Отговорите са в ръцете на хората, които ще пуснат бюлетини в неделния ден.

Кандидатите

Еманюел Макрон, движение "Напред"

Източник: EPA/БГНЕС

Най-вероятният бъдещ стопанин на Елисейския дворец.
Определят го като европеец, либерал и хуманист.
Бивш банкер, с елитно образование.

39-годишният Макрон влезе в политиката като съветник на президента социалист Франсоа Оланд. По-късно стана министър на икономиката.

В началото на 2016 г. напусна правителството и основа своя партия - движение "Напред".

Въпреки че немалко хора в Социалистическата партия го смятат за предател, той получи подкрепата на знакови лица в своята партия като бившата кандидатка за президентския пост Сеголен Роаял и експремиера Манюел Валс.

В икономическата сфера предлага по-ниски данъци, сливане на пенсионната и социалната система и инвестиции на стойност 50 млрд. евро. Обещава намаляване на корпоративния данък от 33% до 25%. Същевременно работниците с ниски доходи ще бъдат освободени от определени данъци.

Обяви се за запазване на 35-часовата работна седмица, но с възможност компаниите да предоговарят със служителите си реалното работно време.

В програмата му е заложено и спестяване на обществени разходи чрез подобряване на ефективността в здравеопазването и администрацията.

Планира намаляване на броя на депутатите с една трета и редуциране на броя на служителите в местните власти.
Настоява за забрана членове на семействата на депутатите да бъдат наемани за техни помощници.

Макрон е пламенен привърженик на европейското единство, подкрепя задълбочаването на евроинтергацията и укрепването на френско-германския съюз като опорен стълб на ЕС.

Женен е за бившата си учителка по френски език, която е с 24 години по-възрастна от него. Двамата нямат деца.

Марин льо Пен, Национален фронт

Източник: GettyImages

Тя застана начело на националистическата партия през 2011, когато замени на поста своя баща Жан-Мари льо Пен. Смятана е за почти сигурна участничка във втория тур на вота.

След като оглави Националния фронт Марин льо Пен обяви, че се посвещава на "дедемонизацията" на партията и публично се разграничи от расистките и антисемитските позиции на своя баща. С това успя да привлече и част от избирателите на мейнстрийма, но по същество партията не се отказа от ксенофобската си същност, а острата й позиция срещу имиграцията дори напомни за предходния период. Льо Пен се обяви за незабавно депортиране на нелегалните имигранти и за пълен мораториум срещу имиграцията - включително легалната докато не бъдат променени условията за прием на чужденци.

Привърженичка е на смъртното наказание.

Определянето й като крайно дясна е в известна степен условно, тъй като в икономиката изповядва по-скоро леви възгледи - обещава увеличаване на социалните плащания и засилване на ролята на държавата. Като цяло планира протекционистка политика на принципа "Франция преди всичко".

Предлага отказ от еврото и връщане към франка, както и прекратяване на действието на Шенгенското споразумение за свободно движение, а в перспектива - референдум з аизлизане от ЕС.

По обективни показатели, профилът й е по-скоро националсоциалистически, отколкото дясно-консервативен.

Открито заявява симпатиите си към руския президент Владимир Путин, срещна се с него в Москва в периода преди изборите. Партията й беше финансирана с многомилионен кредит от руска банка.

Много анализатори виждат паралели между нея и Доналд Тръмп.

Марин льо Пен се класира трета на предишните президентски избори през 2012 г.

Тя е на 48 години, адвокат по професия, има три деца и два развода.

Франсоа Фийон, "Републиканците"

Източник: архив ЕПА

Фийон е бивш премиер на Франция - при мандата на президента Никола Саркози и сочен като най-опитният политик сред всички участници в предстоящия вот.

Като кандидат на най-голямата опозиционна партия - "Републиканците", той беше смятан за фаворит в състезанието на Елисейския дворец.

Популярността му се срина, след като стана ясно, че е разследван за злоупотреба с държавни средства. Медиите огласиха данни за големи суми, получени от съпругата му в качеството на негова асистентка по време на депутатския му мандат, за които се смята, че са изплатени за фиктивна работа. Стана ясно, че с държавни средства са изплащани и хонорари на две от децата му - за юридически услуги, за които те не са имали нужната квалификация.

Социологическите проучвания показаха, че голямото мнозинство от французите искат той да оттегли кандидатурата си, а много от членовете на партията го призоваха да излезе от предизборната кампания и даде възможност на републиканците да посочат друг кандидат. Фийон отказа да го направи.

Някои анализатори смятат, че той все пак има известни шансове да се класира за втория тур.

Католик и консерватор по убеждения, Фийон заяви, че ще върне семейството в центъра на политиката.

Отнася се скептично към идеята за осиновяване на деца от еднополови двойки и предлага държавата да засили контрола върху мюсюлманските общности.

Обещава мащабни икономически реформи, обяви се за съкращаване на държавните разходи и държавната администрация.

По време на премиерския си мандат той установи топли отношения с руския президент Владимир Путин.

Външнополитическите му намерения се конфронтират с политиката на ЕС - предлага отмяна на санкциите срещу Москва и категорично определи Крим като руска територия.

Фийон е 63-годишен, женен, с пет деца.

Жан-Люк Меланшон, движение "Непокорната Франция"

Източник: архив ЕПА

Доскоро наблюдателите не предполагаха, че той може да бъде претендент за балотажа.

През последните седмици са наблюдава скок в рейтинга му, за който анализаторите не прибързват да дадат обяснение.

От ранните си години изповядва радикално леви възгледи, последовател е на Пиер Ламбер - фигура с международно влияние в средите на комунистите.

През 2016 г. Меланшон създаде лявото движение "Непокорната Франция", с което се включи в надпреварата за президентските избори.

И кав сегашния момент се ползва с подкрепата на комунистите.

Меланшон се обяви за извънсистемен политик. Настоява за радикални промени в политическата система и за противопоставяне на влиянието на Германия в ЕС.

В програмата си предлага отказ от нормите за финансова дисциплина, приети в ЕС, и заплаши с излизане на Франция от общността, ако те не бъдат променени.

Иска излизане на Франция от НАТО.

Особено популярен е в руската преса, която дори го сочи като вероятен участник в балотажа, давайки знак за предпочитанията на Кремъл - балотаж между него и Марин льо Пен.

Френските наблюдатели допускат, че може да се класира трети на първия тур, измествайки Франсоа Фийон.

Меланшон е разведен, с една дъщеря.

Беноа Амон, Социалистическа партия

Кандидатурата на Амон като представител на управляващата партия беше неочаквана. На първичните избори той победи премиера Манюел Валс, който беше сочен като фаворит за номинацията на социалистите.

Амон е определян като представител на лявото крило в партията. Той беше един от критиците на президента Оланд, тъй като смята, че политиката му е твърде отстъпчива по отношение на бизнеса.

Заради вътрешнопартийните разногласия, през 2014 година той се оттегли от поста министър на образованието след 5-месечна работа начело на министерството.

Икономическата му програма е определено лява. Той предлага гарантиран базов доход от 750 евро. Обещава нарастване на минималната заплата, откриване на 37 хиляди нови работни места за учители, легализиране на марихуаната.

Живее с датчанката Габриела Гуалар, от която има две дъщери.

Смята се, че е без шансове за класиране на втория тур.