Г-н Никой срещу Путин - зловещата истина за промитите мозъци на руснаците

Вероятно никога не сте чували за филма "Г-н Никой срещу Путин", преди да спечели "Оскар", но макар че той претендира да разкрива как пропагандната машина на Путин превзема умовете на следващото поколение, не всичко е точно такова, каквото изглежда, коментира британският журналист и писател с руски произход Оуен Матюс. Истината е много по-ужасяваща, пише The Independent.

Автор на лентата е педагогът и Павел Таланкин. "Г-н Никой срещу Путин" е "за това как губиш страната си", каза той, след като печели "Оскар" за най-добър документален филм.

Един от критериите за достойнствата на един документален филм е колко и защо той е мразен и критикуван. "Г-н Никой срещу Путин" е забележително свидетелство за това как едно провинциално руско училище е трансформирано от военна пропаганда, заснета от учител на собственото му работно място.

Кремъл го мрази заради силното му послание срещу управляващия режим, а руската държавна информационна агенция РИА "Новости" дори пропусна категорията за документални филми като обяви носителите на "Оскар". Много украинци пък мразят филма мразят, защото смятат, че той хуманизира обикновените руснаци и създава подвеждащ наратив за "добрите руснаци", които се противопоставят на режима на Путин.

Русия прати блогър в психиатрия заради критики срещу Путин

Иля Ремесло обвини руския лидер в провалена война в Украйна

"Обикновените хора, които се изправят срещу диктаторите, са украинците", пише преводачът и литературен критик Ярослава Стриха, която живее в Киев. Тя е възмутена, че "зашеметяващият и сърцераздирателен" документален филм на украинския режисьор Мстислав Чернов "2000 метра до Андреевка" дори не е получил номинация, докато "този фарс" за хора, които аплодират фашизма и не правят абсолютно нищо, за да го спрат, е възхваляван.

Някои руски изгнаници - противници на Кремъл, също мразят "Г-н Никой срещу Путин", защото представя изкривен, ориентализиращ поглед върху реалността на живота в Путинова Русия. "Режисьорът казва, че това е филм за любовта, за любовта към родината, към народа, към града", казва журналистът Иля Бер. Той се занимава с проверка на факти и е създател на проекта "Verified.Media". Бер бяга от Москва в Естония след нахлуването на Путин в Украйна през 2022 г. "Но аз вярвам, че Павел Таланкин е направил този филм за любовта към себе си, за този, който е различен от всички останали, по-смел и по-талантлив", коментира той.

Таланкин, който е главен герой на филма си, прекарва по-голямата част от живота си в училище в Карабаш, малък индустриален град в Урал. Работейки като координатор на събития в гимназията, която някога е посещавал, той заснема официалния и неофициалния живот на училището и ръководи клубове за учениците. След руската инвазия в Украйна, на училището е наредено да въведе нова "патриотична" учебна програма, целяща да оправдае войната и да подсили лоялността към държавата.

Таланкин заснема ученици, участващи в състезания по хвърляне на гранати, както и лекции, етикетиращи критиците на режима като паразити и чуждестранни агенти. Документира и наемници от частната военна компания "Вагнер" да учат децата как да разпознават противопехотни мини и как да оцелеят, ако загубят крайник. Учителите пък се затрудняват да научат сценариите за спуснатите от властта задължителни седмични "разговори за важни неща", които обхващат т. нар. денацификация на Украйна и бдителността срещу предателите.

ISW: Пропагандата на Кремъл - и за международна аудитория

Не е ясно дали Русия ще се съгласи да участва в преговорите за мир

Таланкин се свързва онлайн със западен режисьор, работещ за програмата на BBC за международни документални филми Storyville. Той се съгласява да продължи да снима, дори когато бившите му ученици вече участват в т. нар. "Специална военна операция" на Путин и се връщат у дома в чували за трупове. Най-силната сцена във филма представя погребението на един от загиналите му бивши ученици, на което Таланкин записва сърцераздирателните ридания на опечалената майка.

Филмът "не е само за Русия", коментира лежалият в затвора руски олигарх Михаил Ходорковски, който е помилван с указ на Путин и сега живее в Лондон. Неговата фондация финансира частично "Г-н Никой срещу Путин". "Това е предупреждение за това какво се случва, когато институциите учат децата, че убиването е нормално, и когато мълчанието, адаптацията и автоцензурата се превърнат в навици, вместо в избор"

Всичко това е вярно. "Г-н Никой" е уникален поглед върху обикновения руски живот във военно време и върху това как Кремъл манипулира своите хора и формира светогледа на по-младото поколение. Но най-сериозните недостатъци на филма са умишлените трикове на западните режисьори, целящи да придадат зловещ оттенък на събития, които всъщност не са особено заплашителни, обобщава The Independent.

Учителят по история с остро лице се очертава като единственият в училището истински фанатичен привърженик на новия путинистки ред, като преподава на учениците си за плана на Запада да завладее Русия. Той е заснет да размахва металотърсач над учениците, докато те послушно стоят на опашка, за да влязат в актовата зала, което е представено като знак за новите авторитарни времена. "От миналата година тук вече няма никаква свобода", казва разказвачът. Но истината е, че децата отиват да се явят на държавен изпит, а сканирането им за скрити електронни устройства е стандартна оперативна процедура в Русия от 2014 г.

България и Путинова Русия - две братски мафиотски държави

България е обсебена от автократична клептокрация и олигарси, чийто произход стига до комунистическата Държавна сигурност, еквивалента на КГБ и приватизацията на доходоносни държавни активи

В друга сцена ученици с пионерски шапки в съветски стил са заснети да пеят и маршируват по военно му. Но това, което не е очевидно за зрителите извън Русия, е, че песента, на която маршируват, е "Звезда по имени Солнце", изпълнявана от легендарния рок музикант и десидент Виктор Цой. Става дума за пацифистка протестна песен за войната в Афганистан.

Таланкин е показан да крие харддискове с видеозаписи зад тапетите в апартамента си за в случай, че апартаментът му бъде претърсен. Драматичен сюжетен момент представя разработена схема за изнасянето им, когато Таланкин напусне Русия. В ерата на облачните технологии обаче това няма смисъл, особено след като финансираният от държавата аудио-визуален отдел на училището е пълен с високотехнологично оборудване, включително две видеокамери с висока резолюция и операторска камера.

Кадри с полицейска кола, паркирана в двора Таланкин, създават впечатлението, че той е под наблюдение. Същевременно няма доказателства, че Таланкин някога е бил в реална опасност от действията на властите, дори докато публично изразява несъгласието си с войната.

Повечето от колегите на Таланкин не се интересуват особено от дребните му актове на протест. Когато на училищно събрание пуска версията на Лейди Гага на химна на САЩ вместо руския национален химн, властите просто въртят очи. Освен това е необяснимо кой е операторът, заснел голяма част от кадрите на Таланкин, който в около половината филм е пред камерата, а не зад нея.

ГРУ използва бивши вербовчици на Вагнер за саботажи в Европа

Многото изгонвания на дипломати са намалили агентурната мрежа на Москва

Тъй като повечето от тези кадри показват училищни дейности, ученически празненства и изпращане на един от учениците в армията, може да се предположи, че този (много талантлив) оператор вероятно е ученик или бивш ученик. И тъй като той не е посочен в надписите, е основателно да се предположи, че той все още е в Русия, може би дори в Карабаш.

Ако животът и свободата на Таланкин наистина са били в опасност, както филмът предполага, BBC щеше да се погрижи да му купи билет. Но това, че операторът и продуцентите остават в анонимност сочи, че не са били подложени на какъвто и да било риск. Което път противоречи на категоричното внушение на филма за наблюдение от властите, контрабантно изнесени от страната кадри и строг тоталитарен контрол.

Очертава се всъщност не картината на Путинова Русия като ужасяваща диктатура, а нещо още по-тревожно - по-близо до баналността на злото. Истинската стойност на филма е, че показва как обикновените хора, които всъщност не се интересуват много от война, патриотизъм или политика като цяло, правят ежедневни компромиси. Конформизъм, нежелание да се разклаща лодката, откровено малодушие - всички хора около Таланкин, макар и по различни начини, са живи примери за това как безразличието и натискът от страна общността могат да се превърнат в градивни елементи на тоталитаризма.

Интернет затъмнение: Руснаците се връщат към пейджърите и хартиените карти

В страната има прекъсвания на интернет връзката без известна причина или обяснение

Целият проект е еднопосочен билет за изгнание, не защото "Г-н Никой" прави наистина нещо срещу Путин, а защото се осмелява да документира малките стъпки на едно общество към милитаризма.

"Г-н Никой" е за това как губиш страната си чрез безброй малки актове на съучастие", каза пред Филмовата аадемията на САЩ сърежисьорът Дейвид Боренщайн - американец, живеещ в Дания, като насочи посланието на филма към американската публика. "Губиш я... когато едно правителство убива хора по улиците на големите ни градове. Когато не казваме нищо като олигарсите превземат медиите и контролират какво можем да произвеждаме и консумираме. Всички сме изправени пред морален избор", заяви той.

Трагедията на "Г-н Никой", която е и причина за раздразнението на толкова много украински зрители от филма, е, че това, което документира, не е неподчинение, а подчинение. Таланкин може наистина да е против Путин, но всичко, което сега може да направи, е да се присъедини към общността от руските изгнаници в чужбина със сходни интереси. Според Боренщайн филмът показва, че "дори един никой е по-силен, отколкото си мислите". Но истинското и депресиращо послание е, че в Русия почти никой не е против Путин.