В продължение на години Германия беше безспорен лидер на блок в блока - гласът и силата на централно- и източноевропейските нации в ЕС, които търсеха опора у Берлин, насоки и понякога изрични инструкции. Често, когато Брюксел трябваше да извива нечии ръце, Германия беше тази, която убеждаваше Полша, Унгария или други да се присъединят към дневния ред на Брюксел, пише европейската редакция на американския вестник POLITICO.

Но поредица от скорошни събития подкопаха авторитета и влиянието на Берлин в Централна и Източна Европа и, най-важното, сред лидерите около масата на срещите на върха на Европейския съвет. Те включват пенсионирането в края на миналата година на дългогодишния канцлер Ангела Меркел, формирането на сложна трипартийна управляваща коалиция в Берлин и особено редица политически грешки и непоследователни съобщения, свързани с политиката по отношение на Русия и войната в Украйна.

Резултатът е значително отслабване на влиянието на Берлин и по-голяма готовност от страна на други страни да поемат по своя път и в някои случаи открито да оспорват френско-германския съюз, който от много време е в центъра на властта и вземането на решения в ЕС, според редица представители на ЕС и дипломати.

"Нямаме нужда от германската защита; историята доказа, че (Берлин) е от грешната страна на историята", заяви дипломат от Източна Европа, визирайки дългогодишната политика на Берлин да действа меко с Москва. "Полша показа добро лидерство по отношение на Русия, при посрещането на (украинските) бежанци, за постепенното отказване от руски газ. Балтийците имат умно ръководство. България има ново, по-надеждно правителство. Румъния е стабилна", каза дипломатът.

Разпадането на германската власт беше ярко проявено тази седмица, докато държавните и правителствени ръководители на ЕС се бореха да постигнат споразумение за ембарго на руския петрол и да преодолеят упоритата съпротива на унгарския премиер Виктор Орбан.

В миналото, когато Орбан поставяше пречки пред предложенията за ЕС, Меркел често беше викана за да го върне в общия коловоз. Дали съглашенията на Меркел с Орбан и с други, както вътре, така и извън блока, обслужват интересите на ЕС в дългосрочен план, е отворен въпрос в наши дни. Но нямаше никакво съмнение във влиянието на Меркел и на Берлин, в рамките на ЕС.

Този път Германия беше обвинена, че се опитва да спечели предимство в предложеното освобождаване от ембаргото на доставките на петрол по тръбопроводи. Берлин многократно отрича каквото и да е участие в това предложение и в крайна сметка обеща да прекрати всички покупки на руски петрол до края на тази година - като ясна демонстрация, че няма да спечели нищо от продължаващите доставки по тръбопроводи.

Но фактът, че други страни-членки на ЕС, включително някои от Изтока, изобщо бяха толкова подозрителни, подчертава накърненото доверие в Берлин.

Междувременно едно по-ранно посещение в Будапеща от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е бивш министър на отбраната на Германия и кадър на Меркел, не доведе до пробив в упорството на Будапеща. А продължаващият спор на Унгария относно върховенството на закона с Европейската комисия направи постигането на компромис още по-трудно.

Вместо това беше оставено на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който е бивш министър-председател на Белгия, и на френското председателство на Съвета на ЕС да търсят компромис, който Унгария в крайна сметка прие, разчиствайки пътя за приемане не само на забраната за руски петрол но и на по-широк шести пакет от санкции. Наследникът на Меркел Олаф Шолц, социалдемократ, нямаше ключова роля в този процес.

"Шолц е истински проблем", каза дипломат от ЕС. "Той просто е меркантилният германец, вместо този, който прави компромиси, какъвто беше Меркел. Никой не може да замести Меркел."

Дипломатът каза, че Шолц в най-добрия случай може да бъде описан като "човек от Екофин" - член на Съвета по икономически и финансови въпроси, съставен от национални финансови министри, пост, който Шолц заемаше преди. "Но, честно казано, той има нивото на лидер на средно голяма европейска държава", добави дипломатът.

Германски служител се противопостави на подобни твърдения, като аргументира, че "фактът, че има критики от толкова много страни, само показва, че Германия играе водеща роля" в посредничеството за намиране на компромиси на ниво ЕС в този труден момент.

Самият Шолц заяви във вторник, че двудневната среща на върха е "подчертала голямото единство и солидарността на Европа спрямо Украйна" - постижение, във връзка с което той се стреми да припомни и финансовата помощ на Германия за Киев, приемането на бежанци, както и допълнителна военна помощ, която канцлерът иска да даде чрез сделка за размяна на танкове с Гърция.

В сряда канцлерът спомена усилията на правителството му да поеме по-голяма роля за европейската сигурност благодарение на огромния фонд за военна модернизация от 100 милиарда евро, който според него печели много уважение на Германия в европейските столици от Париж до Варшава: "Всички са много впечатлени от тази стъпка. Най-накрая, казват, Германия поема отговорността, която носи в 21-ви век", заяви Шолц пред германския парламент.

Но Шолц, бивш кмет на Хамбург, показва някои признаци, че все още се опитва да стигне до нивото на канцлер и водеща европейска политическа фигура.

Въпреки че никой държавен или правителствен глава не може да влезе в ролята на медиатор, която имаше Меркел, италианският премиер Марио Драги, бившият шеф на Европейската централна банка, е известен с това, че декларира, че банката ще направи "каквото е необходимо" по време на кризата в еврозоната, е лидерът, който сега има най-голяма тежест.

Но Италия носи политическия багаж от много десетилетия на нестабилна политика и финансово лошо управление, ограничавайки обхвата на италианското влияние, независимо кой е министър-председател.

Междувременно френският президент Еманюел Макрон, който наскоро беше преизбран за втори мандат, се смята за неспособен да остави настрана егото и величието си, за да се превърне в тих човек, който влияе върху формирането на консенсусни политики и решения.

Понижаването на германското влияние вече беше в ход в последните години на дългия престой на Меркел на върха, но за първи път стана ясно видим миналия юни, когато тя и Макрон предложиха да се проведе среща на върха на ЕС с руския президент Владимир Путин - идея, която беше брутално отхвърлена от лидери от Полша , Естония, Латвия и Литва.

Макрон и Меркел изглежда искаха да бъдат в крак с президента на САЩ Джо Байдън, който проведе среща на върха с Путин в Женева по-рано същия месец. Тази среща даде малко конкретни резултати, но предложи рядък намек за потенциално подобрени отношения с Москва.

Източноевропейските държави предупредиха, че Путин все още не е предприел никакви конкретни стъпки в отговор на инициативите на Байдън, и предупредиха, че прекалено мекият подход на ЕС към авторитарния руски лидер може да подкопае усилията на Байдън да създаде нов геополитически баланс.

Доверието в Германия и Франция вече беше накърнено от дълго проваляните усилия за прилагане на мирните споразумения от Минск, двойка споразумения за прекратяване на огъня, предназначени да сложат край на подкрепяната от Русия сепаратистка война в Източна Украйна.

Широкомащабната инвазия на Путин в Украйна само допълнително потвърди убеждението на източноевропейските държави, че Германия е направила сериозна историческа грешка, като постави икономическите интереси пред овладяването и изолирането на разпалилия войната диктатор. Инвазията последва месеци на предупреждения от Вашингтон, че инвазията е неизбежна - предупреждения, на които Берлин и Париж отговориха с открит скептицизъм.

Макрон спечели някои похвали от служители на Централна и Източна Европа за това, че обръща повече внимание на техния регион и техните притеснения, отколкото неговите неотдавнашни предшественици.

Някои отбелязаха, че Макрон е пътувал много в региона и че Париж открито е подкрепил Литва в дипломатическия й спор с Китай.

А фактът, че френското председателство на Съвета на ЕС многократно настоява за бързо приемане на санкции срещу Москва, се разглежда като допълнителен знак за ангажимента на Франция към Изтока. Източноевропейски дипломат каза, че френският посланик на ЕС Филип Леглиз-Коста е осигурил дипломати в Брюксел, които "работят ден и нощ - но със сигурност не мога да се оплача от това и ние наистина го оценяваме".

Но малцина виждат френския лидер като наистина заслужаващ доверие медиатор в европейската политика - отчасти защото френската система предпочита изпълнителната власт пред парламентарното изграждане на консенсус и компромис. Това означава, че френските президенти често не са свикнали с пазарлъците, които идват с коалиционната политика в други страни.

И някои френски идеи се считат за противоречиви или дори шантави от централно и източноевропейците, като неотдавнашното предложение на Макрон за Европейска политическа общност - идея, която някои разглеждат като начин да се държат други нации от региона, като Украйна и страните от Западните Балкани , извън ЕС.

Някои източноевропейски дипломати и официални лица казаха, че все още се надяват Берлин да се върне - може би да възстанови международните си позиции с помощта на външния министър Аналена Бербок, която ги впечатли като по-харизматичен и уверен политик от Шолц.

Премиерът на Латвия Кришиянис Каринш се противопостави на по-голямата тежест на Франция на масата, като вместо това призова Германия да възобнови своята водеща роля. "Според нас би било много по-добре, ако Германия поеме по-челна роля", каза Каринш в интервю за POLITICO. "Моите възгледи не се промениха със смяната на германското правителство."

За някои длъжностни лица е само въпрос на време Берлин отново да се утвърди като най-авторитетната и влиятелна столица в ЕС: "На Меркел отне една или две години, за да получи пълен контрол върху динамиката в Европейския съвет", отбеляза бивш високопоставен член на Комисията. служител, който е ветеран от срещите на лидерите.