Лидерът на германските социалдемократи Зигмар Габриел заяви, че би било трудно да се представи, че може да се сключи споразумение за свободна търговия със САЩ, ако Вашингтон е нарушил личните граждански права, съобщи Ройтерс.

Габриел коментира получената информация от Берлин, че САЩ може да са подслушвали мобилния телефон на германския канцлер Ангела Меркел, което доведе до бурна реакция от страна на Берлин. САЩ отхвърлят информацията.

Всичко това става на фона на консултациите между консерваторите на Меркел и социалдемократите за съставяне на коалиционно правителство.

По-рано стана ясно, че германското външно министерство е привикало американския посланик в Берлин да обясни информацията, че Вашингтон е подслушвал мобилният телефон на германския канцлер Ангела Меркел.

Германският военен министър Томас де Майзер пък заяви, че ако се потвърди информацията, би било „наистина лошо". „Американците са и остават нашите най-добри приятели, но това абсолютно не е честно", добави той.

През последните дни Франция и Италия също нападнаха Вашингтон за подслушванията.

Обвиненията на Германия и Франция най-вероятно ще доминират на срещата на върха на ЕС, която ще се проведе днес и утре.

По план на срещата трябва да се обсъдят цифровата икономика, социалната политика и бежанската вълна, но сега разговорите ще бъдат помрачени от излязлата в общественото пространство информация за шпиониране от страна на САЩ.

За Германия е много деликатен въпросът, тъй като идеята за подслушванията все още е в паметта на жителите на източната част на Германия, където Меркел е израснала и където преди обединението на Германия Щази е извършвала редовно такива работи, коментира Ройтерс.

Разкритите от Едуард Сноудън класифицирани документи, че американската Агенция за национална сигурност е подслушвала чужди държави и американци, поставиха Вашингтон в конфликтна ситуация с важни съюзници от Бразилия до Саудитска Арабия.

Френският президент Франсоа Оланд ясно заяви, че той планира да постави въпроса в дневния ред на срещата.

Обвиненията карат редица европейски страни да подкрепят по-строги правила за защита на личното гражданско право. Тази седмица Европейският парламент прие поправки в пакет от закони, които ревизират протекционистки правила за защита на данни от 1995 година.

Те ще ограничат събирането на информация в Европа от компании като Google и Facebook по отношение споделянето й на страни извън ЕС, както и се въвежда правото на граждани на ЕС да поискват техните данни да бъдат изтривани от интернет и да се налага глоба до 100 милиона евро на нарушили правилата.

САЩ са обезпокоени, че регулациите, ако влязат в сила, ще покачат цената за правене на бизнес и за обработване на информация в Европа.

Google, Yahoo! и Microsoft лобират срещу предложенията.