Германия за първи път се ангажира да достигне целта на НАТО от 2% БВП за отбрана до 2031 г., според министърът на отбраната, като пропуска крайният срок за 2024 г., съгласуван от съюзниците, които са под силен натиск от САЩ да попълнят военните си бюджети, съобщава "Ройтерс".
"НАТО е и ще остане котвата на европейската сигурност. Но също така е ясно, че Европа трябва да увеличи собствената си допълваща способност да действа", коментира Крамп-Каренбауер на събитие в чест на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
"Това започва с бюджета за отбрана. Имаме нужда да похарчим 1,5% до 2024 г. и 2% най-късно до 2031 г.", обяснява тя. Въпреки това тя добави, че целта не е, защото "другите призовават за това, а защото е в интерес на нашата собствена сигурност".
Понастоящем само 7 държави от НАТО изпълняват или надвишават целта от 2% - САЩ, Великобритания, Гърция, Полша и трите балтийски държави, Латвия, Литва и Естония. Германия е най-голямата икономика в Европа и втората по големина в НАТО след САЩ.
Преди Крамп-Каренбауер, разглеждана като потенциален наследник на канцлера Ангела Меркел, да заеме поста си тази година, фискалните планове на Германия показаха, че разходите за отбрана намаляват леко до 1,24% през 2023 г., но министърът заяви, че е решена да увеличи разходите.
Годините на съкращаване на отбраната след края на Студената война оставиха европейците без жизненоважни възможности, включително в Германия, която е един от последните съюзници на НАТО, които летят със застаряващи изтребителни "Торнадо", които стават все по-трудни за ремонт, тъй като резервните части намаляват.
Коментарите на Крамп-Каренбауер са след като тя изрази желание Германия да допринесе за повече от текущите разходи на НАТО, сваляйки част от тежестта върху САЩ.
По-ранното нежелание на Германия да харчи повече за отбрана, в страна, която е дом на американските войски в Европа бе болезнено за президента на САЩ Доналд Тръмп, който открито постави под въпрос продължаващата стойност на НАТО за Вашингтон.
Неговият пратеник в Берлин Ричард Гренел заяви през август, че е "обидно да се предполага, че данъкоплатците от САЩ продължават да плащат за над 50 000 американци в Германия, а германците да изразходват излишъка си за национални програми".
Полша и балтийските държави, опасяващи се от агресия на Русия, след като анексира Крим, повишиха военните си разходи до целта от 2% и бяха похвалени от Тръмп.
Оплакванията на САЩ относно германските разходи за отбрана предшестват Тръмп, но двустранните отношения се влошиха, откакто той стана президент.
Двата съюзника в НАТО не са съгласни по редица въпроси, включително Иран, митата и газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия.