Русия е повече от теоретична заплаха за Европа и НАТО. Този факт никога не е бил по-ясен след края на Студената война. При Путин Русия премина от дипломатически размирен и доста труден народ до военно агресивна държава, готова да участва в явни и директни действия на чужда земя, умишлени военни провокации и посегателства, както и териториално разширяване, пише латвиецът Ричард Римкус за "КейпЕкс". 

Русия на Путин анексира Крим и бе силно замесена в конфликта в района на Донбас в Украйна. Той показа готовността си да извърши атентати на чужда земя с използването на Новичок в Солсбъри и още 12 необясними смъртни случаи на руски изгнаници на британска земя. Това е руската държава, която редовно провежда военни набези във въздушното пространство и водите на НАТО.

Руските учения като "Запад 2017" показват, че са готови да използват военна сила в кратък срок на балтийската арена и на възможен европейски фронт. Смята се, че тези видове военни учения са игра за нахлуване в Източна Европа и Прибалтика или по-широка война срещу НАТО. Това изглежда се потвърждава допълнително от неотдавнашните съвместни учения с Беларус по границите на Латвия и Литва.

Пред лицето на такава антагонистична нация, постоянният ангажимент на НАТО към най-източните членове в Прибалтика е от изключително важно стратегическо значение. Съвместните учения и разполагания на НАТО в Източна Европа, включително "Заключени щитове", "Пролетна буря" и "Летен щит", са изключително добре дошли.

Но също така е ясно, че НАТО не прави достатъчно. Президентът Путин не уважава думите, освен ако те не са ясно подсилени от очевидна военна способност. Той не се страхува от международното осъждане, но се страхува от международно сътрудничество и руска изолация. Въпреки че изолацията и обкръжението му отговарят на политическите му наративи, руският президент все още има реалистичен поглед върху геополитиката.

Анексията на Крим имаше за цел да осигури достъп до Черно море и защото Украйна започна да се отдалечава от Русия към ЕС и НАТО. Кремъл направи изчислението, че ако действа сега, няма да срещне военна реакция на ЕС или НАТО, докато ако не предприеме нищо, ще направи своите черноморски пристанища по-уязвими и по-трудни за осигуряване в бъдеще.

Столтенберг вярва, че може да има споразумение с Русия за контрол на оръжията

Столтенберг вярва, че може да има споразумение с Русия за контрол на оръжията

"Tъй като алтернативата е много опасна", но не иска мораториум за ракети в Европа

Външната политика също има вътрешно измерение. Путин е под все по-голям натиск, тъй като западните санкции продължават да хапят, жизненият стандарт е в застой и недоволството от неговото правителство се увеличава. Той знае стойността на това да изглежда силен и превземането на Крим му даде тласък в популярността. В Русия има много хора, които искат завръщане към своя териториален разцвет и регионално господство. По-нататъшното разширяване на запад ще означава или директно предизвикателство на НАТО, или пълно включване на "съюзник".

Това би означавало, че руските войски могат лесно да проникнат на стотици километри в Европа и да отворят далеч по-голям фронт по цялата дължина на Литва, Латвия и Естония и да стигнат до Полша. В крайна сметка Русия или ще трябва да се занимава с вътрешните си проблеми или да използва военна сила срещу НАТО.

Слабата армия на Украйна и липсата на международни договорни задължения винаги означават, че е изложена на руска агресия. Тази слабост може да се види в неотдавнашното съгласие на президента Володимир Зеленски с формулата на Щайнмайер, която предава контрола на Донбас на Русия чрез сепаратистките му пълномощници - което отразява неспособността на подчинената и недобре оборудвана армия на Украйна да потуши комбинацията от сепаратистки милиции и редовни руски войски, маскирани като доброволци.

Вниманието на Русия също е причината Грузия да има желание да проведе двустранни операции с НАТО, включително съвместното учение през март тази година и съществения пакет от НАТО за Грузия от 2014 г. Грузия видя заплахата от войнствен Путин и предприе стъпки, за да се защити от подобна агресия.

Поотделно европейските нации са нищо за Русия. Сътрудничеството и взаимната защита на НАТО предпазва нашите страни срещу явна военна агресия. Въпреки това видяхме и "опровержими" действия като тези в Солсбъри и редовни военни набези. Русия тества отговорите на НАТО и се насочва към границите. НАТО трябва да стои твърдо.

За да направят това, европейските държави трябва най-малкото да се ангажират правилно за целта с 2% от БВП за отбрана, ако не и повече.

Като най-близкият от НАТО регион на Русия, трябва да провеждаме повече учения в Прибалтика. Една възможна стъпка би била създаването на наземна версия на "Балтопс", което е годишно военноморско учение в Балтийско море, между балтийските държави всяка година.

Може да не споделяме същите перспективи като президента Путин, но трябва да признаем неговия мироглед. НАТО е от съществено значение за поддържането на мира в Европа и за да го направим, трябва да демонстрираме своите възможности, решителност и сила. Всичко по-малко от това е слаб отговор на реалностите на днешната геополитика.

Всички военни самолети на НАТО са с приоритет пред цивилните в небето на Европа

Всички военни самолети на НАТО са с приоритет пред цивилните в небето на Европа

Столтенберг: За безопасността на гражданите трябва бързо да прехвърляме сили