Хърватия е готова със 17 млрд. евро резерви в случай на ескалация, финансовите пазари са в непрекъснат смут, нивото на несигурност е изключително високо и всичко това ще изисква много внимателно управление на бюджетното финансиране, заяви управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич, съобщават "Бизнес Дневник" и "Тотал Кроатия нюз".
"Хърватската национална банка (CNB) предприе редица мерки за поддържане на стабилността на валутния курс, засилване на ликвидността на финансовата система и съживяване на пазара на държавните облигации. Основните мерки бяха незабавно обявени за широката общественост с всички цели, които първоначално бяха търсени. В средата на март ние се намесихме четири пъти на валутния пазар на обща стойност 1,6 милиарда евро, за да го стабилизираме. Това постигнахме, валутният курс вече е стабилизиран. Втората цел беше да се създаде допълнителна, а отчасти и дългосрочна, евтина ликвидност. В рамките на редовни и структурни операции създадохме 4,5 милиарда куни допълнителна, предимно дългосрочна ликвидност за банките с много нисък лихвен процент"," коментира Вуйчич.
''Ние разположихме средствата за банките за пет години при лихва от 0,25%, а краткосрочните заеми са с лихвен процент 0,05%. Трето, тъй като допълнителната ликвидност, създадена от банките, не достигна до други финансови институции и заплаши да замрази пазара на държавните ценни книжа, което би повлияло неблагоприятно на условията за финансиране на всички вътрешни сектори, ние се намесихме и по отношение на този пазар. Ситуацията беше такава, че когато обявихме намесите си, дори пазарът на най-висококачествените германски държавни ценни книжа беше подложен на огромен стрес. На два аукциона ние закупихме 4,3 милиарда куни държавни облигации, което е първият път, когато CNB действа по такъв начин", допълва той.
"И накрая, предвид необходимостта от допълнително финансиране от държавата поради пакета от мерки, освободени вследствие на епидемията COVID-19, миналата седмица намалихме изискването за резерв, освобождавайки допълнителни 10,5 милиарда куни."
"Докато интервенциите в чуждестранна валута конвертират ликвидността в куна в чуждестранна валута, операцията по финансиране на банката и обратно изкупуване на облигации създават допълнителна ликвидност в куна, а намаляването на задължителния лихвен процент придава на банките съществуваща ликвидност, блокирана от паричните мерки на централната банка. Всички тези ходове обаче се допълват и бяха насочени към запазване на благоприятни условия за финансиране за всички банкови клиенти, въпреки икономическия спад и огромните смущения, засягащи световните финансови пазари, като същевременно поддържа стабилността на валутния курс", каза Вуйчич и добави, че държавното финансиране би могло да улесни очакваното увеличение на частните спестявания, което в крайна сметка ще изисква сигурни инвестиции. От друга страна, финансовите пазари са изправени пред постоянни сътресения, несигурността е изключително голяма и всичко това ще изисква много внимателно управление на бюджетното финансиране, отбеляза управителят.
"Влизаме в здравна криза от позиция на значителен излишък по текущата и капиталовата сметка, с други думи, имаме по-голям износ от внос и по-голям приток на капитал от изтичане на капитал. Ние използваме този излишък през последните години, за да укрепим валутните си резерви, което е първият ни амортисьор в ситуация, при която износът пада. Въпреки че условията за финансиране са се затегнали за развиващите се пазари, включително за хърватския пазар, заемите все още са възможни. Ще харчим повече за резерви само ако коронавирусната криза ескалира... Брутните резерви на CNB, дори след валутните интервенции, които стабилизират обменния курс след избухването на епидемията, надхвърлят 17 милиарда евро", уверява управителят на Хърватската национална банка.
"Към това трябва да се добавят валутните активи на банките, които възлизат на около пет милиарда и половина евро и могат да служат на същата цел като валутните резерви. Чуждестранната валута, продадена наскоро, е основно във валутните активи на банките и следователно не е изчезнала от финансовата система на страната".