Инцидентът Венецуела

Напрежението във Венецуела се засили, след като председателят на Народното събрание Хуан Гуайдо, обяви себе си за президент и се обяви срещу избрания президент Никола Мадуро, пишат "Анадолу" в своя статия.

В сряда САЩ признаха Гуайдо за временен президент, отбелязвайки значителна ескалация на продължаващата вражда между Вашингтон и Венецуела. Мадуро от своя страна отхвърли решението на президента на САЩ Доналд Тръмп и заяви, че страната му прекъсва дипломатическите отношения с Вашингтон, като дава на американските дипломати 72 часа да напуснат страната.

Южноамериканската държава Венецуела, която има 32-милионно население, през последните години е арена на протести и икономически проблеми, а отношенията й със САЩ са напрегнати още от времето на бившия президент Уго Чавес.

В богатата на петрол страна, опозицията определя победата на Мадуро на изборите като нелегитимна и иска нови избори, докато получават подкрепа от Вашингтон.

САЩ наредиха на целия си неважен персонал във Венецуела да бяга

Заради влошаването на положението със сигурността

Обобщението на ситуацията във Венецуела е следното:

Историческа основа на напрежението Венецуела-САЩ

Когато Чавес, който е приел популистки и социалистически политики, е избран за президент през 1999 г., отношенията започват да се влошават с Вашингтон. Чавес се фокусира върху социалистическа политика с приходи на национализираната петролна компания на Венецуела, един от най-важните производители на петрол в света.

Чавес е критикуван от САЩ за политиката му за продажба на петрол на Куба, развитие на добри отношения с Иран, закупуване на оръжие от Русия и национализация на енергийните и телекомуникационните компании. Преди смъртта си през 2013 г. Чавес назначава тогавашния вицепрезидент Никола Мадуро за свой наследник. Мадуро заема поста след победа на избори и отношенията с Вашингтон остават напрегнати.

Мадуро идва на власт

Здравето на Чавес се влошава, след като през 2011 г. му е поставена диагноза рак. Чавес номинира Мадуро (който първоначално е синдикален лидер, след това става министър на външните работи, а по-късно вицепрезидент) за президент и му предава някои от своите правомощия.

На изборите, проведени през април, след смъртта на Чавес през 2013 г., Мадуро обещава да запази социалистическа революция на Чавес и получава 50,8% от гласовете, което го превръща в новият лидер на нацията. Мадуро печели президентските избори през май 2018 г. с 68% от гласовете.

Инцидентите в мандата на Мадуро

През 2014 г. започват демонстрации по въпросите на сигурността в западните градове Тачира и Мерида. Протестите достигат до столицата Каракас и се превръщат в антиправителствени демонстрации.

Правителствените сили, които обвиняват противниците си в опита за преврат, се намесват и в резултатът е 28 души загинали.

Позовавайки се на икономическата ситуация в страната като причина, опозицията отново организира демонстрации през септември 2016 г. Те призовават Мадуро да подаде оставка, намират го отговорен за икономическата криза.

През 2017 г. Венецуела отново е засегната от протестите през април и юни. Много хора са убити по време на сблъсъци между силите за сигурност и протестиращите, които призовават за предсрочни избори.

Икономическата криза се превръща в политическа криза

Венецуелската икономика започна да има проблеми най-вече след спада на цените на петрола през 2014 г. Страната, която събира 95% от приходите си от износа и продажби на петрол, започна да се затруднява по отношение на износа с намаляването на цените на петрола.

Венецуелската валута боливар претърпя екстремно обезценяване поради високата инфлация и цените на стоките се повишиха поради недостиг. Това е основната причина за протестите на опозицията.

Политиката на САЩ към Венецуела

От мандата на Обама САЩ определят Мадуро като "диктатор" и налагат санкции на страната. Разкрито е, че служители от администрацията на Тръмп тайно се срещат с венецуелската опозиции много пъти от есента на 2017 г. и обсъждат съвместни действия с някои бивши командири в армията.

След разкритието бе съобщено, че американската администрация, която в миналото е подкрепяла преврати в страни от Латинска Америка, "се отказа" от възможен преврат във Венецуела.

Причината за това е, че макар много латиноамерикански страни да не подкрепят Мадуро, то подкрепян от САЩ преврат вероятно ще предизвика реакции в региона.

Исканията на опозицията във Венецуела

Венецуелската опозиция твърди, че Мадуро няма легитимност и иска той да напусне поста. Опозицията твърди, че изборите са фалшифицирани, оспорва резултатите и призовава за предсрочни избори. Гуайдо иска да бъде президент до провеждането на нови избори.

Отговорът на Мадуро

Мадуро подчертава, че в неговата страна има опит за преврат с подкрепата на САЩ. Мадуро предупреждава опозицията: "Не се доверявайте на САЩ. Те нямат приятели, а интереси. САЩ отворили ноктите си за петрола и богатството на Венецуела."

Позицията на другите страни от Америка

Страните - включително САЩ, Канада, Колумбия, Перу, Еквадор, Парагвай, Бразилия, Чили, Панама, Аржентина, Коста Рика и Гватемала, открито подкрепят Гуайдо за временен президент.

Боливия, Мексико и Куба продължават да подкрепят правителството на Мадуро.

Реакцията на страните по света

Европейските страни призовават за "политически преход" и "избори" във Венецуела. Великобритания, Франция, Германия, Дания и Косово обявяват подкрепа за Гуайдо.

Китай, Русия и Турция изразяват подкрепа за Мадуро.

Подходът на международните медии

Международните медии отразяват широко антиправителствените протести във Венецуела през последните години. Съсредоточени са главно върху икономическите проблеми в страната.

Новината за самопровъзгласяването на Гуайдо за действащ президент е широко отразена от международните медии. Президент Мадуро и неговите поддръжници не получават същото отразявана, или много малко такова.

Ердоган е шокиран от Тръмп и подкрепата му за Гуайдо във Внецуела

Помпео призова американските държави да следват САЩ и да признаят Гуайдо

Някои от най-значимите интервенции на САЩ в Латинска Америка, представени от АП.

1846: Съединените щати нахлуват в Мексико и превземат Мексико сити през 1847 г. Мирният договор на следващата година дава на САЩ повече от половината от територията на Мексико - сега това е по-голямата част от западните щати.

1903: САЩ създава панамската независимост от Колумбия и придобива суверенни права над зоната, където Панамският канал свързва Атлантическия и Тихия океан.

1903: Куба и САЩ подписват договор, който позволява почти пълен контрол на САЩ върху кубинските дела. САЩ създават военноморска база в залива Гуантанамо.

Американските морски пехотинци многократно се намесват в Централна Америка и Карибите през първата четвърт на 20-ти век, често за да защитят американските бизнес интереси в моменти на политическа нестабилност.

1914: Американските войски заемат мексиканското пристанище Веракруз в продължение на седем месеца в опит да въздействат върху развитието на мексиканската революция.

1954: Гватемалският президент Якобо Арбенз е свален с преврат, подкрепен от ЦРУ.

1961: Подкрепеното от САЩ нахлуване в "Залива на прасета" не успява да свали кубинския лидер Фидел Кастро, подкрепен от СССР, но Вашингтон продължава да прави опити да убие Кастро и да смени правителството му.

1964: Левият президент Жоао Гуларт от Бразилия е свален с преврат подкрепен от САЩ, който поставя военно правителство, до 80-те години на миналия век.

1965: САЩ дебаркират в Доминиканската република и участват в гражданска война.

70-те години на миналия век: Аржентина, Чили и съюзнически южноамерикански държави започват брутална кампания с репресии и убийства, целящи възпиране на леви заплахи, известни като операция "Кондор", често с подкрепата на САЩ.

80-те години на миналия век: администрацията на Рейгън подкрепя антикомунистическите сили Контра срещу сандинисткото правителство на Никарагуа и подкрепя салвадорското правителство срещу бунтовниците от левицата ФМЛН.

1983: САЩ нахлуват на Карибския остров Гренада, след като обвиняват правителството в съюз с комунистическа Куба.

1989: САЩ нахлуват в Панама, за да свалят от власт Мануел Нориега.

1994: Започва американска инвазия в Хаити, за да се премахне военният режим, установен с преврат от 1991 г., който сваля президента Жан-Бертран Аристид. Нахлуването възстановява Аристид на власт.

2002: Президентът на Венецуела Уго Чавес е свален от длъжност за два дни, преди да си върне властта. Той и неговите съюзници обвиняват САЩ в мълчалива подкрепа за опита за преврат.

2009: Президентът на Хондурас Мануел Селая е свален от военните. САЩ са обвинени за влошаваща се ситуация поради недостатъчно осъждане на преврата.