Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че е удовлетворена от постигнатото споразумение за подпомагане на задлъжнелите финансово страни от еврозоната, цитирана от БиБиСи.

„Мисля, че намерихме добър компромис", каза тя след силния натиск от страна на Италия и Испания.

Нов регулативен орган ще позволи на Европейската централна банка (ЕЦБ) да "следи много отблизо банките", изтъкна германският канцлер.

Припомняме, преди няколко дни Мадрид поиска 100 милиарда евро от еврозоната за рекапитализиране на банковия сектор на Испания.

Меркел добави, че споразумението за кредитирането ще осигури достатъчно гаранции за парите на данъкоплатците, използвани от спасителните фондове на ЕС.

Съществуващият спасителен фонд - Европейският Фонд за финансова стабилност - ще предостави помощ при сегашните условия, докато новият постоянен фонд - Европейският механизъм за стабилност - поеме инициативата. Очаква се постоянният фонд да стартира от следващия месец.

Бъдещият европейски механизъм за стабилност ще може да финансира директно изпаднали в затруднение банки в страните от еврозоната.

Това беше и целта на поставените под натиск от пазарите Италия и Испания, които снощи дори блокираха одобряването на Пакта за растеж и заетост с настояване първо да се приемат мерки срещу разпространението на дълговата криза, коментират наблюдатели.

Фондовете не само ще могат да предоставят кредити на банките, но също ще бъдат използвани за изкупуване на облигации от страни като Италия и Испания, чийто лихви по заемите са се увеличили, с намерение тези страни да не поискат спасителен пакет като гръцкия.

Лидерите от еврозоната се съгласиха прилагането на решенията да започне до 9 юли. Въпреки това прилагането може да приключи до края на годината преди новите пари да станат достъпни.

Германия, най-голямата икономическа сила в еврозоната, не е склонна да продължи да спасява задлъжнелите страни. Тази позиция се подкрепя и от Холандия, Австрия и Финландия, коментира БиБиСи.

Стана ясно, че няма да се дава предимство на държавните заеми пред частните.

Това означава, че ако Испания е пред банкрут, тези официални кредитори няма да получат преференциално третиране. Ходът трябва да направи испанския държавен дълг малко по-атрактивен за частните инвеститори.

Късно в четвъртък Испания и Италия се въздържаха да подкрепят пакетът за растеж на стойност 120 милиарда евро, с който се искат незабавни мерки за намаляване на разходите по заемите.Пакетът за растеж, включително увеличаване фонда за Европейската Инвестиционна банка, по-късно бяха приети.

Лидерите също така одобриха „пътна карта" за изграждане на една по-интегрирана еврозона, която трябва да се превърне в крайна сметка във фискален съюз. В него се включва и спорния план за "еврооблигации" - обединяване на дълга.

Меркел се противопоставя на идеята за обединяване на дълга на страните от еврозоната. Тя изтъкна, че „подробностите за отговорността трябва да бъдат дискутирани от финансовите министри и тези преговори ще бъдат всичко друго, но не и лесни".

Споразумението обаче бе подкрепено, след като новият френски президент Франсоа Оланд застана зад Италия и Испания.

Подкрепата на Оланд за Рим и Мадрид е била решаваща, разказаха участници в среднощните преговори, цитирани от БНР, а самият Оланд заяви, че е имал три цели за този Европейски Съвет и трите са изпълнени - мерки за растеж и заетост, краткосрочни антикризисни действия с бърз ефект и общ банков надзор.

Последното е в отговор на настояването на Ангела Меркел солидарността да върви заедно с контрола. От там идва и решението да бъде въведен единен надзор за банките в еврозоната.

Този Европейски Съвет комбинира краткосрочни действия за стимулиране на растежа и стабилизиране на пазарите, заедно с дългосрочна визия за засилване на Икономическия и Валутен съюз, заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой след края на двудневната Среща на Върха на ЕС.

Ключово краткосрочно предизвикателство за Европа е съживяването на растежа, каза той, допълвайки, че въз основа на вчерашните дискусии бе прието „Споразумение за растеж и трудова заетост".

Според него в сегашната ситуация е неотложен и приоритета за изграждане на дългосрочни перспективи за еврозоната.

„Ако искаме инвеститорите да купуват десетгодишни облигации, разбираемо, те ще искат да знаят, където ще се намира еврозоната в периода от 10 години", изтъкна той.

Основните точки, които бяха постигнати:

Пакт за Растеж

Пакет от мерки на стойност 120 милиарда евро за стимулиране на растежа в Европейския съюз чрез овладяване на неизползваните средства от бюджета на ЕС, увеличаване капитала на Европейската Инвестиционна банка и финансиране на „проектни облигации" за инфраструктурни програми.

Пакетът също включва мерки за поощряване на заетостта, в частност младежката заетост.

Краткосрочни мерки

Лидерите се ангажираха за създаване на надзорен орган за банките в еврозоната с участието на Европейската Централна банка - „по спешност до края на 2012 година".

Когато бъде създаден този орган лидерите обявиха, че постоянният фонд - Европейският механизъм за стабилност с 500 милиарда евро -, който трябва да влезе в сила от следващия месец, ще може директно да рекапитализира банките при определени условия.

Лидерите обявиха, че заемат от Европейския механизъм за стабилност, предназначен за Испания за рекапитализиране на банковия сектор, не трябва да се връща преди всички останали заеми в случай на фалит, много важен фактор за участниците на пазарите.

Лидерите обещаха да използват своите спасителни фондове за „по-гъвкав и ефективен начин с цел да се стабилизират пазарите" за страните, които спазват целите за дефицит. Това се отнася до закупуването на облигации, за да се съдейства за намаляване на разходите по заема.

Европейската Централна банка се е съгласила да действа като посредник при провеждане на операции на пазарите за облигации.

Дългосрочни мерки

Лидерите от еврозоната се съгласиха „да работят за по-строг икономически и валутен съюз" чрез по-близко бюджетно и финансово сътрудничество с цел предотвратяване повтаряне на кризата.

Президентът на ЕС Херман ван Ромпой заяви, че лидерите са постигнали съгласие за изграждане на четири „градивни блока" с цел постигане на по-задълбочен съюз: финансова рамка, бюджетна рамка, рамка за икономическа политика и подсилване на демократичната отговорност.