На 4 септември британско-френската Коалиция на желаещите и украинският президент Володимир Зеленски се срещнаха в Париж, за да обсъдят евентуални бъдещи гаранции за сигурност за Украйна.
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Участваха държавните глави и лидерите на 35 държави и международни организации, включително френският президент Еманюел Макрон, финландският президент Александър Щуб, германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Кийр Стармър, полският премиер Доналд Туск, председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен, генералният секретар на НАТО Марк Рюте и специалният пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф.
Макрон заяви, че силната украинска армия трябва да бъде в центъра на всички гаранции за сигурност след войната. Всички гаранции за сигурност ще трябва да включват ангажименти за възстановяване и укрепване на украинската армия.
Участниците в срещата са се съгласили, че основната цел на Коалицията на желаещите във всички потенциални преговори е да гарантира, че Русия няма да налага никакви ограничения върху размера или възможностите на украинската армия.
Макрон заяви, че съюзниците на Украйна трябва да се стремят да осигурят на Украйна средства за възстановяване на армията ѝ, за да възпира и противостои на бъдеща руска агресия.
26 държави официално са се съгласили да изпратят сухопътни сили в Украйна или да предоставят средства за подкрепа в морето или във въздуха.
Макрон заяви, че силите ще бъдат готови за разполагане в Украйна в деня след като Украйна и Русия постигнат прекратяване на огъня или мирно споразумение в бъдеще. Чуждестранните войски няма да бъдат разположени на фронтовата линия, а във все още неопределени райони зад фронта, за да се предотврати бъдеща руска агресия.
Макрон заяви, че Съединените щати са участвали във всеки етап от процеса на гарантиране на сигурността и че Коалицията ще финализира подкрепата на САЩ за водените от Европа гаранции за сигурност през следващите дни. Франция и Обединеното кралство вече са изразили готовност да разполагат войски в следвоенна Украйна.
На 4 септември Ройтерс съобщи, че говорител на германското правителство е заявил, че Германия ще вземе решение за военното си участие "своевременно, когато рамката стане ясна", включително вида и степента на участие на САЩ и резултата от процеса на мирни преговори.
Кремъл продължава изрично да отхвърля всякакви чуждестранни войски на украинска територия като част от гаранциите за сигурност след войната. Говорителят на руското Министерство на външните работи (МВнР) Мария Захарова заяви на 4 септември, че Русия няма да обсъжда "никаква чуждестранна намеса в сигурността" в Украйна "под каквато и да е форма, в какъвто и да е формат".
Тези многократни отхвърляния от страна на Кремъл на западните гаранции за сигурност са част от призивите на Русия тя да има право на вето върху всякакви западни гаранции за сигурност за Украйна.
Русия също така се опита да наложи строги ограничения върху размера на украинската армия в проекта за мирно споразумение от Истанбул от 2022 г. и Русия посочи, че продължава да разглежда проекта за договор от Истанбул от 2022 г. като основа за всяко бъдещо мирно споразумение.
Зеленски заяви след срещата, че Коалицията може също да подкрепи силна украинска армия с оръжейни провизии, обучение и финансиране за производството на оръжия в Украйна.
Зеленски заяви, че държави, които нямат собствени сили, могат да допринесат финансово за гаранциите за сигурност, включително чрез финансиране на украинското производство на оръжие. Стармър заяви, че приветства съобщенията от неопределени партньори от Коалицията на желаещите, че планират да доставят на Украйна ракети с голям обсег.
Коалицията на желаещите обсъди допълнителни санкции срещу Русия с президента на САЩ Доналд Тръмп като част от координираните усилия на Запада да откаже на Русия финансиране за войната ѝ срещу Украйна. "Ройтерс" съобщи, че служител на Белия дом е заявил, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е разговарял с лидерите на Коалицията на желаещите след срещата и че Тръмп ги е призовал да спрат да купуват руски петрол, тъй като това помага за финансирането на руската военна машина.
Служителят на Белия дом заяви, че Тръмп е призовал и европейските лидери да окажат икономически натиск върху Китай за участието ѝ във военните усилия на Русия. Макрон потвърди, че коалицията е разговаряла с Тръмп за санкциите и заяви, че страните са се съгласили да работят по-тясно по бъдещи санкции, особено тези, насочени към руския газов и енергиен сектор и Китай.