Руското военно командване продължава да поддържа теорията за победата на президента Владимир Путин, според която Русия може да изтощи украинската армия и по този начин да спечели войната. На 18 септември, Путин заяви, че над 700 000 руски войници са разположени на фронтовите линии, а началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов посочи, че руските сили напредват "практически на всички фронтове".
Според Международния институт за стратегически изследвания (ISW), победата на Русия не е неизбежна. Украйна и Западът могат да използват редица слабости на Москва - включително големите загуби, икономическото изтощение и проблемите с мобилизацията на ресурси - за да принудят Кремъл за преговори. От януари 2025 г. насам, Русия е понесла над 299 000 човешки живота загуби в бойни действия, като напредъкът ѝ остава бавен и несъразмерен.
В същото време, Кремъл продължава да настоява за първоначалните си цели в Украйна. Външният министър Сергей Лавров заяви, че Москва е готова на компромис само ако мирното споразумение гарантира "законните ѝ интереси за сигурност" и правата на руските граждани в Украйна. Кремъл също се опитва да отдели двустранните руско-американски отношения от конфликта, като се опитва да упражнява натиск над администрацията на Доналд Тръмп да нормализира икономическите връзки, без да бъде приключена войната. Лавров заяви, че опитите да се "примами" Путин в икономически сделки с Вашингтон няма да спрат военните действия.
Кремъл засилва реториката и срещу европейски страни. Лавров и Сергей Иванов, специален президентски пратеник по екологията, транспорта и защитата на околната среда, обвиниха Финландия в "реваншизъм" и "депопулация" на югоизток, а депутатът Алексей Чепа посочи, че членството на Финландия в НАТО е довело до спад в руските туристически и инвестиционни потоци. ISW оценява, че това е координирана информационна кампания на Кремъл, използваща подобни стратегии, каквито Москва прилага и в Украйна.
Литовските власти свързаха руското военно разузнаване със серия палежи в Европа през юли 2024 г., с цел внесат страх и хаос на континента. Три от четирите изпратени пакета с взривни устройства бяха детонирани в Германия, Полша и Великобритания.
След руската дронова инвазия на 9-10 септември, Украйна и Полша се споразумяха за съвместна разработка и обучение с безпилотни летателни апарати (UAV). Министърът на отбраната на Украйна Денис Шмигал заяви, че страните ще обменят опит, ще тестват технологии за противодействие на дронове, ще повишат оперативната съвместимост на войските и ще обучават полските сили за защита срещу удари от Русия. Беше подписан меморандум за създаване на учебна площадка в Полша, където украински специалисти ще обучават полски военнослужещи за използване на дронове и електронни системи. Полша ще получи 43,7 милиарда евро от програмата SAFE на ЕС за общо военно производство.
На 17-18 септември руските сили извършиха серия дронови удари по украински цели. Според ВВС на Украйна, Русия е изстреляла 40 дрона от тип "Шахед" и 35 други, включително "Гербера", от Курск, Орел, Милерово и Приморско-Ахтарск. Украинските сили са свалили 48 дрона. В Черниговска област при "двойно засечен" удар по пожарникари в Нежин, един човек загина, а двама бяха ранени. Руските атаки са засегнали и жилищна, търговска и железопътна инфраструктура в Киев и Полтава.
Групата "Вагнер" продължава да обучава беларуски сили от 2023 г. насам, като усилията на Москва целят укрепване на военната ѝ присъствие и интеграция на Беларус в руско-ориентирани структури.
В рамките на дългосрочната кампания за милитаризация на обществото, Кремъл планира квоти за ветерани от войната в Украйна за позиции в местната, регионалната и федералната власт. Лидерът на партия "Справедлива Русия" - Сергей Миронов, предложи 3% квота за ветерани, като Путин определи идеята като "привлекателна", но предупреди за риск от формализъм. Програмата "Време на героите" цели подготовка на лоялни ветерани за работа в държавните институции.
Президентът Путин удължи мандата на генерала от армията Валерий Герасимов с пет години, въпреки че той навърши 70 години. Това показва предпочитанието на Кремъл към лоялни, макар и възрастни, кадри в ръководството на армията.
Кремъл също потвърди напускането на зам.-шефа на администрацията Дмитрий Козак, което според наблюдатели е свързано с несъгласията му по въпроси, свързани с войната в Украйна.
На 18 септември Украйна и Русия проведоха нов обмен на тела на загинали военнослужещи. Русия предаде телата на 1 000 украински войници, а Украйна - на 24 руски.
Украинските сили продължават целенасочените удари срещу руската петролна и газова инфраструктура. През нощта на 17 и 18 септември украинските Специални операции (ССО) нанесоха удари с дронове по ключови обекти в Русия.
Съобщава се, че ударите са насочени към рафинерията Lukoil-Volgogradneftepererabotka в Волгоградска област, най-големият производител на горива и смазочни материали в Южния федерален окръг на Русия, с годишен капацитет от 15,7 милиона тона — около 5,6% от националната преработка на нефт. Според данни на Militarnyi, над Волгоградска област са прелетели поне 11 дългобойни украински дрона, включително в района на рафинерията, като засега не се съобщава за възникнали пожари. От март 2024 г. до септември 2025 г. обектът е бил атакуван общо 12 пъти.
Украинските сили удариха и рафинерията Gazprom Neftekhim Salavat в Република Башкортостан, разположена на около 1 400 км от границата с Украйна. Според източници на СБУ, ударът е повредил ключовия блок за пречистване и производство на бензин, дизел, керосин и горивно масло, като геолокализирани кадри показват пожар на място. Ръководителят на Башкортостан Ради Хабиров потвърди атаката и пожара.
В Краснодарския край също беше регистриран инцидент: отломки от дрон предизвикаха пожар в близост до петролно-газов обект в Новоминская.
Украинските дронови удари демонстрират продължаващата стратегия на Киев за дестабилизиране на руската енергийна инфраструктура и оказване на натиск върху руската икономика, докато продължават бойните действия в Донбас и на други фронтове.
USD
CHF
EUR
GBP
