На 30 април Съединените щати и Украйна подписаха двустранно споразумение за икономическо партньорство. Министерството на финансите на САЩ обяви споразумението, с което се създава Инвестиционен фонд за възстановяване, чиято цел е да ускори икономическото възстановяване на Украйна.
От Института за изследване на войната (ISW) изясняват, че точните условия на споразумението не са били уточнени към момента на публикацията.
Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент повтори, че Съединените щати остават ангажирани с мира и просперитета в свободна Украйна и отбеляза, че "никоя държава или лице, което е финансирало руската военна машина", няма да има право да се възползва. Бесент също така заяви, че споразумението сигнализира на Русия, че администрацията на Тръмп е "ангажирана с мирен процес, съсредоточен върху свободна, суверенна и просперираща Украйна в дългосрочен план". Руската служба на Би Би Си съобщи, че споразумението включва формулировка, че бъдещата военна помощ на САЩ за Украйна може да бъде обозначена като "инвестиция", въпреки че тази информация е непотвърдена към момента на публикуване на този доклад.
Руските представители продължават да изискват пълна капитулация на Украйна за бъдещо мирно споразумение. На 29 април Bloomberg съобщи, позовавайки се на три свои източника в Москва, че руският президент Владимир Путин е отхвърлил предложението на специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф за замразяване на войната по настоящите фронтови линии по време на срещата им на 17 април в Москва. Вместо това е настоял Русия да получи всички области Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска като част от всяко мирно споразумение.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков повтори на 30 април, че основната цел на Путин остава постигането на първоначалните цели - демилитаризация на Украйна, неутралитет и смяна на режима с инсталирането на прокремълско марионетно правителство.
Украинските сили успяха да използват западната военна помощ и увеличените капацитети за украинско отбранително промишлено производство, за да ограничат руските сили до напредък с цената на големи загуби на личен състав и техника.
Руските представители продължават да призовават за прекратяване на западната помощ за Украйна като част от усилията за повторно засилване на офанзивните операции, когато отбранителните способности на Украйна са отслабени. Небензя твърди, че Европа издава "празни декларации и призовава за примирие" в Украйна, но Русия очаква Западът да даде "ясни и конкретни сигнали", че "наистина иска да помогне за намирането на дългосрочно решение" на войната в Украйна.
Небензя твърди, че един от основните "сигнали", които Западът може да даде, е да спре доставките на оръжие за Украйна. Путин отправи подобни искания относно западната военна помощ, когато отхвърли предложеното от САЩ и Украйна 30-дневно прекратяване на огъня на 13 март, поставяйки под въпрос дали украинските сили ще могат да продължат да получават военна помощ от своите партньори и съюзници по време на такова прекратяване на огъня.
Руските сили все още участват в някои от офанзивните усилия, които набраха скорост в края на 2023 г. и началото на 2024 г. поради прекъсвания в помощта за сигурност на САЩ за Украйна.
Висши руски служители продължават да твърдят, че Русия е отворена за дипломация за прекратяване на войната, като същевременно отхвърлят предложенията на САЩ и Украйна за прекратяване на огъня, които биха позволили започването на официални мирни преговори. Говорителят на Държавния департамент на САЩ Тами Брус заяви на 29 април, че Съединените щати искат да видят "пълно и трайно" 30-дневно примирие в Украйна, а не просто "тридневен момент", за да се "празнува нещо".
Специалният пратеник на САЩ за Украйна Кийт Келог заяви по подобен начин на 29 април, че Тръмп иска да види всеобхватно 30-дневно прекратяване на огъня по суша, море и въздух, което може да бъде удължено, и определи предложеното от Русия прекратяване на огъня от 8 до 11 май като "абсурдно".
Небензя и Песков заявиха на 29 и 30 април, че Русия предпочита "дипломатични" и "мирни" методи за постигане на всички свои цели във войната. Песков заяви, че Съединените щати искат "бърз успех" в Украйна, но че процесът е "твърде сложен".
ISW продължава да оценява, че Кремъл се опитва да удължи преговорите, за да извлече допълнителни отстъпки от Съединените щати и Украйна.
На 30 април руските държавни медии съобщиха широко, че главният изпълнителен директор на държавната корпорация за ядрена енергия "Росатом" Алексей Лихачов е заявил, че Русия е "готова да обсъди" евентуално американско присъствие в Запорожката атомна електроцентрала (ЗАЕЦ), която в момента е окупирана от руски сили.
Изявлението на Лихачов е във връзка с обявеното от САЩ седемточково мирно предложение, което предвижда Украйна да си върне ЗАЕЦ и централата да функционира под управлението на САЩ.
Едно съгласие на руски служител да преговаря по този въпрос би представлявало голяма промяна, тъй като Русия е отхвърляла украинската или американската експлоатация на ЗАЕЦ преди това. Пресслужбата на "Росатом" обаче публикува корекция на 30 април, съобщавайки, че Лихачов е заявил, че "Росатом" е готов да обсъди сътрудничество със Съединените щати по отношение на експлоатацията на ЗАЕЦ "при условие, че руското ръководство вземе политическо решение".
"Росатом" отбеляза, че някои неопределени руски информационни агенции първоначално неправилно са цитирали Лихачов.
В момента е много малко вероятно Русия да отстъпи ЗАЕЦ на Украйна, предвид продължаващото настояване на Кремъл за постигане на всички свои военни цели и продължаващата демонстрация на нежеланието му да предлага териториални отстъпки.
Руските официални лица продължават погрешно да представят европейските усилия за увеличаване на собствените си отбранителни способности - в съответствие с целта на президента на САЩ Доналд Тръмп Европа да поеме по-голяма част от тежестта за колективна сигурност - като заплаха за руската национална сигурност, което вероятно ще подкрепи руските усилия за оправдаване на бъдеща руска агресия срещу НАТО. Руските власти организираха третата Антифашистка конференция на 30 април, в която участваха военни представители от Беларус, Северна Корея и Виетнам.
Руският заместник-министър на отбраната генерал-полковник Виктор Горемикин заяви, че западните държави са подкрепили украинското правителство в прилагането на предполагаемата "русофобска" политика на Украйна, твърдейки, че тази политика е пряка заплаха за сигурността на Русия. Горемикин също така заяви, че петгодишният план за превъоръжаване на Европейския съюз (ЕС) е неприемлив за Русия и че Русия ще предприеме "всички необходими" мерки за защита на своята сигурност. Беларуският министър на отбраната генерал Виктор Гренин също предупреди, че европейските усилия за превъоръжаване заплашват световния мир и заяви, че някои европейски страни, особено балтийските държави, насърчават русофобията в държавната си политика.
Северна Корея и Русия продължават да засилват двустранното си сътрудничество, особено във военната и трудовата сфера. "Ройтерс" съобщи на 30 април, позовавайки се на южнокорейско разузнаване, че около 600 севернокорейски войници са загинали в Русия от общо 15 000 разположени войски от ноември 2024 г. насам. САевернокорейските сили са дали около 4700 жертви във войната на Русия срещу Украйна до момента.
"Ройтерс" също така отбеляза, че опитът на Северна Корея на бойното поле в Курска област на Русия през последните шест месеца е подобрил бойните способности на севернокорейците, особено в използването на дронове, и че Русия е предоставила на Северна Корея техническа помощ за шпионски спътници, дронове и противовъздушни ракети в замяна на военната си подкрепа.
Руският премиер Михаил Мишустин заяви на 30 април, че Русия и Северна Корея изграждат мост за подобряване на двустранните отношения.
USD
CHF
EUR
GBP
