Президентът Владимир Путин е отворен за мир в Украйна и тече интензивна работа със Съединените щати, но конфликтът е толкова сложен, че бързият напредък, който Вашингтон иска, е трудно постижим. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от "Ройтерс".

"Президентът остава отворен за политически и дипломатически методи за разрешаване на този конфликт", увери той.

По негови думи целите на Русия трябва да бъдат постигнати и Москва предпочита да направи това по мирен път.

Тръмп: Путин иска край на войната, но може би ме заблуждава

Тръмп: Путин иска край на войната, но може би ме заблуждава

Според него Путин мечтаел да превземе цяла Украйна, но няма да го направи, защото го уважава

Той отбеляза, че Путин е изразил готовност за директни преговори с Украйна, но все още няма отговор от Киев.

"За съжаление не сме чули изявления в този контекст от Киев. Така че не знаем дали Киев е готов, или не", посочи той.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който твърди, че иска да бъде запомнен като миротворец, многократно е заявявал, че иска да сложи край на "кървавата баня" - над тригодишната война в Украйна - която неговата администрация представя като прокси конфликт между Съединените щати и Русия.

"Разбираме, че Вашингтон има желание да постигне бърз успех в този процес", заяви Песков, но допълни, че първопричините за Украйна са твърде сложни, за да бъдат разрешени за един ден.

ЕК: Ако Русия наистина иска примирие, не трябва да чака до 8 май

ЕК: Ако Русия наистина иска примирие, не трябва да чака до 8 май

Москва можела да спре насилието веднага

Вчера Тръмп изрази мнение, че Путин иска да спре войната в Украйна, и изтъкна, че ако не е бил той, тогава Русия е щяла да се опита да превземе цяла Украйна.

"Ако не бях аз, мисля, че той би искал да завземе цялата страна", отбеляза американският лидер.

Той отказа да отговори на въпрос дали Съединените щати ще спрат военната помощ за Украйна, ако Вашингтон се оттегли от преговорите.

Решението на Путин да изпрати десетки хиляди войници в Украйна през 2022 г. предизвика най-тежката конфронтация между Москва и Запада след Кубинската ракетна криза от 1962 г. - моментът, в който двете суперсили от Студената война се доближиха най-много до умишлена ядрена война.