Руският президент Владимир Путин в четвъртък отхвърли предложение от началото на ноември 2024 г. на екипа на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. То предлага отлагане членството на Украйна в НАТО с поне десетилетие като условие за прекратяване на войната. Путин заяви в коментар, че няма значение дали Украйна ще се присъедини към НАТО "днес, утре или след 10 години". Изявлението повтаря подобни от края на 2021 г. и началото на 2022 г.
Това съобщава в петък Институтът за изследване на войната (ISW).
Русия очаква Украйна да остане постоянно неутрална държава, която никога няма да се присъедини към НАТО, строги ограничения върху размера на украинската армия и отстраняване на украинското правителство.
Руският външен министър Сергей Лавров повтори твърдения на Путин, че сегашното украинско правителство е нелегитимно и не може да бъде легитимен партньор в преговорите. По време на интервю за руски и чуждестранни медии той повтори, че украинският президент Володимир Зеленски не е легитимен според конституцията на Украйна и че страната трябва да проведе президентски избори.
Служители на Кремъл умишлено тълкуват погрешно украинската конституция и украинския закон през последните месеци.
Руските сили вероятно са превзели Курахово след два месеца интензивни настъпателни операции, насочени към превземане на селището и елиминиране на украинската изпъкналост на север и юг от селището. Геолокационни кадри, публикувани на 24 и 25 декември, показват, че руските сили наскоро са напреднали в западно Курахово и до ветрозащита югозападно от селището.
Руски източници излязоха с противоречиви твърдения относно степента на руския напредък в Курахово: някои блогъри твърдяха, че руските сили са напреднали отвъд Курахово на запад към Дачно, според други неуспешно атакуват Кураховската топлоелектрическа централа (ТЕЦ) — която ISW оценява като намираща се извън оперативните граници на населеното място.
Украинската група сили "Хортица" призна, че Киев е загубил неуточнени позиции в посока Курахово.
Руските сили прекараха малко повече от два месеца в превземане на селище с площ от 7,3 квадратни километра. Руските сили засилиха настъпателните операции за превземане на Курахово в средата на октомври 2024 г. ISW наблюдава геолокирани кадри, показващи, че руските сили са навлезли в селището за първи път в края на октомври 2024 г.
Руските военни са концентрирали от 35 000 до 36 000 войници в посока Курахово през последните месеци, за да превземат селището и да елиминират украинските постове на север и юг от селището.
Също така са извършили голям брой бронирани атаки и вероятно са претърпели значителни загуби на персонал и бронирани превозни средства по време на усилията си да превземат селището.
Руските сили извършиха голяма серия от удари с ракети и безпилотни самолети, насочени срещу украинската енергийна инфраструктура в нощта на 24 срещу 25 декември, като нанесоха сериозни щети на топлоелектрическите централи (ТЕЦ). Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са изстреляли две севернокорейски балистични ракети KN-23 от Воронежска област; 10 ракети С-300/400 от Белгородска област; 12 крилати ракети "Калибър" от Черно море; 50 крилати ракети Х-101/55 от въздушното пространство над Волгоградска област и Каспийско море; четири крилати ракети Х-59/69 от Белгородска област; и 106 безпилотни летателни апарата Shahed и примамки от Милерово, Ростовска област; Приморско-Ахтарск, Краснодарски край; Брянска област; и Орловска област.
Украинските военновъздушни сили заявиха, че са свалили 55 крилати ракети Kh-101/55 и Kalibr, четири крилати ракети Kh-59/69 и 54 безпилотни летателни апарата Shahed и че 52 дрона са били "загубени", вероятно поради украинска намеса. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че руските сили са атакували украински горивни и енергийни съоръжения в Харковска, Киевска, Днепропетровска, Полтавска, Житомирска, Ивано-Франковска и Запорожка области. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 25 декември, че руските сили имат за цел да предизвикат пълно спиране на тока в Украйна.
Украински официални лица заявиха на 25 декември, че руските сили са ударили и повредили енергийната инфраструктура във Виницка област и Кременчуцки район, Полтавска област и са извършили удари срещу енергийни съоръжения в Днепропетровска област.
Руската опозиционна медия Astra публикува кадри и съобщи на 26 декември, че нейни източници са заявили, че отломки от свалени украински дронове са причинили пожар близо до котелното помещение на предприятие на Transnefteprodukt в Новониколское, Тамбовска област.
Местните също казаха на Astra, че украински дронове са повредили завода "Прогрес" в Мичуринск, Тамбовска област, който според съобщенията произвежда техническо оборудване за системи за управление на самолети, ракетна техника, гражданско електронно оборудване и оборудване за нефто- и газопроводи.
Твърди се, че руска система за противовъздушна отбрана е свалила пътнически самолет Embraer 190 на Азербайджанските авиолинии над Република Чечня на 25 декември, след което самолетът се е разбил в Актау, Казахстан. Самолетът е летял от Баку, Азербайджан, до Грозни, Чечня, и на борда на самолета е имало 62 пътници и петима членове на екипажа, от които според съобщенията 32 са оцелели при катастрофата.
Четирима азербайджански източника, запознати с официалното разследване на азербайджанската катастрофа, казаха пред "Ройтерс", че предварителните резултати от разследването предполагат, че руска система за противовъздушна отбрана Панцир-С е ударила самолета, след като заглушаването на радиоелектронната война е причинило повреда в комуникациите на самолета, когато самолетът се приближава до Грозни.
Американски служител каза на Ройтерс, че има ранни индикации, че руска противовъздушна система може да е ударила самолета, а Wall Street Journal (WSJ) съобщи, че авиационни експерти смятат, че видеоклиповете на останките предполагат, че руска система за противовъздушна отбрана е ударила самолета.
Казахски официални лица нито потвърдиха, нито отрекоха тези предварителни доклади от разследването, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков по същия начин отказа да коментира самолетната катастрофа, преди да се появят резултатите от окончателното разследване.
Говорителят на Руската федерална агенция за въздушен транспорт (Росавиация) Артьом Кореняко заяви, че самолетът се е разбил в 09:30 московско време, след като пилотът е избрал да кацне на летището в Актау, след като самолетът се е "сблъскал с птици".
Руски източници също така първоначално направиха противоречиви твърдения, че самолетът е бил пренасочен към летище Минералние Води, Ставрополски край (около 270 километра северозападно от Грозни) и летище Махачкала (около 180 километра югоизточно от Грозни) поради заплаха от удари с дронове или мъгливо време в Грозни .
Руски вътрешен източник, за който се твърди, че е свързан с руските правоприлагащи органи, твърди, че ракета за противовъздушна отбрана вероятно е ударила самолета на височина от 2400 метра приблизително на 18 километра северозападно от летището в Грозни над Наурски район.
Вътрешен източник отбеляза, че има няколко руски военни бази в Наурски район, които имат системи за противовъздушна отбрана и че руското министерство на отбраната (МО) наскоро е поставило няколко системи Панцир в Чечня след удари на украински дронове срещу региона.
По-късно вътрешният източник публикува предполагаем пълен запис на комуникацията между екипажа на самолета и диспечер в Грозни.
ISW не можа да установи доколо записът е истински. Пилотът се е опитал да приземи самолета три пъти в Грозни между 0736 и 0811 московско време и че екипажът е информирал диспечера няколко пъти за пълния отказ на GPS и комуникационните системи веднага щом самолетът е започнал да се спуска. Диспечерът очевидно също така многократно е губил радарен контакт със самолета.
"Ройтерс" съобщи, че летище Махачкала е било затворено сутринта на 25 декември и че руските власти не са обяснили защо самолетът е пресякъл Каспийско море.
Властите е Азербайджан са заявили, че руските власти не са позволили на самолета да кацне на руски летища и са наредили на самолета да лети през Каспийско море към Актау, въпреки исканията на пилота за аварийно кацане.
Япония ще предостави на Украйна 3 милиарда долара несмъртоносна помощ, генерирана единствено от приходите от замразени руски активи.
Украинският президент Володимир Зеленски благодари на японския премиер Шигеру Ишиба на 25 декември за новия пакет от помощи и за допълнителната помощ за енергийно оборудване и изграждането на убежища в Украйна. Прехвърлянето на приходи от замразени руски активи вероятно е част от по-голямата инициатива на Г-7 за изпращане на 50 милиарда долара в подкрепа на бюджетната, военната и възстановяването на Украйна през 2025 г.
USD
CHF
EUR
GBP
