След оставката на премиера Романо Проди Италия се насочва към предсрочни избори.

Сондажните разговори за сформирането на преходно правителство останаха безуспешни. Президентът на Сената Франко Марини призна провала на усилията си.

След петдневни консултации председателят на Сената си даде сметка, че задачата му е непосилна. Той върна мандата заявявайки, че не разполага с нужното мнозинство от страна на политическите формации.

Сега президентът на републиката Джорджо Наполитано трябва да реши дали да разпусне парламента и да насрочи избори.

За възможна дата се смята месец април.

Ако се беше стигнало до преходно правителство, то щеше да разработи ново избирателно право, което да предостави възможност за стабилни политически условия в Италия.

Дясноцентристките сили, начело със Силвио Берлускони, настояват категорично за предсрочни избори. Берлускони се радва в момента на по-висока популярност сред гласоподавателите. Според социологическите проучвания той има около 15 точки преднина.

За Италия това ще са вторите избори за по-малко от две години, а за Берлускони петите по ред, в които той се явява като кандидат-премиер.
Необичайната италианска картина се подсилва и от факта, че става въпрос за най-богатия човек на страната, поставен в неизбежен конфликт на интереси. За населението на Апенините обаче това явно е второстепенен проблем.

Италианската икономика е в трудни времена, общественият дълг е сред най-високите в Европа, а държавните разходи са цели 50% от вътрешния брутен продукт, т.е. данъците в Италия са едни от най-високите в Европа.
При това положение става ясно, защо италианците сменят толкова често правителството си.