Ако историята ни казва нещо, то е че прекратяването на войните е много по-трудно, отколкото започването им. Това несъмнено е вярно за сегашната война на Русия срещу Украйна, която започна в края на февруари 2022 г. След повече от два месеца безизходно положение, бойците се прегрупират за големи руски атаки в Донбас. Очаква се боевете там да бъдат интензивни, продължителни и да струват много и на двете страни. Това пишат Стив Симбала и Лоурънс Корб на страниците на американското списание The National Interest.

Русия също така продължава да нанася удари по Мариупол, град, който вече е разрушен на повече от 90%, и да хвърля периодични залпове в Киев в опит да отвлече вниманието на украинското правителство от атаките на юг и изток. Като минимум военните цели на Русия изглежда включват създаването на сухопътен коридор към Крим и "освобождаването" на Луганска и Донецка области от пълен украински контрол. Украйна, от своя страна, се стреми да запази своя контрол върху суверенната си територия, включително и райони, населени с предимно рускоговорящи свои поданици.

Как може да се сложи край на тази война? Има четири алтернативи, които биха могли да бъдат приложени или от лидерите на Русия и Украйна, или от световната общност:

Първата е едната страна да нанесе решително военно поражение на другата и да диктува следвоенно споразумение, което подкрепя нейните интереси. Втората е да се развие продължителна военна безизходица, с постепенно ангажиране на силите и нарастващ брой жертви, което да доведе до натиск за дипломатическо уреждане. Третата е ескалацията да промени драматично характера на войната—или хоризонтална ескалация (войната се разпространява в повече страни), или вертикална ескалация (използването на оръжия за масово унищожение) и четвъртата е едновременно да избухне криза на други места по света, включваща жизненоважни интереси за Съединените щати и международната общност (например, Китай да отправи непосредствена заплаха или действително да нападне Тайван).

Първият вариант-пълна капитулация на едната страна и решителна победа от другата изглежда малко вероятен в този момент. НАТО може да продължи да доставя оръжия в Украйна за неопределено време, а дипломатическата изолация на Русия не й предлага никаква външна подкрепа. Упоритостта на украинските бойци и техните бойни умения може да се очаква да се подобрят с опита. Украйна обаче едва ли ще успее да наложи на Русия решителна победа, която би включвала изгонването на организираните руски военни сили от цялата украинска територия. Близостта на Русия до Източна Украйна ще гарантира, че тя може да продължи да държи региона в турбуленция, ако реши да продължи да плаща цената на войната.

Следователно вторият вариант - продължителна война, последвана от договорено прекратяване на огъня и мирно споразумение-изглежда по-вероятен от пълна победа или поражение за всяка от страните. Но за да стане тази възможност реалистична, дипломацията трябва да влезе в уравнението на НАТО, Русия, Украйна и ефективните международни посредници. Засега дипломацията е отстъпила място на военните действия, въпреки че цената на войната възмути международните наблюдатели особено кадрите за убити цивилни. Въпреки това, ако и докато воюващите страни и международната общност не приемат дипломацията сериозно, боевете ще продължат. Тази по-широка международна общност трябва да включва представители на Организацията на обединените нации, Европейския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и някои велики сили извън Европа.

Първата цел на дипломатическия обмен между Украйна, Русия, НАТО и подходящите събеседници трябва да бъде постигането на споразумение за прекратяване на огъня. Това не трябва да бъде окончателното решение, а така нареченото ситуационно примирие, което ефективно спира незабавното боевете на принципа "спри, където се намираш". Временното примирие трябва да бъде последвано от съгласуван модел за професионални дипломатически конференции между представители на Украйна, Русия, НАТО и други страни, който да е приемлив за всички страни.

Втората цел на дипломацията трябва да бъде постигането на споразумение за политически и военни крайни решения, приемливи за НАТО, Русия и Украйна. Има два алтернативни модела, които могат да дадат отправна точка за дискусия. Една от тях е втората формула от Минск, която би позволила ограничена автономия на анклавите Донецк и Луганск в рамките на суверенна териториална Украйна. Другият е австрийският държавен договор от 1955 г., който предвиждаше неутралитет на тази държава по време на Студената война. И в двата случая организираните руски военни сили ще бъдат изтеглени от украинската национална територия и всички украински сили, разположени на руска земя, също ще се изтеглят. Първоначално това може да остави партизани и други нередовни сили от всяка страна, разположени на враждебна територия, но оспорваните сектори трябва да бъдат патрулирани от международни мироопазващи сили от ООН, ЕС или ОССЕ.

Вариант три ще влезе в сила, ако някоя от страните ескалира войната чрез разширяване на боевете в повече страни или чрез въвеждане на оръжия за масово унищожение на бойното поле. Нападение от страна на Русия срещу друга страна, като Молдова, или срещу държава-членка на НАТО, би изисквало силен отговор от страна на НАТО. Тогава войната ще бъде очевидно конфликт между НАТО и Русия, от който ситуацията в Украйна ще бъде само една част. Предизвикателството за НАТО би било да запази в тази ситуация политическото си единство и колективния договор за военна стратегия пред лицето на продължителните боеве с конвенционални оръжия с голям обсег.

Още по-голяма несигурност ще бъде въведена във вариант три, ако Русия първа употреби ядрено оръжие в Украйна. Дори ако руснаците използват само оръжие с ниска мощност, изстреляно от установка с малък или среден обсег, политическите и психологическите ефекти върху Украйна, НАТО и международната общност биха били дълбоки-и не напълно предвидими. Повечето правителства и техните граждани биха реагирали с разбираем ужас. Но как НАТО трябва да отговори на ограничената първа употреба на ядрено оръжие от Русия? На теория са възможни три варианта: (1) широкомащабен военен отговор срещу цели в Русия само с конвенционални оръжия, придружен от глобална дипломация, която представя Русия като исторически злодей с безпрецедентен характер, както и предупреждение, че по-нататъшното използване на каквито и да е ядрени оръжия от Русия ще предизвика ядрен отговор на НАТО; (2) пропорционален ядрен отговор срещу цели в Русия, подобни на тези, унищожени при първата употреба на ядрено оръжие от страна на Русия; или (3) непропорционален ядрен отговор срещу Русия срещу по-голям набор от руски военни и други цели. Всеки или всички тези варианти за НАТО могат да бъдат придружени от внезапни, но значителни атаки на НАТО срещу руските космически активи и офанзивна кибервойна.

Предизвикателствата пред поддържането на контрол върху ескалацията и постигането на прекратяване на войната при вариант три са значителни—и вероятно съкрушителни. Студената война беше свидетел на разполагането на ядрени оръжия на НАТО и Съветския съюз в Европа в продължение на много години, но проблемът за ограничаване или прекратяване на ядрена война, след като прагът за първа употреба на ядрени оръжия беше прекрачен, се оказа неприятен за военните плановици и политици. Ядрените оръжия, както се вижда от академичните теоретици, могат да се поддадат на конкуренция в поемането на рискове или упражнения за изкачване на така наречената стълба на ескалацията. Но политиците от Студената война в НАТО и в Съветския съюз бяха по-предпазливи и се съмняваха в ядрената война, дори в "ограничен" мащаб. Истината е, че тогава и сега не е имало и все още няма шаблон за борба и прекратяване на ограничена ядрена война, основана на опит—а само спекулации.

Ако приемем, че вариант три може да бъде избегнат, вариант четири представлява още едно потенциално прекъсване на усилията за прекратяване на войната в Украйна при условия, приемливи както за Украйна, така и за Русия. Китайски ход срещу Тайван с потенциал да наложи смяна на режима ще създаде втора голяма криза за американските политици и техните военни съветници. Очевидно е, че американските военни способности позволяват управлението на повече от едно регионално военно предизвикателство в даден момент. Степента, в която САЩ политиците биха могли да съсредоточат вниманието си върху възпирането или разгрома на Китай, докато водят усилията на НАТО за защита на Украйна от Русия, зависи от това колко далеч са готови да стигнат Китай и Русия в съответните си военни кампании. Ситуация, в която Китай атакува Тайван, докато Русия едновременно се занимава с хоризонтална или вертикална ескалация в Европа, би стресирала до краен предел американския модел за управление на кризи и военните способности. Объркването в Конгреса и медийният хаос само ще увеличат трудността за лидерите.

В заключение може да се окаже, че дипломацията не е най-убедителният вариант за уреждането на войната в Украйна. Но алтернативата-продължаващи битки с възможността за географска експанзия или драстично увеличване на жертвите е много по-лоша. И ако китайската и руската кампании се разгърнат едновременно, всички прогнози са безсмислени.