Илхам Алиев получи над 90% от гласовете на президентските избори в Азербайджан - за него гласуваха 4,2 млн. избиратели. ОССЕ нарече изборите безалтернативни, докато мисията на ОНД, напротив, заяви, че "тук е имало алтернатива". Това коментира РБК.
Как се разпределят гласовете
Илхам Алиев е преизбран за пети път за президент на Азербайджан - по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) на републиката той е получил 4,5 млн. гласа или 92,12% от гласовете. Останалите гласове са разпределени между шестима кандидати, четирима от които вече са се състезавали с Алиев на предишни избори. Самостоятелно издигнатият депутат от Милли Меджлиса (парламента) Захид Орудж се класира на второ място със 107 800 гласа или 2,17% от гласовете (преди това той се е кандидатирал през 2013 г. и 2018 г., като най-добрият му резултат е 3,12%), следван от Фазил Мустафа, ръководител на Партията на великото съзидание, с 98 600 гласа или 1,98%, и Гудрат Хасангулиев от Обединения народен фронт на Азербайджан с 85 600 гласа (1,72%). Останалите трима съперници - Рази Нурулаев от Националния фронт, ръководителят на партията "Велик Азербайджан" Елшад Мусаев и самоиздигналият се кандидат Фуад Алиев - получиха по по-малко от 1%.
Изборите в Азербайджан се проведоха на фона на обтегнатите отношения на Баку със западните институции - в края на януари, след като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) не потвърди пълномощията на азербайджанските делегати, Илхам Алиев заяви, че Баку може да се оттегли от организацията. По-специално ПАСЕ заяви, че за 20-те години, през които Азербайджан е в Съвета, Баку никога не е изпълнил задълженията, свързани с членството, и разкритикува операцията на Баку в Карабах през септември 2023 г. В доклада на ПАСЕ се казва също, че Баку не е поканил членовете на организацията да наблюдават президентските избори, въпреки че е бил длъжен да го направи; асамблеята възприема това като отказ от сътрудничество с организацията.
На изборите нямаше и наблюдатели от Европейския парламент. Те не обясниха защо са взели такова решение, като отбелязаха само, че тъй като няма да наблюдават изборите, "няма да коментират самия процес или резултатите, които ще бъдат обявени след това". "Ако някой от членовете на Европейския парламент реши да коментира тези избори, той/тя ще направи това по своя собствена инициатива и при никакви обстоятелства не трябва да представлява или задължава Европейския парламент с каквото и да е изявление или действие", се казва в изявлението на ЕП.
Най-голямата от западните делегации беше мисията на Службата за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ/БДИПЧ) - в Баку бяха 11 наблюдатели от девет страни членки на организацията. На 8 февруари те публикуваха предварителен доклад. ОССЕ прецени, че изборите са проведени в рестриктивна среда и че макар подготовката да е била ефикасна, предизборната фаза "е била белязана от потискане на критиците и липса на политически алтернативи". Наблюдателите отбелязаха, че за първи път гласуването се провежда на цялата международно призната територия на Азербайджан.
Наблюдателите от други организации - Общността на независимите държави (ОНД) и по-специално Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) - дадоха съвсем различна оценка. Генералният секретар на ОНД Сергей Лебедев, който ръководеше мисията на ОНД, определи изборите като "алтернативни, конкурентни".
Генералният секретар на ШОС Чжан Мин също даде положителна оценка на изборите - според него гласуването е било съобразено с изборните норми и международните задължения на страната. "Мисията не забеляза нарушения на нормите на националното законодателство, които да поставят под съмнение легитимността на изборите", заяви той, цитиран от Trend.
Каква ще бъде външната политика на Баку
Месец преди изборите Илхам Алиев заяви в разговор с азербайджански журналисти, че вотът бележи нова ера в живота на страната; и ако по-рано основната национална идея в републиката е била "освобождението на териториите", сега страната се нуждае от нови ориентири - "не можем да влезем в новата ера със стари цели, тъй като те вече са постигнати". Държавният глава не уточни каква ще бъде новата национална идея.
Сергей Маркедонов, водещ изследовател в Центъра за евроатлантическа сигурност към Института за международни изследвания на Московския държавен институт за международни отношения, смята, че след 7 февруари за азербайджанското ръководство започва "най-интересното и същевременно най-трудното". "Връщането на "своя Карабах" беше идефиксът на азербайджанската политика, основата на национално-държавната идентичност на постсъветски Азербайджан. Но тази цел, която преди пет години изглеждаше трудно постижима, вече е реализирана. В същото време много остри въпроси не са отишли никъде", пише експертът в канала си в Telegram. Такива въпроси са диверсификацията на националната икономика - "предимно суровинна, въпреки всички усилия за укрепване на непетролния и непетролно-газовия сектор", проблемите със социалната мобилност на населението, отношенията между държавата и вероизповеданията "в условията на сунитизация на шиитската страна", "(не)прозрачността на властта и управлението". Що се отнася до външната политика, според оценката на Маркедонов проблемът се крие в неспокойните отношения на Баку със съседите най-напред с Иран, но и със Запада, Русия и Турция.
Външнополитическият курс на Баку ще остане непроменен, смята азербайджанският политолог, ръководител на Центъра за изследване на Южен Кавказ Фархад Мамедов. "Политиката на равновесие ще се запази до известна степен, тъй като географското ни положение не ни позволява да направим еднозначен избор - ние винаги сме някъде между цивилизациите", каза той в разговор с РБК.
Експертът обяснява трудностите в отношенията със западните институции с факта, че тези институции се адаптират към новите реалности в региона, а именно пълното прехвърляне на Карабах под контрола на Баку. "Азербайджан никога не е инициирал влошаване на отношенията с която и да е държава - в този смисъл той води изключително реактивна политика", обяснява Мамедов. - Той е изградил жизненоважни икономически връзки в западна посока - на първо място това са петролопроводите и газопроводите. Така че не мисля, че Азербайджан ще се отвърне от Запада по някакъв радикален начин.
Що се отнася до контактите с Русия, тяхното прогресивно развитие ще продължи - "търговският оборот нараства, а политическото взаимодействие е на високо ниво", казва експертът. "Само че сега карабахският въпрос и армено-азербайджанският конфликт постепенно изчезват от тези отношения", обобщи той.
USD
CHF
EUR
GBP
