Военната ескалация в севернокорейския конфликт би имала унищожителни последици. И това трябва да е ясно на всички участници, посочва анализаторът от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" Клаус-Дитер Франкенбергер, цитиран от Дойче веле.

Още в началото на годината американските експерти оцениха конфликта около севернокорейската ядрена и ракетна програма като най-взривоопасния от всички настоящи конфликти по света. И докато погледите в Германия са насочени към рисковете и опасностите в съседство, американският радар улавя най-вече кризисни сигнали от Източна Азия. Експертите се занимават най-вече с въпроса дали човекът в Белия дом е в състояние да овладее една голяма международна криза или със своята непредсказуемост може да предизвика ескалация, която да завърши с апокалипсис. Днес и широката общественост е наясно с измеренията на източноазиатската криза. Всички виждат колко е ранима южнокорейската столица Сеул например.

Дошло е време за хладен разум

Северна Корея направи опити с междуконтинентални ракети и отправи заплахи срещу тихоокеанския остров Гуам. Американският президент Тръмп от своя страна заплаши режима в Пхенян с "огън и ярост", ако продължи да разработва както досега своята забранена от ООН ядрена и ракетна програма. Няма спор, че в конфликта с един режим, който подтиска собственото си население, отправя агресивни заплахи към съседите си и към САЩ и предизвиква всеобщо неспокойствие с ракетните си тестове, е дошло време за хладен разум.

Дошло е време за експерти, които разсъждават и действат рационално и не позволяват да бъдат провокирани от "ядрения разбойник" на една държава, която прилича на Гулаг. Дошло е време за държавни мъже, които да запазят хладнокръвие и да не се поддадат на реторичните сплашвания, като при това не оставят и капка съмнение в собствените си отбранителни способности. Меко казано, никой не може да бъде сигурен дали Доналд Тръмп е способен да действа рационално. Досега той доста често се водеше от импулсивния си характер и неговото правителство трябваше да върши черната дипломатическа работа, за да заглажда ситиуацията. Затова не е чудно, че напомнянето, че в този конфликт не е възможно военно решение, е отправено преди всичко към Доналд Тръмп. Поне такова е становището на много европейци.

Спиралата на ескалацията

Би било добре обаче да не забравяме кой задвижи спиралата на ескалацията и кой пряко или косвено участва в нея. По времето на Бил Клинтън през 1990-те години САЩ се опитваха да отклонят Северна Корея от курса ѝ на ядрено въоръжаване с различни примамаливи предложения. Северна Корея обаче продължи да блъфира и да разширява съответните си програми. Шестстранните преговори с участието на Китай и Русия също бяха безплодни. Ако американските тайни служби не се заблуждават напълно, то Северна Корея разполага с не една ракета с далечен обсег на действие, която може да достигне до западното американско крайбрежие. Освен това Пхенян може да снабди тези ракети с ядрени бойни глави. Някои от севернокорейските ракети с малък обсег на действие, които могат да поразят Япония или Южна Корея, вече са снабдени с ядрени бойни глави. И ако някои немекват, че от гледна точка на севернокорейския диктатор ядрените оръжия са един вид застраховка за оцеляването му, нито един отговорен политик на някоя демократична държава не може да гради сигурността на собственото си население на тази основа. Това би било твърде опасно начинание.

Главоболия за Пекин

По-скоро трябва да се обърнем към Китай, за когото се твърди, че е последният съюзник на Северна Корея и има влияние върху диктатора Ким Чен-ун. Въпреки че китайското ръководство се присъедини към санкциите на ООН и спря вноса на суровини, Китай си остава най-важният търговски партньор на Северна Корея и доставя на Пхенян жизнено важни и стратегически стоки. Затова не е трудно да си представим, че Северна Корея продължава да разработва своите ядрени и ракетни програми с косвеното и мълчаливо участие на Китай. Междувременно Ким Чен-ун и неговата клика създават сериозни главоболия на Пекин, защото евентуална военна ерупция би имала непредвидими последици за целия регион и защото американската политика става все по-непредсказуема. Въпреки това правителството на Доналд Тръмп трябва да се опита да привлече Китай към съвместни действия срещу диктатора в Пхенян. Фактът, че Северна Корея притежава ядрено оръжие и де факто е ядрена сила, нанася сериозни вреди на политиката за неразпространение на ядрените оръжия. Не е нужно да се стига до катастрофа, за да разберем колко големи са тези вреди. И ако дипломацията трябва да докаже на какво е способна, то нека го стори сега.