Бърз прочит на историята на най-секретната американска шпионска централа разкрива, че „Сноудънгейт" далеч не е първият грандиозен пробив в системата й за вътрешна сигурност. В миналото на Агенцията за национална сигурност има далеч по-успешни и скандални „къртици". За някои от тях припомня руският портал „Военное обозрение".

АНС е създадена през 1952 като ключово оръжие за воденето на Студената война срещу соцлагера. За разлика от ЦРУ, чиито агенти са често експлоатирани образи в редица холивудски филми, Агенцията пази дейността си далеч от подобна публичност. За работата и финансирането й не се информират дори членовете на Конгреса. Наричат я „Несъществуващата агенция" - от английската абревиатура NSA: No such Agency. Знае се само, че тя отговаря за комуникационните връзки на САЩ и противниковите страни: американските канали трябва да пази, чуждите - да разкрива, прихваща и разбива.

След края на Студената война работата на АНС не само не намалява, но - както ще стане ясно по-късно - се прехвърля и върху доскорошните съюзници, включително страни в Западна Европа. 11 септември 2001 и обявяването на война на международния тероризъм придава на дейността на „разбивачите на кодове" глобален характер. Оправданието - неуловимостта на терористичните лидери. С навлизането на интернет и социалните мрежи възниква нуждата да се следят милиарди хора, като за целта е разработен разкритият от Сноудън проект PRISM. В разрез с американските закони в списъка на шпионираните попада цялото население на САЩ, което ползва съвременни средства за комуникация.

Това обаче съвсем не означава, че светът е в пълно неведение за разузнавателната дейност на Агенцията.

Първият провал е бившият военен криптоанализатор  Джозеф Патерсон, който постъпва на работа в АНС след Втората световна. Засечен е от звеното за вътрешна сигурност, че копира няколко секретни документа с цел да ги предаде на холандски колеги, с които е в приятелски отношения. Шефовете му решават да проведат показателен съдебен процес. На 9 октомври 1954 на първите страници на вестниците се появяват информации  за ареста на „къртицата" заради кражба на секретни документи от АНС. Но според адвоката на Патерсон „с това решение те сами са се накиснали", защото случаят получава твърде голям обществен отзвук. Криптологът се признава за виновен и е осъден на 7 години затвор. Оттогава обаче ръководството на АНС внимателно избягва каквато и да било публичност.

Показното възмездие за „къртицата" обаче не възпира потенциалните обвиняеми за предателство да търсят подслон извън обхвата на юрисдикцията на федералните щатски власти: предпочитана дестинация е Съветският съюз. Най-голяма популярност получават криптолозите на АНС Уилям Мартин и Бърнън Митчел. През юни 1960 двамата - те са приятели още от военната служба - вземат решение, че е дошло време „да изчезват", и си пускат рапорти за полагаем отпуск. Молбите им са удовлетворени, но вместо на почивка Мартин и Митчел отлитат към Мексико, а оттам - за Хавана. Със съветски кораб от Острова на свободата двамата отпътуват за СССР.

По време на продължила час и половина пресконференция в Централния дом на журналистите в Москва те разкриват пред целия свят за работата на американското разузнаване в областта на криптоанализа повече, отколкото която и да било известна „къртица" преди тях. Заявяват, че са „възмутени от практиката на правителството на САЩ да прехваща и дешифрира съобщения на собствените си съюзници", и огласяват, че АНС редовно подслушва комуникациите на повече от 40 страни. Разкритията им принуждават много държави да променят шифрите си и ключа към тях. Това временно затруднява работата на шпионската централа.

Пентагонът отговаря на удара: обявява, че единият от двамата е „психично болен" - без да си дава труд да уточни кой, че те „явно са се объркали" и накрая квалифицира всички изнесени от тях факти като „лъжа". И до ден днешен това се смята за най-сериозният провал в Агенцията.

Само три години по-късно в Москва пристига друг служител на АНС. Това е специалистът в отдел „Близък изток" Виктор Хамилтън - сириец с американско гражданство. В Агенцията се занимава с разбиването на шифрови системи на арабски държави. Уволнен е, след като поискал да възстанови контактите със свои роднини, които продължават да живеят в Сирия. За да си отмъсти, Хамилтън иска политическо убежище в Съветския съюз и на 23 юли 1963 разказва пред вестник „Известия" как той и неговите колеги са разбивали военни и дипломатически шифри и кодове на различни държави и са подслушвали комуникационните канали на ООН.

Същата дата оставя в аналите още един факт, за който в шпионската централа едва ли обичат да си спомнят. На 23 юли при загадъчни обстоятелства от задушаване с автомобилни газове в колата си умира куриерът на АНС сержант Джек Данлеп. Разследването разкрива, че той е работил за съветското разузнаване, като е предавал секретни документи за приличната по онова време сума $60 хиляди. Малко преди смъртта си купува моторна яхта, спортен ягуар, два кадилака последен модел. Харчи пари за многобройни пиянски купони из луксозни курорти на Атлантическото крайбрежие, завъжда си едрогърда любовница блондинка.

За финал си струва да се отбележи, че Едуард Сноудън не е първият сътрудник на АНС, който се противопоставя на системата за тотален шпионаж след края на Студената война. В продължение на няколко години бившият агент Уилям Бини атакува Агенцията в съдилища и в пресата, като алармира за незаконно събиране на информация за американски граждани. За разлика от Сноудън обаче Бини не обнародва секретни документи, които да потвърждават глобалния мащаб на следенето от АНС. От всичко споменато по-горе е очевидно, че той не би могъл да го направи, докато е на щатска територия. Историята показва, че както и половин век по-рано пътят на американския дисидент неизбежно минава през Москва, пише в заключение „Военное обозрение".